Афанасий Фет (автор)

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 18:41, 3 ноември 2018 (UTC).

Афанасий Фет Афанасий Афанасьевич Фет
Портрет на Фет от Иля Репин (1882)
Роден	23 ноември 1820 г. (стар стил) Новосьолки, Руска империя
Починал	21 ноември 1892 г. (стар стил) (71 г.) Москва, Руска империя
Професия	офицер, мирови съдия
Националност	Русия
Активен период	1839 – 1892
Жанр	лирика
Съпруга	Мария Боткина
Подпис
Афанасий Фет в Общомедия

Афанасий Афанасиевич Фет (на руски: Афанасий Афанасьевич Фет) е руски поет, смятан за предшественик на руския символизъм.

Афанасий Фет е син на немкинята Каролине Шарлоте Фьот, която малко преди раждането на детето напуска съпруга си Йохан Фьот (Johann Foeth) и последва в Русия богатия дворянин Шеншѝн, за когото се омъжва през 1822 година. Не е ясно дали Афанасий е син на Фьот или на Шеншѝн. Решението на Светата консистория в Орел той да носи името на немския си баща травмира поета през целия му живот, понеже никога не се идентифицира с Фьот. През първите 14 и последните 19 години от живота си Афанасий официално носи фамилното име Шеншѝн, но като поет запазва наложилото се Фет.

От 1838 до 1844 г. Афанасий Фет следва литература в Московския императорски университет. През 1850 г. млада жена на име Мария Лазич, влюбена във Фет, се самоизгаря, понеже по финансови причини не може да се омъжи за него. Това събитие става основа на много от стихотворенията на поета, също и в по-късно време. До 1856 г. Фет служи като офицер и се пенсионира през 1858 г. на 38-годишна възраст. Остатъка от живота си прекарва като помешчик.

В армията Фет се запознава с Лев Толстой, когото дълбоко цени и като свой съсед по имение често посещава.

Смъртта му от сърдечна недостатъчност е предшествана от опит за самоубийство.

Приживе творчеството му не се радва на особена популярност. Голямото му значение за руската поезия се разкрива с времето.

Поезията на Афанасий Фет е проникната от стремежа да се избяга от повседневната действителност в светлото царство на мечтите. Основните му мотиви са любовта и природата. Музикалността на стиховете му е подтикнала мнозина руски композитори да напишат по тях песни.

През 1863 г. излизат събраните стихотворения на Афанасий Фет в 2 тома.

Като преводач Фет се отличава с пресътворяването на творби от:

и на цяла поредица латински поети:

В късните си години Фет пише литературни спомени и превежда (1880) силно повлиялата му философска творба „Светът като Воля и Представа“ на Артур Шопенхауер.

• Благой Д. Д. Мир как красота (О „Вечерних огнях“ А. Фета) // Фет А. А. Вечерние огни. М., 1981 (серия „Литературные памятники“).
• Бухштаб Б. Я. А. А. Фет. Очерк жизни и творчества. Изд. 2-е Л., 1990.
• Лотман Л. М. А. А. Фет // История русской литературы. В 4-х томах. Том 3. Л.: Наука, 1980.
• Эйхенбаум Б. М. Фет // Эйхенбаум Б. М. О поэзии. Л., 1969.

• „Мамо! Погледни на двора“ от Афанасий Фет, в превод на Венцеслав Константинов
• ((ru)) Собрание стихотворений Фета Архив на оригинала от 2018-05-05 в Wayback Machine.
• ((ru)) Стихи Фета в Антологии русской поэзии
• ((ru)) Стихи Фета
• ((ru)) Фет, Афанасий Афанасьевич – Философские и эстетические взгляды. Библиография Архив на оригинала от 2014-11-09 в Wayback Machine.

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN RSL ICCU LIBRIS IdRef VIAF WorldCat