Произведения

Роман

Биография

По-долу е показана статията за Елизабет_Страут от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Елизабет Страут
Родена6 януари 1956 г. (70 г.)
Известни творби„Олив Китридж“, „Олив Китридж отново“
Награди„Пулицър“
Уебсайт
Елизабет Страут в Общомедия

Елизабет Страут (на английски: Elizabeth Strout) е американска писателка, носителка на награда „Пулицър“.

Ранни години и образование

Страут е родена на 6 януари 1956 г. в Портланд, Мейн, САЩ, в семейство на академици. Баща ѝ е професор по природни науки, а майка ѝ – по английски език, като преподава и творческо писане на гимназисти.[1][2] От родното си място Страут черпи вдъхновение за част от творбите си, като например градът Шърли Фолс, където се развива действието на четири от деветте ѝ романа.[3][4]

След като завършва колежа Бейтс в Люистън, Мейн, тя прекарва една година в Оксфорд, Англия. През 1982 г. Страут завършва с отличие и получава докторска степен от юридическия университет в Сиракюз.[5] Същата година първият ѝ разказ е публикуван в списание New Letters.[2]

Страут практикува адвокатската професия само шест месеца. В интервю за The Morning News през 2016 г. авторката казва:

„ Толкова много исках да бъда писател, че идеята да се проваля беше почти непоносима за мен. С годините спрях да казвам на хората, че искам да бъда писател – гледат те с такова съжаление. Просто не можех да го понеса.[2] “

Докато преподава на непълен работен ден в общинския колеж на Манхатън,[6] Страут работи върху книгата си Amy and Isabelle. Още при публикуването си тя влиза в краткия списък за наградата Orange през 2000 г. и е номинирана за наградата PEN/Faulkner за 2000 г. в категория проза.[2]

Страут преподава творческо писане както за начинаещи, така и за напреднали в университета „Колгейт“ през есенния семестър на 2007 г. Тя също води магистърската програма по изящни изкуства в Queens University of Charlotte в Шарлът, Северна Каролина.[2]

Творчество

Първата творба на Страут, „Ейми и Изабел“' (Amy and Isabelle, 1998), получава широко одобрение от критиката, става бестселър и е адаптирана за голям екран с участието на Елизабет Шу. Вторият ѝ роман „Остани с мен“ (Abide with Me, 2006) също се радва на положителни отзиви, но не постига успеха на дебютната ѝ творба.

Две години по-късно Страут публикува „Олив Китридж“ (2008), която има над един милион продадени копия към май 2017 г. и генерира приходи от близо 25 милиона щатски долара.[7] Романът печели наградата „Пулицър“ през 2009 г.[8] Книгата става бестселър на „Ню Йорк Таймс“, а по-късно е адаптирана в минисериал (спечелил няколко награди „Еми“) с Франсис Макдорманд в главната роля.[9] Пет години по-късно Страут публикува The Burgess Boys („Момчетата от Бърджис“, 2013), която също регистрира рекорден брой продажби. През 2016 г. писателката написва My Name Is Lucy Barton („Името ми е Луси Бартън“), който оглавява класацията на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Луси Бартън става по-късно главният герой в романа Anything is Possible („Всичко е възможно“, 2017 г.). През 2019 г. на пазара излиза продължението на „Олив Китридж“, озаглавено „Oлив Китридж отново“. През 2022 г. Страут става носител на наградата „Зигфрид Ленц“.

„Олив Китиридж“ и наградата „Пулицър“

Третият роман на Страут, „Олив Китридж“, представлява колекция от тринайсет истории, обединени от главната героиня – понякога осъдителната и непрозорлива, а друг път търпелива и разбираща Олив.

Емили Нюсбаум от „Ню Йоркър“ нарича разказите „Oh, Williamмълчаливи, елегантниOh, William“.[ неясно? ] През 2009 г. е обявено, че романът печели награда „Пулицър“.[10] Луиза Томас пише в „Ню Йорк Таймс“:

„ Удоволствието, което носи „Олив Китиридж“, идва от силното отъждествяване със сложните, не винаги възхитителни герои. Има моменти, в които навлизането в гледната точка на героя изглежда включва разкриването на емоция, по-мощна и интересна от обикновеното приятелско чувство – сложна, понякога мрачна, понякога жизненоважна зависимост от другите. Тук няма нищо блудкаво или евтино. Има просто искрено признание, че трябва да се опитаме да разберем хората, дори и да не ги понасяме.[2] “

„Ивнинг Стандард“ дава висока оценка за книгата: „Съвършеният} роман... Толкова добър, че бихте го препрочитали веднъж годишно навярно до края на живота“. „Нюзуик“ пък коментира: „Ще се уловите да мислите за тази трогателна, язвителна героиня дълго след като привършите книгата“.

