„Австралия зова свой дом…“ е стих от популярна австралийска песен, който избрах за заглавие на настоящата ми, шеста, стихосбирка. Нея посвещавам на годишния ни юбилей от емигрирането ни в тази красива, богата, слънчева страна, който ще празнуваме през 2016 година, като скромен израз на нашата искрена благодарност към Съдбата.
В нея включих 200 стихотворения, предимно нови и няколко публикувани в предишните ми стихосбирки.
Почти половината от тях носят тематика, свързана с Австралия, а останалите третират общи теми, но ги наричам също „австралийски“, защото са написани тук, в Сидни. Избрах отново сонетната форма, понеже най-добре подхожда на стремежа ми да изразя много нещо с малко думи. Във всички сонети използвам ямбичния петстъпен стих, който, ако не се лъжа, е широко застъпен в българската художествена литература.
Опитах се също така да надникна в богатите аборигенски митове и легенди за сътворението на света, отнасящи се до миналото, настоящето и бъдещето, като представих няколко от тях в стихотворна форма.
В книгата си включих и сонети за България, видяна с очите на българин, който се връща след 24 години от чужбина и се чувства чужденец в собствената си родина.
Сънувах чужд, далечен континент —
земя, населена с аборигени,
с дървета вечно свежи и зелени,
с курортен щат, наречен Куинсленд.
Видях пустини, буш и планини,
от цвят и плод градини натежали,
бомбати, кенгурата и коали,
стада овце из тучни долини.
И екзотични птици опознах —
емута, кукабари, папагали…
Наслушах се на песни, звън и смях.
………………………………
Събудих се. Бе чуден ден навън
и странна мисъл радост в мен разпали —
реалност всичко е било… не сън!!!
Сидни, Австралия — 2015 г.
С какъв акъл и смелост, сам не знам,
реших зад граница да се преселя!
И днес все още мисля, риск голям
поех по Висша воля и повеля.
Зарязах всичко: обзаведен дом,
кола, роднини, близки, кариера…
С номадски дух потеглих слепешком
към гол мираж, към призрачна химера.
И стигнах обетована земя,
като Мойсей, в години беловласи;
Съдбата златен рог над мен изля,
обсипа ме обилно с щедростта си.
И няма по-щастлив от мен номад —
С две поданства съм двойно по-богат!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Аз още благославям оня ден,
когато ти сърцето ми привлече.
Но как, с какво, се питам, отдалече
събуди древния номад у мен!
Не бе мълвата за висок стандарт,
с луксозни лимузини и палати,
нито земите, на руди богати,
нито зовът за нов житейски старт.
Плени ме с уникалния си свят
хем древен, хем съвременен и млад,
със екзотични фауна и флора…
Залюбих твоя начин на живот,
и плажовете ти с безплатен вход
и щедрите ти благородни хора…
Сидни, Австралия — 2015 г.
Родил съм се на българска земя,
потомък, син съм на народ велик;
говоря, пея, пиша и чета
на звучен роден български език.
В гърдите нося българско сърце
и е славянска моята душа,
но също в мен номадска кръв тече —
към дълъг път духът ми призова.
Поех с международен нов паспорт,
и в днешните модерни времена
достигнах край далечен, непознат
и се почувствах там щастлив и горд,
че в необятния космичен свят
съм жител на планетата Земя!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Макар че в край далечен днес живея,
не съм забравил своята родина;
там в дни безбурни младостта ми мина
и трайни спомени ме свързват с нея.
Тя бе в началото за мен трамплина,
от който бедното момче от село
към Алма Матер се понесе смело
и в София завърши медицина.
Но моят дух след време е надрасна
и стана тя за полета му тясна —
към нови хоризонти се прицели…
Макар от нея да не се отричам,
Австралия мой дом сега наричам —
постигнах тук заветните си цели!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Две поданства ме свързват с две държави —
така различни, сякаш рай и ад,
но връзките ми са и с двете здрави,
еднакво ме привличат и зоват.
Две трети от живота ми премина
в оназ, която бог ми отреди,
но аз избрах сам втората родина
за тихи и спокойни старини.
Тя първата със нищо не измести,
не я изтри от моето сърце,
и също липсата й не замести —
една със друга се допълват те.
И нищо че са двете несравними,
еднакво са ми близки и любими!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Човеци, хора, време е дошло,
да се простим със думата „родина“,
че ерата на поданството мина —
родина ни е земното кълбо!
За всички нас земята е една
и няма друга в цялата вселена,
но тя е сериозно застрашена
от нашите постъпки и дела.
Наместо като хищни зверове,
да се избиваме и я рушим,
защо не се сплотим в една държава?!
Всеобщата заплаха ни зове,
планетата от гибел да спасим,
че участ зла и нас ни застрашава.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Денят започна както всеки друг —
изплува слънцето над океана
и топлина приятна и мечтана
се разпростря на север и на юг.
Но не след дълго въздухът горещ
все по-горещ обливаше в жарава
природата и с бързина стремглава
попари всичко живо като в пещ.
Променя се пред нашите очи
съвременният климат на земята —
ледът на полюсите се топи,
издига се в моретата водата,
торнада, урагани, пек и суша…
Скептици, тези факти кой ли слуша!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Австралио, земя благословена,
с полезни изкопаеми богата,
с природа вечно свежа и зелена,
със слънце… ти си рая на земята.
Отвсякъде те мият океани.
Прочути плажове — стотици мили,
със пясъци седефени застлани,
като с гирлянди са те украсили.
В теб всяка жива твар — животни, хора…
на суша, във вода или в простора,
блаженства в твоята утроба света,
но с уникална фауна и флора,
не съществува като тебе втора —
ти сякаш си от друг свят и планета.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Земя на прилики и на контрасти —
хем древна, хем съвременна и млада,
на нежни чувства и на буйни страсти,
на слънчев зной и пек, и на прохлада;
Земя на планини и на пустини,
на чудни плажове сребристобяли,
на плодородни долини с градини,
на зайци, кенгурута и коали.
От всички раси хора си събрала —
богата сплав от вяри и култури,
и си до днес геройски устояла
на социални и природни бури.
От тази уникална комбинация
е станала една велика нация!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Откъсната напълно от света
по някаква прищявка на съдбата,
ти до преди два века си била
напълно неизвестна, непозната.
Не са видяли твойте брегове
нашествия на варвари и хуни
и нито са те тъпчели с коне
средновековни полкове драгуни.
Но тропика суров в онези дни
е носил харикани и циклони
с поройни дъждове и наводнения
и те са причинявали щети,
по-страшни от войни, за милиони,
затривали са цели поколения.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Не съществува рай на този свят!
За никого животът не е лесен;
по клоните парите не растат
и няма хляб „омесен, па обесен“.
Но има земен кът, честит, богат,
трудът за всички хора там е песен.
Способен ли си и си здрав и млад,
ще изградиш свой минирай чудесен.
И емигрантът с яките плещи
към него неотклонно се стреми,
измъчен, бос и гол като тояга…
Не! Няма Рай, но има земен Ад,
с войни, насилия, убийства, глад…
От него на живот и смърт той бяга!
Сидни, Австралия — 2015 г.
От всичките посоки и страни
ти с въздух и вода си обградена,
но с тях не си напълно защитена,
отвсякъде опасност те грози.
Защото в свят на мор, войни и глад
отново ставаш прицел и мишена;
към твоята земя благословена
потоци емигранти се тълпят.
А помниш други времена, нали?
Престъпници в теб бяха заточени.
Те скоро местните аборигени
лишиха от права и свободи.
Днес връщаш в Ада грешните души,
а праведните са добре дошли!
Сидни Австралия — 2015 г.
На Sean и Jordan
Когато вече няма да ме има
и аз ще бъда само шепа прах,
спомнете си понякога как трима
играехме със топка и на шах.
Аз в таз страна прекрасна емигрирах,
работих до последния си час,
пари, любов и време инвестирах,
но не за мен, направих го за вас.
