Биография
По-долу е показана статията за Александер Клуге от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Александер Клуге Alexander Kluge | |
германски белетрист, есеист, кинодраматург и режисьор | |
Александер Клуге през 1983 г. | |
Роден |
14 февруари 1932 г.
|
---|---|
Националност | Германия |
Учил в | Марбургски университет Гьоте университет Франкфурт на Майн |
Работил | белетрист, есеист, кинодраматург, режисьор |
Литература | |
Период | от 1960 г. |
Награди | „Награда Георг Бюхнер“ (2003) |
Подпис | |
Уебсайт | www.kluge-alexander.de |
Александер Клуге в Общомедия |
Александер Клуге (на немски: Alexander Kluge) е германски белетрист, есеист, кинодраматург и режисьор.
Биография
Роден е на 14 февруари 1932 г. в Халберщат в семейството на лекар. Следва право, история и църковна музика в Марбург и Франкфурт на Майн, където слуша лекции при Теодор Адорно, а в Мюнхен защитава дисертация и става доктор по право (1956). Отначало работи като адвокат, а после добива известност като кинорежисьор и става професор в Висшето училище по пластично оформление в Улм.
Литературно творчество
Литературно име Александер Клуге си създава с прозаичния сборник „Животоописания“ (1962), в който с документална точност разказва за девет личности, свои съвременници, които живеят във Федералната република и разпространяват стария нацистки морал. В книгата си „Описание на една битка“ (1964) писателят съчетава различни документи, писма и интервюта с войници от Втората световна война, за да очертае чрез примера на Сталинградската битка вината на германския милитаризъм.
Публикува също сборника с разкази „Списък на присъстващите при едно погребение“ (1967), новелата „Учебни процеси със смъртен изход“ (1973), двутомното издание „Хроника на чувствата“ (2000), събраните си прозаични творби „Празнината, която дяволът оставя“ (2003) и нови разкази под заглавие „Врата до врата с един друг живот“ (2006).
Александер Клуге е член на литературното сдружение „Група 47“, на ПЕН клуба на ФРГ, от 1972 г. на Академията на изкуствата на Берлин-Бранденбург, от 1982 г. на Немската академия за език и литература в Дармщат и от 1994 г. на Баварската академия за изящни изкуства.
Библиография
- Die Universitäts-Selbstverwaltung. Ihre Geschichte und gegenwärtige Rechtsform, (Dissertation), 1958
- Lebensläufe, 1962
- Schlachtbeschreibung, 1964
- Lernprozesse mit tödlichem Ausgang, 1973
- Gelegenheitsarbeit einer Sklavin. Zur realistischen Methode, 1975
- Neue Geschichten. Hefte 1-18. >Unheimlichkeit der Zeit<, 1977
- Die Patriotin. Texte/Bilder 1-6, 1979
- Alexander Kluge und Oskar Negt: Geschichte und Eigensinn, 1981
- Die Macht der Gefühle, 1984
- Die Wächter des Sarkophags. 10 Jahre Tschernobyl, 1996
- Chronik der Gefühle, 2000
- Alexander Kluge und Oskar Negt: Der unterschätzte Mensch. Gemeinsame Philosophie in zwei Bänden, 2001
- Die Kunst, Unterschiede zu machen, 2003
- Die Lücke, die der Teufel lässt. Im Umfeld des neuen Jahrhunderts, 2003
- Fontane – Kleist – Deutschland – Büchner: Zur Grammatik der Zeit, 2004
- Tür an Tür mit einem anderen Leben. 350 neue Geschichten, 2006
- Geschichten vom Kino, 2007
- Soll und Haben. Fernsehgespräche (mit Joseph Vogl), 2008
- Das Labyrinth der zärtlichen Kraft. 166 Liebesgeschichten, 2009
- Das Bohren harter Bretter. 133 politische Geschichten, 2011
- Das fünfte Buch: Neue Lebensläufe. 402 Geschichten (mit Thomas Combrink), 2012