„Олив Китридж отново“

Дългоочакваното продължение на отличения с „Пулицър“ роман на Елизабет Страут ни връща в измисленото крайбрежно градче Кросби, за да ни преведе през сложния лабиринт на човешката душа чрез тринайсет нови истории, които правят безпощадна дисекция на това кои сме.

В „Олив Китридж отново“ несравнимата и противоречива героиня – колкото безцеремонна и язвителна, толкова и състрадателна и уязвима, вече е в залеза на живота си. Именно през неизбежната ѝ равносметка Страут пречупва общовалидни истини за загубата, вината, самотата, скръбта и смъртта, но и за приятелството, подкрепата, прошката и обичта независимо от всичко.

Възможно ли е изобщо да опознаем истински себе си и другите? Какво ни формира, какво ни свързва и какво ни разделя? Как животът ни сломява и ни прави своя жертва, но и как най-неочаквано ни предоставя шанс за спасение и изкупление? Това са само част от темите, които засяга тази трогателна и незабравима книга. А изстраданото прозрение на една от героините се превръща в безценно послание, че „нашата задача – може би дори дълг – е да понасяме бремето на неизвестността колкото може по-достойно“.

„Гардиън“ коментира книгата: „Истински триумф... Малцина писатели умеят да поберат толкова емоция и смисъл само в няколко изречения“.

Личен живот

Страут е омъжена за бившия главен прокурор на Мейн Джеймс Тиърни, преподавател по право в Юридическия факултет на Харвард[11] и директор-основател на State AG, образователен ресурс към службата на главния прокурор.[12][2]

Библиография

Самостоятелни романи

  • Amy and Isabelle („Ейми и Изабел“, 1998)[13]
  • Abide with Me („Остани с мен“, 2006)
  • The Burgess Boys („Момчетата от Бърджис“, 2013)

Поредица „Олив“ (Olive)

  1. Olive Kitteridge (2008)[13]
    Олив Китридж, изд. „Кръг“, София (2021), прев. Анелия Данаилова, ISBN: 978-619-7625-11-0
  2. Olive, Again (2019)
    Олив Китридж отново, изд. „Кръг“, София (2023), прев. Диляна Георгиева, ISBN: 978-619-265-012-4

Поредица „Амгаш“ (Amgash)

  1. My Name Is Lucy Barton („Името ми е Луси Бартън“, 2016)[14][13]
  2. Anything is Possible („Всичко е възможно“, 2017)
  3. Oh William! („О, Уилям!“, 2021)
  4. Lucy by the Sea („Луси край морето“, 2022)

Източници

  1. ↑ Gross, Terry. 'My Ears Are Open': Novelist Elizabeth Strout Finds Inspiration In Everyday Life // Fresh Air. NPR. Посетен на October 1, 2018.
  2. ↑ а б в г д е ж Birnbaum, Robert. Elizabeth Strout // The Morning News. Посетен на February 20, 2022.
  3. ↑ Mackay, Shena. The Burgess Boys by Elizabeth Strout – review // The Guardian. July 13, 2013. Посетен на June 7, 2017.
  4. ↑ Charles, Ron. Elizabeth Strout's 'The Burgess Boys,' reviewed by Ron Charles // The Washington Post. March 19, 2013. Посетен на June 7, 2017.
  5. ↑ The Write Stuff: Syracuse University College of Law // law.syr.edu. Посетен на August 4, 2021.
  6. ↑ Egan, Elisabeth. At 66, Elizabeth Strout Has Reached Maximum Productivity // The New York Times. 3 септември 2022. Посетен на 12 септември 2022.
  7. ↑ Levy, Ariel (April 24, 2017). "Elizabeth Strout's Long Homecoming". The New Yorker. Retrieved June 7, 2017.
  8. ↑ The 2009 Pulitzer Prize Winner in Fiction // www.pulitzer.org. Посетен на June 7, 2017. (на английски)
  9. ↑ Griggs, Brandon. 'Olive Kitteridge,' 'Game of Thrones' big Emmy winners // CNN. Посетен на October 1, 2018.
  10. ↑ Thompson, Bob. Fiction Pulitzer Prize Winner Elizabeth Strout Talks Writing, 'Olive Kitteridge' // The Washington Post. August 4, 2009. Посетен на February 20, 2022.
  11. ↑ School, Harvard Law. James E. Tierney | Harvard Law School // Посетен на February 20, 2022. (на английски)
  12. ↑ StateAG.org // StateAG.org. Посетен на February 20, 2022. (на американски английски)
  13. ↑ а б в ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
  14. ↑ My Name is Lucy Barton // Elizabeth Strout. Посетен на December 13, 2015.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Elizabeth Strout в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „САЩ“         Портал „САЩ“