Създадох ви условия отлични
за учене, за спорт и за игри.
Тук, с дядовата обич и опора,
възможностите ви са безгранични;
от вас единствено си зависи
да станете добри, почтени хора.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Елате да празнуваме, деца!
На тоз ден преди петдесет години
със баба ви съдбата ни събра
и с неизмерно щастие дари ни.
Животът ни премина в труд, в борба,
преодоляхме трудности големи,
но бракът ни до края устоя,
не рухна пред житейските проблеми.
И днешния ни юбилеен ден
за всички ни е празник съкровен.
Ако с духовна обич несломима
не бяхме се оженили тогаз,
ни майка ви, деца, и нито вас
днес нямаше на тоз свет да ви има!
Сидни, Австралия — 2014 г.
Отмина бурята. Дъждът престана.
Зад хоризонта облакът се скри
и слънцето изгря над океана,
притихнаха пенливите вълни.
А на небето, блеснало в позлата,
се появи небесната дъга —
онази същата дъга позната,
която знам от родната страна…
И в детството ми спомен ме зарея,
наивна, чиста вяра ме обзе,
че ако някак се провра под нея,
ще найда пълно със злато гърне.
О, Боже! Всъщност, в новата родина
аз под дъгата съм успял да мина!
Сидни, Австралия — 2013 г.
В живота има мигове повратни,
които неочаквано пред нас
разкриват хоризонти необятни
или мечтите ни сковават в мраз.
Дойде писмо в тропическата жега
и ми донесе съдбоносна вест;
Прочетох: „Уважаеми колега,
аз имам удоволствие и чест…“
Разбрах с тез първи думи новината —
успешно изпитите[1] си съм взел
и дипломата ми е с тях призната —
постигнах своята заветна цел.
В единствен миг, като по божи знак,
от мистър никой, станах доктор пак.
Сидни, Австралия — 2012 г.
Събуди ме сред нощ неистов смях —
едва ли не акъла ми изкара;
След кратък размисъл се осъзнах,
че всъщност беше „смях“ от кукабара.
Звучеше хем познат, хем някак чужд —
богата, сакадирана каскада…
За пръв път спяхме в австралийски буш
и бе за нас голяма изненада.
Блестяха ярко южните звезди.
От близки и от по-далечни гранки
„звъняха“ нежно птиците-камбанки
и хор от кукабари огласи
земята до небесните простори,
и ехото със смях му отговори.
Караджонг, Австралия — 2013 г.
Нарекли са ги Сини Планини —
и с право, има за това причини —
по тях небесна мараня пълзи,
та от далеч изглеждат сиво сини.
Вековни евкалиптови гори,
мъжествени скали и водопади,
дълбоки бездни, чудни пещери… —
отвсякъде те дебнат изненади.
И ти вървиш по стръмния маршрут.
Природата мъжествена и дива
с по-нови красоти ти се разкрива.
Дочуваш птичи песни, смях прочут,
пробягва кенгуру… На клон заспала,
за селфи сякаш те зове коала!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Денят притихва. Бавно се смрачава.
Безмълвно гасне огнената жар
и Еърс Рок с осанка величава
проблясва като златен кехлибар.
На небосвода месец рог извива,
край него грейват милион звезди
и вечерта, тържествено красива,
легенди древни тайнствено шепти.
Тъй ясно е небето! И тъй близко.
Ще го докоснеш, вдигнеш ли ръка.
Звездите се привеждат все по-низко
и като дребни огнени слънца
обливат Южното полукълбо
с оранжево-червено зарево!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Пустинята[4] от нощен сън се буди,
зората възвестява светъл ден
и в небесата — сини изумруди
проблясва ярко изгревът червен.
Червени са и пясъчните дюни,
като искри на слънцето блестят,
сред тях камили диви на табуни
преживят, сухата трева пасат.
От малка евкалиптова горичка
прозвънва глас — аборигенска реч,
излайва динго някъде далеч,
прошушва гущерче, запява птичка…
В суровите пустинни равнини
сред пясъка горещ живот кипи!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Когато чуя думата „камили“,
представям си арабските пустини,
кервани, дълги със стотици мили…
номадски племена от бедуини…
А неизвестен факт е за мнозина,
че редом с кенгурута и коали,
Австралия е станала родина
на хиляди камили подивяли.
Преди около век и половина
са внесли малка бройка от чужбина,
но скоро те така се размножили,
че тя добила всепризната слава
на най-богатата в света държава —
развъдница на дивите камили.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Пожарът се развихри с пълна сила…
Отнякъде бе паднала искра,
раздуха я вихрушка, там извила
и паркът евкалиптов изгоря.
Дали светкавица дърво удари
или захвърлен фас — не се откри.
Три дни бригадата пожарникари
със адската стихия се бори.
Печална гледка! Но не мина време,
над парка грейна слънчевият свод,
природата успя да се съвземе
и в евкалипта трепна нов живот —
до корен обгорелите стъбла
отново се обкичиха с листя![6]
Сидни, Австралия — 2015 г.
Едва ли има други като тях!
Тъй чисти, тъй естествено красиви,
все още девствени и полудиви,
застлани с пясъци — кристален прах.
Те, както въздухът около нас,
са винаги достъпни и открити,
с безплатен вход за масови визити,
било то ден или среднощен час.
И тяхната природна красота
не е до днес със нищо осквернена —
все още модата не е дошла
на плажния чадър и на дюшек.[7]
Така в естествената си премена
те срещат двадесет и първи век!
Сидни, Австралия — 2015 г.
С младежки плам съм влюбен в океана!
Харесва ми как стене и реве
и как лети водата разлюляна
към пясъчни и скални брегове.
Краката ми облива бяла пяна,
в игра с вълните аз съм пак дете
и ако нявга болен, стар престана,
да идвам тук, духът ми ще умре.
От океана черпя волност, сила,
докосвам се чрез него с вечността,
която вечен го е сътворила
в далечните прастари времена.
Прахта ми в океана разпръснете,
чрез него да се слея с вековете!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Утихна бурята. Небето сиво
все още плаче свъсено над мен.
Измокрен цял, но със сърце щастливо
вървя по плажа пуст, обезлюден.
Прелитат с крясък чайки ужасени,
кръжат край стълб с издигнат черен флаг.
Залутан сред вълните разгневени,
се мярка подранил сърфист — смелчак.
Реве и стене океанът кански,
от вятър шибани вълни гигантски
със трясък се разбиват о брега.
Далечен грозен тътен отшумява…
Кой е могъл да сътвори такава
мъжествена, сурова красота!!!
Сидни, Австралия — 2013 г.
Вълни пенливи — снежнобели гриви,
блестят на слънцето като седеф,
в луд бяг припряни и нетърпеливи
се гонят и настигат с бясен рев.
Те всички към брега са устремени,
примамва ги солидната му твърд,
но щом го връхлетят, в безредни смени
намират мигновено свойта смърт.
И ний, човеците, сме път поели,
като вълните — към миражни цели,
и всеки подсъзнателно го знай,
че е животът безнадеждно кратък,
но пак стремглаво се стреми нататък…
И към какво? Към своя жизнен край!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Старице мила, бурята утихна.
Ела да се разходим до брега!
През облака небето се усмихна
и слънцето отново заблестя.
Красиви са вълните с бяла пяна,
подобно буйни гриви на коне;
връхлитат по гърба на океана,
а той под тях бушува и реве.
И силует на кораб в маранята,
като черупка мятан и люлян,
лети насам след дълга одисея…
Тъй нас ни люшка цял живот съдбата,
като вълни на бурен океан
и ни на тоз далечен бряг довея!
Сидни, Австралия — 2015 г.
След бурна нощ, спокоен ден настава.
Притихват океанските вълни
и Куджи Бийч с осанка величава
като седеф на слънцето блести.