- Die Entsprechung einer Oase. Essay für die digitale Generation, 2013
- „Wer ein Wort des Trostes spricht, ist ein Verräter.“ 48 Geschichten für Fritz Bauer, 2013
- Nachricht von ruhigen Momenten (mit Gerhard Richter), 2013
- 30. April 1945 – Der Tag, an dem Hitler sich erschoß und die Westbindung der Deutschen begann, 2014
- Le Moment fugitif, 2014
- Kongs große Stunde. Chronik des Zusammenhangs, 2015
- Ferngespräche. Über Eisenstein, Marx, das Kapital, die Liebe und die Macht der zärtlichen Kraft (mit Rainer Stollmann), 2016
- Weltverändernder Zorn: Nachricht von den Gegenfüßlern (mit Georg Baselitz), 2017
Награди и отличия
- 1964: Förderpreis (Literatur) des Berliner Kunstpreises
- 1966: Bayerischer Kunstförderpreis (Sparte Literatur)
- 1966: „Сребърен лъв“ на Филмовия фестивал във Венеция за Abschied von Gestern
- 1967: 2× Filmband in Gold (Produktion, Regie) für Abschied von Gestern
- 1967: Bambi
- 1968: „Златен лъв“ на Филмовия фестивал във Венеция за Die Artisten in der Zirkuskuppel: Ratlos
- 1969: Filmband in Gold für Die Artisten in der Zirkuskuppel: Ratlos
- 1975: Filmband in Gold (Musikdramaturgie) für In Gefahr und größter Not bringt der Mittelweg den Tod
- 1976: Наградата на ФИПРЕСИ за Der starke Ferdinand (Международен кинофестивал в Кан 1976)
- 1978: Filmband in Gold (Konzeption) für Deutschland im Herbst im Team
- 1979: „Бременска литературна награда“
- 1979: „Награда Фонтане“ на град Берлин
- 1979: Filmband in Silber für Die Patriotin
- 1982: Filmband in Gold für die Unterzeichner des Oberhausener Manifestes
- 1983: Наградата на ФИПРЕСИ на Филмовия фестивал във Венеция за Die Macht der Gefühle
- 1985: „Награда Клайст“
- 1986: „Мюнхенска почетна културна награда“
- 1989: „Награда Лесинг“ на град Хамбург
- 1993: „Награда Хайнрих Бьол“
- 1996: „Награда Рикарда Хух“
- 1990: Adolf-Grimme-Preis mit Silber für Geld: Die letzten Tage der Krise – Interview mit Graf Galen
- 1992: Adolf-Grimme-Preis mit Gold für 10 vor 11: Das Goldene Vlies
- 2001: „Възпоменателна награда Шилер“ на провинция Баден-Вюртемберг
- 2001: „Бременска литературна награда“ für Chronik der Gefühle
- 2001: Hanns-Joachim-Friedrichs-Preis
- 2002: „Награда Лесинг за критика“
- 2003: „Награда Георг Бюхнер“
- 2006: Филмова награда на град Хоф (Internationale Hofer Filmtage)
- 2007: Голям Федерален орден за заслуги
- 2008: Deutscher Filmpreis (Ehrenpreis)
- 2008: Bruno-Kreisky-Preis für das politische Buch, mit Oskar Negt
- 2009: „Награда Теодор Адорно“
- 2010: Deutscher Hörbuchpreis in der Kategorie Beste Fiktion für Chronik der Gefühle
- 2010: Adolf-Grimme-Preis, Besondere Ehrung des Deutschen Volkshochschul-Verbandes für Verdienste um die Entwicklung des Fernsehens
- 2010: Stern auf dem Boulevard der Stars in Berlin
- 2014: Награда Хайнрих Хайне на град Дюселдорф[1]
- 2016: Журналист на годината в категория Цялостно творчество, Medium Magazin[2]
- 2017: Почетен гражданин на град Халберщат
- 2017: „Награда Жан Паул“ за цялостно литературно творчество
Бележки
Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
- В Общомедия има медийни файлове относно Александер Клуге
- Проза от Александер Клуге, в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Александер Клуге в Литературния портал Бавария
- ((de)) Биография на Александер Клуге в Die LYRIKwelt
- ((en)) Александер Клуге в Internet Movie Database
|