Биография

По-долу е показана статията за Жаклин Харпман от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Жаклин Харпман
Jacqueline Harpman
Жаклин Харпман, 1995 г.
Жаклин Харпман, 1995 г.
Родена5 юли 1929 г.
Починала24 май 2012 г. (82 г.)
Професияписател
Националност Белгия
Активен период1958 – 2012
Жанрдрама, научна фантастика, документалистика
Известни творби„Аз, която не познах мъжете“
СъпругЕмил Дежелин
(1953 – 1962)
Пиер Путеманс
(1963 – 2012)
Деца2
Уебсайт
Жаклин Харпман в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Жаклин Харпман.

Жаклин Харпман (на френски: Jacqueline Harpman) е белгийска психоаналитичка и писателка на произведения в жанра социална драма, научна фантастика и книги за самопомощ по психология. В България е издадена и като Жаклин Арпман.[1][2][3][4]

Биография и творчество

Жаклин Харпман е родена на 5 юли 1929 г. в Етербек, Брюксел, Белгия.[2] Има по-голяма сестра.[4] Семейството ѝ изнася белгийски платове и дантели за северноафриканските колонии. Тъй като баща ѝ е роден в Холандия евреин, семейството бяга в Казабланка, Мароко, когато нацистите нахлуват по време на Втората световна война, и се връщат обратно, когато войната приключва през 1945 г.[1] Голяма част от фамилията ѝ по бащина линия е депортирана в Аушвиц и умира там.[4] Френската гимназия в Казабланка ѝ е забранена поради еврейския ѝ произход, затова учи в колежа „Мер султан“, където е впечатлена от учителката си по френски език и литература.[4]

Завършва средното си образование в Брюксел и следва медицина в Свободния университет.[4] През 1948 г. заболява от туберкулоза и прекарва две години в университетския санаториум, където започва да пише.[1] Лечението ѝ с пеницилин я излекува и тя възобновява обучението си по медицина, но не завършва. През 1953 г. се омъжва за първи път за фламандския режисьор Емил Дежелин, с когото си сътрудничи по сценария и режисурата на няколко филма. Те се развеждат през 1962 г.

Дебютира с разказа „Любов и акация“ през 1958 г.[4] През 1959 г. е издаден първият ѝ роман „Накратко Аркадия“, който получава наградата „Виктор-Росел“. Заедно с художествената литература пише театрални рецензии, текстове за кино и прави радиопредавания. През 1963 г. се омъжва за архитекта и поет Пиер Путеманс и двамата имат две дъщери – Мариан и Тойнон. През 1966 г. е издаден третият ѝ роман „Добрите диваци“.[4]

Водена от желание за промяна, следва психология в Брюкселския свободен университет, където завършва с дипломна работа за сляпото прогнозиране на тестовете на Херман Роршах. След дипломирането си работи няколко години в клиниката „Фонд Рой“, която напуска, несъгласна с практикуваните методи на лечение, и започва частна практика. Тя се интересува от психоанализата и започва обучение в Белгийското дружество по психоанализа през 1976 г.[2] От 1980 г. пише статии за белгийското списание „Ревю на психоанализата“.[4] През 2011 г. най-добрите статии са включени в сборника „Писане и психоанализа“, включително статия за вампирите, за Марсел Пруст и много статии за ангажираността на жените.[2]

Като психоаналитик тя възобновява писането си 20 години по-късно.[1] Публикува романите „Проблемна памет“ (1987), „Демонтираното момиче“ (1990), „Плажът Остенде“ (1991), който получава наградата „Фокусна точка“, и сборника с разкази „Оберлихтът“ (1992), в който преразглежда митовете за Богородица, Антигона, Жана д'Арк и други.

През 1995 г. е издаден антиутопичният ѝ роман „Аз, която не познах мъжете“.[2] Той е история за четиридесет жени, заключени в подземие под надзора на безразлични пазачи, които им налагат абсурдни правила на поведение, като най-младата от тях е живяла само там. Един ден затворничките се освобождават при мистериозни обстоятелства и предприемат безкраен поход из пустинната Земя в търсене на други хора или на някакво обяснение за абсурдната си съдба, но откриват само трупове.[1][3]

Тя продължава да пише до смъртта си[2] и има огромна библиотека, пълна с книги по теоретична физика, научни списания и научнофантастични романи. Тя е член на Белгийското дружество по психоанализа и Международната психоаналитична асоциация.[4]

Жаклин Харпман умира от рак на 24 май 2012 г. в Юкел, Белгия.[2][4] Нейното литературно наследство е предадено на Архива и музей на литературата на Брюксел.

Произведения

  • L'Amour et l'Acacia (1958)[4]
  • Brève Arcadie (1959) – награда „Виктор-Росел“[2]
  • L'Apparition des esprits (1960)
  • Les Bons Sauvages (1966)
  • La Mémoire trouble (1987)
  • La Fille démantelée (1990)
  • La Plage d'Ostende (1991)
  • La Lucarne (1992) – разкази
  • Le Bonheur dans le crime (1993)
  • Moi qui n'ai pas connu les hommes (1995)[3]
    Аз, която не познах мъжете, изд. „Сема РШ“ (2005), прев. Красимир Кавалджиев
  • Orlanda (1996) – награда „Медиси“[1]
  • L'Orage rompu (1998)
    Пропуснато бъдеще, изд.: ИК „Компас“, Варна (2001), прев. Иванка Павлова
  • Dieu et moi (1999)
    Бог и аз, изд. „Център за психосоциална подкрепа“ (2016), прев. Розалина Дочева
  • Récit de la dernière année (2000)
  • Le Véritable Amour (2000)
  • La Vieille Dame et moi (2001)
  • En quarantaine (2001)
  • Ève et autres nouvelles (2001)
  • La Dormition des amants (2002) – награда за роман от Валоно-Брюкселската федерация
  • Le Placard à balais (2003)
  • Jusqu'au dernier jour de mes jours (2004)
  • Le Temps est un rêve (2004)
  • Le Passage des éphémères (2004)
  • La Forêt d'Ardenne (2004)
  • En toute impunité (2005)
  • Du côté d'Ostende (2006) – Голямата награда на Френското общество на писателите за литература
  • Mes Œdipe (2006)
  • Ce que Dominique n'a pas su (2007)
  • Écriture et Psychanalyse (2011)

Екранизации

  • 1960 Si le vent te fait peur

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jacqueline Harpman в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​