Горещ ден утрото ни обещава —
от рано божията благодат
се сипе и облива във жарава
дошлите тук да търсят отдих, хлад…
Блажен народ — дечица, млади, стари…
И аз сред тази пъстра голота
дълбоко вдишвам йодовите пари,
а боровете от брега ми кимат —
напомнят ми за родната страна
с умерено континентален климат.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Вървим по Coogee bay road[9] рано двама,
зора зори загадъчно красива,
пред нас страхотна водна панорама
с настъпващото утро се разкрива.
Там долу се е ширнал Океанът,
зад хоризонта блика светлината
и в небосвода, от пожар обхванат,
денят се ражда, тъмен плащ отмята.
И ето ни сред чайките на плажа,
седим, отправили на изток взори;
променя се със всеки миг пейзажа
и току-виж небето се разтвори
и изгревът — о, гледка несравнима
ни омагьосва и дъхът ни взима!
Сидни, Австралия — 2015 г.
И пак е пролет… Слънцето напече.
Усмихнаха се модри небеса.
Самотна кукабара недалече
внезапно гръмогласно се изсмя.
И люлякът рояк пчели привлече,
гугутка гукна, влюбено запя,
а пеперудка в лъскаво елече
запърха над градинските цветя.
По-ведро и по-весело ми стана,
духът ми изтощен се ободри,
задишах със отпуснати гърди
и тръгнах към брега на Океана,
почувствал се отново здрав и млад…
О, колко си красив, мой земен свят!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Седях по изгрев-слънце замечтан
на пясъчния бряг на океана,
следях вълните в бяг необуздан
с душа от лудо щастие пияна.
И сякаш някак си загубих слух
за шумната тълпа около мене
и в нереална тишина дочух
откъм водите тяхното шептене.
Красиви строфи, рими… Нямах лист,
но в творческата треска с пръст направо
ги вписах върху пясъка златист.
Получи се вълнуващ прям сонет.
Една вълна го връхлетя стремглаво
и думите отнесе… ред по ред!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Тъй както скулпторът с очи открива
под формите на мраморния блок
осанката на статуя красива,
така и аз в шумящия поток
и в мъртвата природа виждам жива
поезия, заспала сън дълбок
и чакаща ръката талантлива
с перото да я вкара в ритъм строг.
Като длетото — то с магична сила
извайва образи и красота
и вдъхва на творбите си душа.
А моя милост, с гордост се сдобила,
обира лаврите, плете венци,
та с тях главата си да украси!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Той с уникална красота се слави
и в делници, и в празници гъмжи
от плувни състезателни игри,
и разни други масови изяви.
Ту някой свири музика прочута,
ту демонстрира фокуси факир
и пикникът прераства в шумен пир
край газовите плажни барбекюта.[11]
Тук плажовете са общонародни,
за всички са достъпни и свободни,
без телени огради и без вход…
За нас плажуването се явява
не просто плувен спорт, игри, забава,
а австралийски начин на живот.
Сидни, Австралия — 2015 г.
На пясъчния бряг на Океана,
пред стария триножник той стои;
полузастинал в поза замечтана,
твори магия с маслени бои.
Денят се ражда в пурпурна премяна,
разтваря двери синьото небе
и светлината бърза и припряна
природата за нов живот зове.
На хоризонта с огнена позлата
припламва слънчевото зарево…
Тогава той с палитрата богата
и с четката на бялото платно
за вечни времена улавя в плен
вълшебството на изгрева червен.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Тук всичко е различно и обратно,
Когато над Европа сняг вали,
при нас в Австралия е лято златно,
с подмамващи за плаж горещини.
Плажуването е безплатно право
и тоалетните са без пари(!),
и пътното движение е ляво,
и Югът, а не Северът студи.
Но континентът е най-вече хвален
и от критиците дори признат
за своя прословут и уникален
растителен и животински свят.
И редом с фактите невероятни
мъжете в болшинството са… „обратни“![12]
Сидни, Австралия — 2015 г.
И ето пак пристигна Марди Гра[13],
с костюми пищни, с музика парадна;
за хляб и зрелища, тълпата жадна
го срещна със приветствия, с цветя.
Прочутият Сиднейски фестивал
не само е изява на забава;
права законни за да отстоява,
„обратните“ от цял свят е призвал.
Така вървял е и върви светът —
и днес, тъй както в древността дълбока,
безсрамно се търгува със порока.
От Марди Гра пари ще потекат,
в хазната ще се влеят милиони…
Кой критики би дръзнал да отрони!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Вървях с една позната из Кингз Крос[14].
Край нас с разголени тела — капани
„момичета“, застанали „на пост“,
дискретно ми отправяха покани.
„Съзнава ли го някой — каза тя, —
че тез жени са жертви на порока
и правят бизнес с тяхните тела,
тъй както се търгува с всяка стока.
Признание трудът им заслужава
наравно с всеки труд почтен и честен;
за хляба да се трепеш не е грях!“
Тя, спътницата моя, беше права,
но не намерих коментар уместен —
смутен, объркан, слушах и мълчах.
Сидни, Австралия — 2007 г.
Ако столетник като теб бях аз,
нима би имало за мен значение
дали са либералите на власт,
а лейбъристите са в отстъпление!
Ще ме интересува ли тогаз
дали за всяко джи-пи посещение
ще плащат бедните и кой от нас
ще има пенсионно намаление!
Какъв процент ще бъде GST[15],
например само след една година,
когато близка гибел ме грози
и мога всеки миг да се спомина.
На сто години, имам само ДНЕС.
Към УТРЕ-то веч нямам интерес!
Сидни, Австралия — 2015 г.
В Dreamtime[16] — прастари свети времена,
възникнала безкрайната вселена
и от аморфна маса е била
във хаоса земята сътворена.
Могъщи, героични духове
на длъж и шир по нея са създали
свещените места, в които те
с изпълнен дълг са вечен сън заспали.
Лагуни, езера, реки, скали,
пустини, долини и планини…
свидетелстват за тез предци далечни,
които на земята са дошли
и в нея са оставили следи
за времена безкрайни, вековечни.
Веднаж в dreamtime Луната си внушила,
че хората от нея се отричат,
а само брат й (Слънцето) обичат
и се разплакала със пълна сила.
Блестяло Слънцето с лице щастливо,
а тя наполовина лик прикрила,
бледнеела и тъжна, и унила
сред нощ сълзи проливала горчиво.
Но сутринта сълзите й небесни
там, долу образували лагуна
и хората запяли чудни песни
за нейната прослава и възхвала,
и в нея звъннала от радост струна —
и в пълнолуние тя заблестяла!
В dreamtime планетата Земя била
безводна, плоска и обезлюдена;
rainbow serpent под земната кора
разтърсила снагата си студена.
И в китни долини и планини
кората се нагънала изцяло,
а от змията рухнали реки,
звезди изгряли, слънце заблестяло.
В земята се родил живот благат,
запяли пойни птици из простора,
в полята плъзнали животни, хора…
Така възникнал този чуден свят!
В dreamtime the rainbow serpent го създала
и вкаменила се, пак сън заспала.
Разхождала се мама Кенгуру
със джоуи[18], невръстното юначе
и под дърво съгледала полу-
издъхнал стар и сляп вомбат да плаче.
Бил гладен, жаден и измършавял.
Нахранила го тя и напоила.
Живота си рискувала си без жал,
но от ловеца горски го спасила.
А в същност той не бил вомбат сляп, стар,
а spirit[19] от небесните палати,
дошел да търси същества сърцати…
На мама Кенгуру поднесъл дар:
за щедростта й и за добротата —
торбичка, за да подслони децата.
B dreamtime живяла влюбена девойка;
възпряли я от любовта със сила,
но тя не се предала — дръзка, бойка,
избягала и в пустошта се скрила.
И там вървяла… Нижели се дните…
От глад и жад припаднала накрая,
но духовете горди на предците
дошли и я възнесли към безкрая.
Събудила се тя и що видяла:
там, долу на земята студ владее;
дърва събрала, огън с тях наклала,
да грее денем, през нощта да тлее.
Стоплила всички на стотици мили.
Те Слънце огъня в ответ кръстили.
Светът бил тъмна, непрогледна нощ.
Земята — пуста, гола, суха, няма…
Пристигнал Бог — Създател Бааяма[20],
живот създал по цялата й площ.
Реки, морета, бистри езера,
животни в китни долини, ливади,
високи планини и водопади…
и странстващи човешки племена.
Закони и традиции им дал,
култура, песни, племенен морал
и първото свещено място БОРА[21]…
Щом свършил, на небето се прибрал.
Народът през dreamtime го назовал:
„Небесния Отец на всички хора“.
Те там стоят, на каменния блок,
от вятър шибани, три силуети,
три влюбени сестри, девойки клети,
нелепи жертви на закон жесток.
И с ехото легендата мълви,
че те в dreamtime — прастаро свято време,
залюбили мъже от друго племе
и вождът ги превърнал в три скали.
Настанал между племената бой,
убили вожда гневните ергени,
но се оказало, че няма кой
магията да развали — така
останали сестрите вкаменени
по зла съдба за вечни времена!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Той свиреше… полуоблечен, бос
и неговото мускулесто тяло —
същинска статуя от абанос,
бе ярко под лъчите заблестяло.
В ръцете стискаше диджериду[23]
и без да спре в тръбата му да духа,
за миг по-силно бузите изду
и нови странни звуци там се чуха.
В мелодията, с нисък, басов тон —
неспирен ек, дошел от вековете,
изимитира динго в унисон
и смях от кукабара в нея вплете.
И спря, когато цялата душа
с дъха си в музиката си изля!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Три цвята… Черният символизира
духът на древните аборигени,
които в боеве ожесточени
„добрата“ Англия колонизира.
Червената ивица означава
земята, на която са родени,
оназ земя с местата им свещени,
червена като тлееща жерава.
А огненият диск — пламтящо злато,
е слънцето, всевечният светилник,
дарител на живот и висш закрилник…
Официално, със закон признато,
то редом с Union Jack[24] се развява —
различни символи в една държава!
Сидни, Австралия — 2015 г.
На Куджи Бийч тя всеки ден седи.
Край нея като мине някой, проси.
Краката й, целогодишно боси,
не се помръдват с часове и с дни.
Навярно безработна — on a dole[25] —
държавата я храни и облича.
По вид на наркоманка ми прилича
и май че прекалява с алкохол.
И мисля: както упоена дреме,
с порядъчно наднормено тегло,
от диабет[26] е болна — сто на сто!
Тя, жертва на модерното ни време,
в живота с лоши и с добри страни
не е могла да се приспособи.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Дали не си се, слънчице, успало,
та днес не ме събуди призори?
Или тропичен облак с покривало
преди да си изгряло те закри?
Погледнах към небето притъмняло
и моят дух се срина до земи.
„Ех — рекох си — почти е заваляло,
ще се разминеш с плажа… Забрави!“
И в този миг светкавица просветна,
страхотен гръм простора разлюля.
Заплиска дъжд… И мисъл мимолетна
ме осени — освен за светлина,
от сушата напукала се цяла,
земята е за влага зажадняла.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Неведом е тропическият дъжд.
Внезапно облак затъмни ефира,
светкавица проблесне, гръм раздира
небето и той плисва изведнъж.
Но както скорострелно е дошел,
тъй неочаквано и бързо спира
и слънцето отново триумфира
над хоризонта ясен без предел.
И на копринения небосклон
небесната дъга се появява,
с по-пъстри цветове, по-величава…
А въздухът мирише на озон…
Природата по-свежа и по-млада
се радва на живителна прохлада…
Сидни, Австралия — 2015 г.
Същински рай е климатът ни в Сидни!
Целогодишно ярко слънце грей,
температурите са тук завидни —
приятни са и в летен апогей.
Внезапно облак ще те изненада,
ще превали и ще се проясни
и на небето в свежата прохлада
небесната дъга ще заблести.
А плажовете, даже посред зима,
в най-неприветливи и мрачни дни
гъмжат от хора — гледка несравнима…
И спортните фанелки с къси гащи,
във центъра на ситито[27] дори,
се смятат за одежди подходящи.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Сиднейска есен — месец веч измина
без помен от слани и от мъгли
и моята тропическа градина
след зноя летен в нощен хлад цъфти.
Изплуват бяли облаци — коприна,
набързо прегърми и превали
и пак проблясват в маранята синя
обляните от слънце висини.
Ний носим европейската представа,
че есента носталгия навява,
а листопада тук е непознат
и дървесата вечно са зелени…
За влюбените срещите блажени
са рай под тих вечерен звездопад!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Каква замайваща зеленина!
По всяко време — топло и студено,
звучи като Симфония в зелено
със всичките нюанси на цвета.
И най-невзрачното дърво и храст
цъфтят с цветчета нежни и красиви
и будят истински суперлативи
в туристите, изпаднали в захлас.
Но Боже, таз зелена красота
е вечна. Щом гората се разлисти,
не пожълтяват есенните листи.
От най-далечни древни времена
се носи нейната лечебна слава —
зеленото, твърдят, успокоява!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Там долу, на брега на океана
под огнения пек на Куинсленд[28]
самотна палма дреме, замечтана,
сънува чужд, далечен континент.
Присънват й се ведри паралели,
земи красиви в Севера студен
и дървеса под снежни преспи бели
в облян от ярко слънце зимен ден.
А връх забол в небесните простори,
мъжествен бор размахва гордо клони
и диша волно въздух чист и свеж…
В съня си впила в него жални взори,
не се помръдва тя, въздишки рони
и чезне от любов в нега, в копнеж!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Над Рендвик[29] в малък парк столетен бор
се люшкаше далеч из висините
и с връх, отправил към безкрая взор,
говореше с луната и звездите.
Величествен, мъжествен беше той,
свидетел на събития голями,
бе устоял на бури и на зной,
бе преживял възход, триумф и драми.
Не бях минавал с месеци от там.
Когато го съгледах, бях потресен —
пред мен стоеше призрак гол и ням,
като от скреж попарен в късна есен,
с изсъхнали безлистни мъртви клони…
И моето сърце сълза отрони!!!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Каква спокойна сутрин — ясна, чиста!
Към хоризонта отлетя дъждът.
По свежите листя като мъниста
кристални капчици вода блестят.
И в паяжина, сложно изтъкана,
две гранки свързала в градински кът,
мушичка пърха, хваната в капана,
крилцата й безпомощно трептят.
Към нея тихо паяк пропълзява,
обхваща я с крака като в клещи
и влива смъртоносната отрова!…
Природата е майка величава —
добра и милостива към едни,
към други е жестока и сурова.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Над Караджонг[30] луната рог извива,
изгряват с нея южните звезди,
поточе в долината ромоли —
настава вечер нежна и красива.
И птичи хор запява странна песен —
същински звън: дин-дан, дин-дан, дин-дан…
Bellbirds[31] из бушът, тайнствено смълчан,
звънят като камбанки в храм небесен.
И дълго в дебрите непроходими
отеква тяхният тържествен звън.
Ти слушаш омагьосан, но накрая,
понесен от крилати серафими,
потъваш неусетно в сладък сън
и се възнасяш в лоното на Рая…
Сидни, Австралия — 2015 г.
Тя тропика на изток обитава.
Ще я откриете на син декор.
Мъжкарят жъне уникална слава,
като галантен светски… ухажор.
До някой храст, на горската морава
от съчки той изплита… будоар
и с лъскави неща го украсява —
съкровища от селски битпазар:
мъниста, сламки, панделки, парцали,
стъкла, конци, пера от папагали… —
и всички в ярки СИНИ цветове!!!
С тях женската привлякъл, ще я вкара
с любовен танц и песен в будоара,
и там в потайност ще се любят те.
Но свършат ли, към нея той изстива,
изпраща я отгдето е дошла;
Единствената й алтернатива
е бремето да понесе сама.
Сама гнездото си строи, подрежда,
яйцата си без помощ мъти тя
и пилците си пак сама отглежда,
догдето те достигнат зрелостта.
А той със други самки продължава,
да ги ухажва и ги съблазнява,
и в будоара си да ги плоди…[33]
Не сме ли като птиците и ние?!
Мъжът опложда, в дън земя се скрие —
да дава за издръжка друг пари!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Те идват на балкона всеки ден —
красиви пъстроцветни папагали
и чакат търпеливо, изгладяли,
в уречения час храна от мен.
Ще кацнат върху моята ръка
и доверчиво ще кълват от нея,
а аз разнежен ще благоговея
пред тяхната природна красота.
Голяма рядкост, лукс е в този град
с почти петмилионно население
в шума да чуеш птичи глас познат,
но много по-честит си, по-благат,
да бъдеш в пряко съприкосновение
с вълнуващия животински свят.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Природата — творец го е дарила
с красиво, стройно, мускулесто тяло,
от жизненост и свежест напращяло
и му е дала дива мощ и сила.
Ако опасност в буша предугади,
то трепва в миг и като на пружини
прескача през посеви и градини,
за него няма пречки и огради.
О, колко елегантни, грациозни
са тези скокове! Неповторими.
За нас са осем метра[34] немислими.
Ний, хората, със стави подагрозни,
в животните откриваме мишени,
ала не сме от тях по-съвършени.
Сидни, Австралия — 2015 г.
На евкалиптов клон лежи коала
в една и съща поза с часове.
Не се помръдва, сякаш е умряла —
гладът ще я събуди да яде.
И после пак, на леност се отдала,
в блажена дрямка ще се унесе.
Но както тъй дълбоко е заспала,
тъй можеш да я подържиш в ръце.[35]
Наглед е някак тъпа, глуповата,
с носленце чипо, с взор озадачен,
с уши, несъразмерни със главата…
Но гушнеш ли я, тя те грабва в плен
и волята ти се топи, безсилна
пред нейната душа любвеобилна!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Народът го е казал най-добре:
„Човек се учи докато е жив“.
И ето времето за мен дойде
да го напиша в стих и то с курсив.
А смятах, като лекар и учен,
че няма нещо, дето да не знам,
но рухна таз увереност у мен —
признавам го с не малка доза срам.
Аз трябваше да стигна старини
и да се озова накрай света,
та чак тогаз прост факт да разбера —
коалата (като майтап звучи)
не пие през живота си вода![36]
Ей туй не съм го знаел до сега.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Сред нощ от жажда се събудих аз —
отидох в кухнята вода да пия.
Запалих лампата… О, кобен час!
Какво заварих там? Вакханалия.
Хлебарки може би над петдесет
от някаква мутирала порода,
нахално се търкаляха навред
по плотовете, в мивката, на пода…
Като след пир, на лунна светлина,
в нестроен ред, охранени и тлъсти,
едни лежаха, вирнали крака,
а други друсаха хоро чевръсти…
Земя, от вечно слънце озарена,
в теб всяка твар расте благословена.
Сидни, Австралия — 2013 г.
Овцете тук се смятат нещо свято
и вълната, с оценка суперфина,
прилича на естествена коприна,
на слънце лъска като бяло злато.
Тя в същност е находище богато,
една безценна златоносна мина —
валута твърда носи и в чужбина
е най-доброто мерино признато.
Австралия със право се гордее,
че в износа на вълна няма равна
и славата, заслужена отдавна,
едва ли вече някой ще успее
в това компютърно модерно време
от нея с първенството да отнеме.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Не бях видял до днес такова нещо
и как го правеше, съвсем не знам,
овцете стрижеше тъй сръчно, вещо,
че нямаше на себе равен там.
Бях чул, че някъде мъже прочути
го вършели с голяма бързина,
но този тук на всеки две минути,
повярвайте, остригваше овца.
От тялото, от мишците му здрави
течеше пот като под топъл душ,
но той, синът на огнения буш,
до края темпото си не забави
и със достойнство на английски лорд
взе първенството — изтощен, но горд!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Снижи се самолетът като птица,
разперила за спускане крила
и близо час из въздуха летя
над дълга плажна пясъчна ивица.
Синееше под него Океана…
Когато из-под сините води
пред погледа ми Сидни се яви,
вълнение безмерно ме обхвана.
Завръщах се от задграничен тур.
Цял месец в пътешествие измина —
Европа и накрая Сингапур…
И викнах аз възрадван и щастлив:
„Красива, интересна е чужбина,
но bloody[37] Сидни, ти си най-красив!“
Сидни, Австралия — 2015 г.
Обичам Сидни аз и се гордея,
че с божията помощ доживях
на старини тук, в него да живея
и да оставя тленната си прах.
Той няма древни гробници, руини,
продукт е на съвременния свят;
Два века, сякаш двадесет години
пред Рим го правят безгранично млад.
Но младостта е неговата сила.
И операта с белите платна —
едно от чудесата на света,
достойна слава, с моста е добила.
Красив, модерен, с устрем дръзновен
навлиза Сидни в бъдещия ден!
Сидни, Австралия — 2015 г.
На Бенелонг Пойнт[39] сякаш тя е спряла
за вечен отдих от далечен път
и под лъчите, като перла бяла,
седефените й платна блестят.
А вечер на звездите и луната
съперничи по чар и красота,
защото като тях е тя самата
едно от чудесата на света.
Културен център на живот духовен,
неспирно в нея музика звучи…
И мина ли край сградата красива,
с Деветата симфония Бетховен,
във празнични или в почивни дни,
тържествено пред мен я преоткрива!
Сидни, Австралия — 2015 г.
В двучасов тур в горещ Сиднейски ден
аз Харбър Бридж успешно покорих.
Градът, от ярко слънце озарен,
под мене с изненада преоткрих.
О, колко по-красив изглежда той
от птичи поглед!… Сякаш райски кът,
със заливи и кейове безброй,
обкичили модерната му гръд.
И с екзотични плажове богат,
едва ли има равен в този свят,
не бих го с Ривиерата сравнил…
И се почувствах истински щастлив,
че днес живея в този град красив,
сърцето ми като жена пленил!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Обичам, обожавам този град —
Безкраен, необхватен и просторен.
Откакто кацнах в неговия свят,
Животът ми се промени из корен.
Аз тук се чувствам като на курорт,
Във който днес си карам старините.
Австралия със почести за лорд
Ме срещна, както става във мечтите.
Единствено понякога у мен
Съмнение отеква като звън.
И често сам се питам и се чудя
Дали животът ми щастлив, блажен
Не е един прекрасен, райски сън,
И някой ден не ще ли се събудя!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Тя в синьото небе се извисява
с над тристаметрова височина;
два ресторанта горе от върха
разкриват панорама величава.
Не само те с менюто си се славят
(месо от крокодил и кенгуру).
Въртящи са и имат кръгло vue[41] —
за цял час пълна обиколка правят.
Като на длан под тях се шири Сидни.
Не ти е нужен полет с въртолет,
в ръката с чашата с уиски с лед
ще видиш красотите му завидни.
Наред със тур на моста, за туриста
е must see[42] място кулата златиста.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Събрахме на седянка гости в къщи.
Пристигнаха колеги и другари
с рояк дечица — ангелчета същи,
и бързо седнаха, кой гдето свари.
Разтвори всеки своя i-pad в скута
и според лични интереси, цели,
във интернета като се залута,
ни дума цяла вечер не обели.
Децата и от нас по-настървени,
потънаха в компютърна омая…
И ни ги чухме, нито ги видяхме.
Така, „духовно“ по-обогатени,
с целувки се разделихме накрая.
„До следващия път!“ — си пожелахме.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Обичам вечер под небето южно,
щом се разгъне звездният килим,
да седнем на открито и задружно
на красотата да се насладим.
Тъй тихо е навън и тъй приятно
в сърцето на тоз милионен град
и колкото да е невероятно,
щурчета свирят в тъмното по хлад!
Лудуват внуците, не знаят мира,
а зетът прави вкусно барбекю
с пържоли, с бъргери от кенгуру…
И ледената австралийска бира
сама се влива в сухите гърла…
Че даже месецът ни завидя!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Празнуваме сред лято Christmas в Сидни —
по нашенски, край пълната софра.
Приятели, познати, близки свидни
у нас сме се събрали с куп деца.
Ядем и пием… Бистрим политика.
Съдбата бе към всички ни добра.
И тъй, говорейки на два езика,
не чувстваме, че сме накрай света.
За разлика от милата Родина,
тук вечно слънце грей, не пада сняг.
Нощеска Дядо Мраз с каляска мина
по къси летни гащи, на бос крак!…
И като не откри комин в тъмата,
подаръците пусна пред вратата.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Прекрасен град, но с къщи без комини.
Не вият щъркелите тук гнезда.
Не пали никой печки и камини
при толкоз много слънце, топлина…
Целогодишно небесата сини
обливат всичко с жар и светлина,
цъфтят неспирно паркове, градини,
тревата зеленее все така.
И дървесата вечно са зелени,
не ги обрулват вятър, ни слани…
Но за онези влюбени души,
из евкалиптов парк усамотени,
е есенният златен листопад,
уви! мираж невиждан, непознат(!).
Сидни, Австралия — 2015 г.
По Banjo Paterson[44]
Веднъж край билабонг[45] за отдих спрял
под кулиба трий весел суогмен[46]
и докато приготвял чай, запял:
„Ела, танцувай валс, Матилда с мен!“
Отбила се джъмбок за водопой.
Убил я той и пеейки рефрен,
доволен я натикал в сака свой:
„Ела, танцувай валс, Матилда с мен!“
Не щеш ли, скоро трима трупърс[47] там
довтасали: „Какво в торбата скри?“
Подскочил той: „Жив няма да се дам!“
и в билабонг се хвърлил ужасен.
Духът му после, казват, пеел с дни:
„Ела, танцувай валс, Матилда с мен!“
Сидни, Австралия — 2015 г.
Във този град, на края на света,
отдавна модата не съществува
и мнозинството, смея да твърдя,
на нейните прищевки не робува.
На опера, театър и балет
ще видиш хора с всякакви премени
и няма моден стил общоприет
за духовете им разкрепостени.
Удобство преди всичко… Свобода!
Тук самочувствието не зависи
от тоалетите — не са престиж!
Духовни ценности, не суета,
владеят умовете им и ти си
принуден с тях да се съобразиш.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Те мамят вкусовете любопитни.
Кой не харесва екзотичен сорт
от пъстри, свежи, сочни, апетитни,
достойни плодове за натюрморт:
Банани, мандарини, портокали…
от слънчевия Куинсленд дошли;
Те еликсир божествен са събрали
от жарките тропически лъчи.
Пастелни багри… Огнена позлата…
Такава красота не е могла
да сътвори човешката ръка.
В прастари времена, земя благата,
в мига, когато Бог те е създал,
над теб е своя щедър рог излял!
Сидни, Австралия — 2015 г.
На пищна, пъстра, весела витрина
от слънцето огряни те лъщят,
но с жал, с тъга ги гледам всеки път,
когато покрай тях случайно мина.
И вездесъща мисъл ме тревожи.
Коя ръка без милост е могла,
за удоволствие, от суета
да покоси живота в тези кожи?
Те, жертвите на ловна страст нелепа
и в бездиханната си красота
за всеки дом украса са желана,
но в израз на защита и подкрепа
аз няма да си купя ни една —
с ловците съучастник не ще стана!
Сидни Австралия — 2015 г.
Пренесох пликче цветни семенца
напук на митническата забрана.
Засях ги и градинка чудна стана,
порасна и накрая разцъфтя.
Цветчета, сякаш малки слънчица,
с пастелен цвят, същинско старо злато.
Напомниха ми времето, когато
ги садехме със мама у дома.
Не мина време… В каменния град
прекрасната градинка залиня —
вредител местен явно я нападна…
Враждебен се оказа този свят
за чуждоземните цветя… Нима
и нас съдба ни чака безотрадна!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Спокойна нощ. Една звезда изгрява…
Светът празнува, вдига тост след тост.
В античен Витлеем през нощ такава
в кошарата се е родил Христос.
Изпратил ангел местните овчари
да видят бога — син от Назарет…
А в наше време пеят коледари
за здраве, мир, любов и берекет.
И Дядо Коледа лети с шейната,
с подаръци разнася радостта.
Ще ги развиват с трепет до елхата
на сутринта послушните деца.
О, свята нощ! Звездата пак изгрява
и пътя ни с надежди осветява.
Сидни, Австралия — 2013 г.
Не може да се върнем пак назад,
където нявга сме били щастливи.
Сменил се е любимият ни свят,
малцина близки са все още живи.
И ний по нашия житейски път
сме извървели над стотици мили
и както всичко живо с тленна плът,
от труд и грижи сме се променили.
А аз се върнах, мамен от дълга,
след две десетилетия от странство,
за да прозря, че свидните места
не съществуват в земното пространство.
Тях времето ги ражда и създава
и с него са потънали в забрава!!!
Видях родината си във разруха,
съсипана държава и природа,
а тънеща в разкош върхушка, глуха
и сляпа за съдбата на народа.
Видях безброй села обезлюдени,
пустеещи заводи и полета,
лица, от немотия оскотени,
престъпни мафиози — сган проклета.
И моето цветущо нявга, село,
съвсем се бе затрило, обеднело,
а наборите ми, все още верни
на пролетарските си идеали,
ми се сториха болни, остаряли
и жалки с пенсийките си мизерни.
Шосето в тъмното едва личи…
Колата друса, с него лъкатуши
и ето там, под мътните звезди,
селцето в гробна тишина се гуши.
Обрасли тротоари с гъст търнак,
безлюдни къщи — грозни силуети
и в дъното на улицата чак
едно прозорче само тъжно свети.
Тук нявга в този край честит, богат
с другарчета на воля сме играли.
Днес няма никой — мъка и печал…
Едни са се простили с този свят,
а други нейде са се разпиляли…
И моят роден дом е запустял!
Завърнах се след двадесет години
в обрасъл като джунгла бащин двор;
домът безлюден, пуст и цял в руини
навяваше гробовен мир след мор.
И в мен нахлуха спомени любими —
за детството, за буйни младини,
за часове и дни незабравими,
с които тоз кът свиден ме дари.
И ето ме, обратно пак в чужбина,
в кокетна къщичка до океана —
на плажа ходя всеки ден пешком…
Щастлив и горд съм в новата родина,
ала, уви! сърцето ми остана
там, в онзи пуст, порутен бащин дом!
Понякога носталгия ме връща
в онези мили ранни младини,
към стаята ми в бащината къща,
в която моя дух Амур смути.
И днес, накрая на света, за мене,
макар че с нищо ценно не блести,
тя има по-особено звучене
и то не се измерва със пари.
През звездна вечер с тайнствена омая
и жив концерт на влюбени щурци
тя ми открехна дверите на Рая —
най-висшето блаженство ми разкри.
Там, с порива на зажъднял монах
за пръв път в нея любовта познах!
Сидни, Австралия — 2014 г.
Такова чудо аз не бях видял —
три-четири брави и катинари,
на порти и врати от здрав метал…
Не може даже птичка да припари.
Пътувах по села и градове,
през не един курорт успях да мина,
и в частни, и в държавни домове —
все същата отчайваща картина.
Уплашени, оключени лица
надничаха зад тежките решетки,
но никой да отвори, не посмя
и се почувствах чужд и нежелан
като престъпник, в обири нередки,
в Родината ми, станала зандан!
Какъв бълвоч, мътилка се изля
по парламента ти, родино мила!
Реват номенклатурните чада,
че ти си се била обезлюдила.
Да, бягат хората, но не от теб.
Не в демокрацията е вината.
Мигрират там, където има хлеб
и бъдеще за тях и за децата.
И „Тато“ ако беше разрешил,
тъй както Тито в братската държава,
да се пътува по света свободно,
представяте ли си какъв резил
би сполетял България тогава
с Велико Преселение Народно!!!
Едва ли има по-богат език
от Българския на вулгарни думи;
И най-изтънченият политик
щом вземе думата, не се двоуми
противника си да омаскари,
да го залее с кал и с мърсотия
и с родни, звучни, нашенски псувни
да му покаже свойта простотия.
А тя не знае граница, предел,
от Парламента каца на Фейсбука,
лети из Интернета в полет смел
и за добри обноски не й пука.
Защото всеки по-цветущ цинизъм
е знак за по-голям… „патриотизъм!“
Това е българинът — недоволен!
От всичко. Но най-вече от властта.
Все търси келепир, живот охолен,
а днес не стават вече чудеса.
От безработицата се оплаква,
но работа когато му дадеш,
не той, а да я върши друг очаква —
по кръшкането просто няма Еш.
Готов е чужди задници да ближе,
на Изток и на Запад се върти,
подлага се да го дои и стриже
тоз, хвърлящ по-голямите трохи.
Но няма да запретне сам ръкави
и икономиката да оправи.
Припомних си аз времето, когато
със часове висяхме на опашки
и псувайки на ум властта и „Тато“,
се блъскахме и ръгахме просташки.
С каква тревога, с гаснещ оптимизъм
се взирахме в изчезващата стока
и как посрещахме със стоицизъм
за свършването й вестта жестока!
Днес младежта опашки не познава,
а старите деменция ги гони.
За четвърт век потънаха в забрава
оскъдицата, жалките талони…
Но още хора, дявол да ги вземе,
въздишат по „Доброто старо време“!
Сидни, Австралия — 2014–2015 г.
Написах книга — старчески сонети,
душата си в ритмична реч излях,
съмнения, тревоги и несрети
описах честно, през сълзи и смях.
Очаквах вместо критики — похвали,
макар че със сълзите прекалих.
Все някой, мислех си, ще ме пожали
и ще хареса жалния ми стих.
Но не и дъщеря ми. „Тате, тате,
как може — рече — да не си щастлив?!
С нас, с внуците, животът ти богат е…
Не се ли радваш, че си здрав и жив?!“
„От днес нататък — се заклех пред нея,
за старческите радости ще пея!“
Сидни, Австралия — 2013 г.
След майски ден спокойна нощ настава,
звезди проблясват, грейва лунен рог,
покой обзема шумната дъбрава,
потъва всичко живо в сън дълбок.
Единствен през зелената морава
сънливо ромоли пенлив поток
и буден славей влюбено запява —
любимата зове от цъфнал глог.
Далеч се носят нежните му трели,
душата си излива цяла в тях,
звездите слушат в унес, онемели —
над него ръсят ситен златен прах.
Тъй нощем млад поет от страст обзет
любимата подмамва със сонет.
Сидни, Австралия — 2015 г.
От юношеството ми лик прекрасен
е трайно в паметта ми съхранен —
от погледа й нявга чист и ясен
за пръв път трепна любовта във мен.
Над половин век от тогаз измина.
С жена любима стигнах старини,
с деца и внуци… Но и тук в чужбина
все още помня дивните очи.
И често с пиетет да си призная
за нея мисля… Странен интерес!
И ми се иска, някак да узная,
какъв живот е имала до днес.
Къде ли е сега? Дали е жива?
И още ли е все така красива?
Сидни, Австралия — 2012 г.
Какво момиче беше Жозефина!
Лице на херувим, очи-маслини —
пред мен е още сякаш на картина,
а минаха над шестдесет години.
Аз бях безкрайно млад, а тя — невръстна,
въздишах, чезнех в трепети любовни…
Ала съдбата рано ни разпръсна,
поехме свои пътища съдбовни.
Пристигнах от чужбина в старост бяла.
Копнеех, да я зърна пак, не крия,
но се размислих трезво и си казах:
Ако я видя стара, погрозняла,
ще рухне в миг вълшебната магия
на първата любов… И се отказах!
Сидни, Австралия — 2015 г.
В гонитба за любов той се яви
пред телевизионната принцеса;
и още от начало я хареса,
и се влюби във нея до уши.
Течеше шоуто и… любовта!
Един след друг без роза тя изпрати
във къщи болшинството кандидати,
но него, с още двама, задържа.
Събрал кураж, от обич завладян,
той й показа с романтичен жест,
„I love you!“, вписал върху свойта длан…
Тя, чудното създание — бижу,
прочете хладно пламенната вест,
и нещо рече, но не бе „Me, too“[50].
Те бяха трима влюбени мъже,
в краката й на колене пълзяха
и всеки хранеше надежда плаха,
че него би могла да избере.
А тя с очи наивни на дете
в тях виждаше играчки за забава;
не бе дозряла още да решава
сърцето си на кой да отдаде.
И мислеше, че чудно би било,
тъй както се допълват тези трима,
да бе възможно вкупом да ги има
в едно солидно сборно същество.
Но в края на любовната игра
тя най-неподходящия избра!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Луната гледаме по две причини:
заради тайнственото й сияние
и затова че в небесата сини
е по-загадъчна от разстояние.
Така жената с форми нежни, фини
блести край нас, забулена в мечтание,
и ний, мъжете, с месеци, с години
я съзерцаваме със обожание.
Като луната тя е вековечна,
но по-загадъчна, по-непозната,
по-близка, но и много по-далечна…
Тя, нашата другарка и любима,
която шества тука на земята,
е от луната по-недостижима!
Сидни, Австралия — 2015 г.
По здрач из парка млада двойка броди,
разбулва лик звезда подир звезда,
луната в тъмномодри небосводи
сред тях изплува с бледа светлина.
След кратък миг мълчание той пита:
„Кажи ми, за какво се замечта?“
„Мечтая си — отвръща тя честита —
да ме целуне някой под дъжда!“
А вечерта, спокойна и прекрасна,
се спуска по-безоблачна, по-ясна…
И тя: „А, за какво мечтаеш ти?“
Отправил взор към звездната жарава,
въздиша жално той и промълвява:
„Мечтая ей сега да завали!!!“
Сидни, Австралия — 2015 г.
Разхождаме се ний… Денят преваля.
Залязва бавно слънцето зад нас,
от хоризонта го дели копраля —
остава му най-малко още час.
В косите ти, поръсени с жарава,
лъчите му плетат златист венец,
а ласкаво ги роши и развява
полъхнал от морето лек ветрец.
Да можеше, той щеше да ти каже,
че като него бих желал така
да те погаля, а не смея даже
да те докосна с пръст, не ли с ръка.
Но сянките ни все по-дълги стават —
прегръщат се, в любов се обясняват.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Вървим из парка — две отделни сянки.
Над нас блещукат ярките звезди.
Луната над разлистените гранки
с усмивка любопитно ни следи.
Откликна ти на моята покана —
на тайна Първа среща с мен дойде.
Най-сетне чудото реалност стана
и ето ме на Седмото небе.
С младежки устрем ти се обяснявам,
във своята любов те уверявам…
Ти, доверчиво слушайки, сама
от смут и свян момински прималяла,
на рамото ми се отпусна цяла…
Две сенки бяхме — станахме една!
Сидни, Австралия — 2015 г.
На А.
То бе подарък скромен, малък жест —
саксийка с цвете нежно и омайно.
Поднесе ми го в оня ден злочест,
на скръб и отчаяние безкрайно.
И с него пожелание дойде
за здраве и късмет на дъщеря ми;
тъй може само майчино сърце
духа ни да крепи в беди голями.
Лежеше тя като прекършен цвят
без дъх на хирургическата маса.
Вън чакането беше страшен ад —
агония през девет дълги часа.
Тя, милата, напълно оздравя.
И дълго, дълго цветето цъфтя!
Сидни, Австралия — 2012 г.
Присъни ми се, че съм станал млад.
Съпругата ми — също подмладена.
На село сме. И в тишина блажена
лежим и бъбрем в спалнята по хлад.
„Да ставаме! Виж, слънцето пече.
Ще дойдат скоро милите «гамени.»“
А тя: „Какво?! Та те не са родени.
И дъщеря ни още е дете.“
Не е възможно — блъскам си ума,
те снощи „Лека нощ“ ни пожелаха.
И в безнадежден ужас и уплаха
на сън започвам лудо да крещя:
„Не искам, Боже, вече да съм млад —
без внуците животът ще е ад!“
Сидни, Австралия — 2013 г.
Човешки радости — безлични, дребни,
на тях животът кратък се крепи,
безкраен низ от мигове вълшебни,
съпътстващи ни чак до старини.
Нам всички те до гроба са потребни.
Когато тежка болест ни слети
са по-добри от хапчета лечебни,
по-скъпи са от злато и пари.
А твърде често незабележими,
потъват те в забрава без следа…
Но идват горестни житейски зими
с изстрадани трагедии и драми
и ний разбираме тогаз едва,
че са били събития голями.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Аз древногръцка мъдрост нося в мен:
„Всичко тече и всичко се развива“.[51]
Каква велика мисъл! И правдива —
звучи съвременно до днешен ден.
И както пясъка нагорещен
в пустинна нощ под нулата изстива,
така подобна мрачна перспектива
грози сърцето ти в любовен плен.
Не чакай да е вечна любовта!
Търпи метаморфози също тя,
както водата без следа изтича…
И като станеш старец беловлас
ще те напуснат всички, без оназ,
която безрезервно те обича!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Изрекъл мъдрост философ голям
(Кога и кой? — загубил съм представа):
„Една чаша живот на всички нам
природата на този свят ни дава.
На тебе само той принадлежи.
На волята си господарят ти си.
Дали ще му се насладиш или
ще го опропастиш, от теб зависи.
Каквото да решиш, е все едно.
А вярата във Рая е измама!
Живей го, не прави от него каша!
Повярвай мен, старика: сто на сто
е повече от сигурно, че няма,
да ти налеят друга, втора чаша!“
Сидни, Австралия — 2015 г.
Мълчанието, казват, че е злато.
Не винаги! Двусмислено звучи
например в тези случаи, когато
безмълвен отговор получиш ти.
И ти се чудиш, „Да“ ли означава,
защото тъй да бъде ти се ще,
а нямаш и най-малката представа,
че отговорът е категорично: „Не!“
Но аз и друга поговорка зная,
(английска): „Липсата на новина
е новина не лоша, а добра“.[52]
И вярвам с оптимизъм чак до края,
че мъдростта по-силна е от нас
и надделява с мъдрата си власт!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Харесвам бялата житейска зима.
Сравнена с всеки друг сезон и тя
предимства и достойнства също има,
блести със собствен чар и красота.
Отминали са бурите метежни,
стремежът към богатство, титли, власт…
Угаснали са завист, злоба прежни,
утихнала е борбената страст.
С изпълнен дълг, с блага, подсигурени
навлизаме в блажени старини;
С деца и внуци заобиколени,
животът пак безспир край нас кипи.
Но ний на тях мечти и идеали
с житейската щафета сме предали.
Сидни, Австралия — 2015 г.
С един-единствен кратък епитет
бих обрисувал моята любима
и този епитет е „несравнима“,
но той обхваща качества безчет.
Красива е като модел наглед,
но с красота естествена, не мнима,
в гърдите си сърце на ангел има
и нежен, благ характер като мед.
Тя, с диплома от университет
е също първокласна домакиня,
а в кухнята — вълшебница богиня!…
Достигнах до седемдесет и пет,
но не намерих като нея друга,
по-ценна и по-предана съпруга.
Сидни, Австралия — 2015 г.
На сън гласът й да ме призове,
сред триста други ще го разпозная;
напомня ми на сребърно звънче,
огласящо градините на Рая.
Прозвънне ли, разбужда моя дух,
за творчески дела ме вдъхновява
и цял във слух, за всичко чуждо глух,
изплитам стих за нейната прослава.
Познавам бивши хубавици аз,
запуснали се и надебелели,
и с гласове от старост загрубели,
а милата ми с чист, момински глас,
като звъна от сребърна камбана,
красавица до днешен ден остана.
Сидни, Австралия — 2015 г.
След петдесет години брак съвместен
така сме сраснали със мойта мила,
че тя, ще бъда откровен и честен,
е идентичността ми претопила.
Например, тъкмо хрумне ми идея
за нещо важно, (знам не ви се вярва),
но всеки път преди аз да успея,
да й го кажа, тя ме изпреварва.
Да! Телепатия от висша класа!
Не дай си боже на съседна маса,
във ресторант да зърна бабка сладка,
тя мислите ми тутакси прочита
и тайно с крак под масата ме рита…
Та с право я наричам телепатка.
Сидни, Австралия — 2014 г.
Нелепа мисъл твоя дух сломи.
Подобно червей в ябълка красива
разяжда трезвият ти разум с дни,
сърцето ти с предсмъртен страх облива.
Защото с взор през есенни мъгли
не виждаш никаква алтернатива,
а тя е тук и с шансове добри
по здрава логика ти се разкрива.
Ти чакаш резултат от важен тест.
Пази си нервите за след това!
Моли се и се остави на Бога!
Ако получиш нежелана вест,
тогава ще го мислиш, не сега,
ще имаш после време за тревога.
Сидни, Австралия — 2015 г.
На Осми март празнуваме жената,
поднасяме й картички, цветя,
защото синоним на красотата,
на нежност, обич и любов е тя.
Защото тя ни ражда и отглежда,
в безсънни нощи зорко бди над нас;
кураж ни вдъхва, вяра и надежда,
подкрепя ни в решителния час.
Защото всички грешки ни прощава,
обидите преглъща и търпи.
Не иска нищо и не получава —
слугиня денонощна… без пари.
Не ден, година да й подарим,
дълга си няма да й изплатим!
Сидни, Австралия — 2014 г.
Обичал ли си някога жена?
Усетил ли си нежната й ласка?
Умилква ти се като котка тя,
но не е котка, за да те одраска.
Към райски свят тя мами и зове,
и предана, любяща, отзивчива,
като цигулка в мъжките ръце,
под лъка тръпне и снага извива.
В свещената й топла, нежна плът
инстинктът майчин закодиран дреме
и в нейната утроба ще кълнят
зародиши от мъжкото ти семе.
Преспал ли си с жена поне веднъж?
Ако не си, е жалко, че си мъж!
Сидни, Австралия — 2014 г.
По външен вид, мъжете и жените,
сме хора хем подобни, хем различни;
Нерядко трудно ще ни различите,
освен по органи анатомични.
Но вътре, вникнете ли ни, в душите
и там не сме напълно идентични
и с изненада ще установите
различия в делата еротични.
Жената люби първо със сърцето;
с плътта — на второ място, даже — трето…
Издига в култ духовната забава.
Мъжът — обратно, в секса е циничен:
нагонът в него по закон първичен
над нежните му чувства надделява.
Сидни, Австралия — 2015 г.
На младини бях като сух барут —
една искра бе нужна, да разпали,
без никакви усилия и труд,
в плътта ми страсти, бурни като хали.
Във вихъра на див, свиреп нагон
горях като в казаните на ада,
душата ми без ропот и без стон
насладите стоически „изстрада“!
А днес, в дълбоки, болни старини
искрата бледа все по-рядко блясва
и бързо, на секундата угасва —
не може да запали свещ дори,
и само тъжни спомени навява… —
Далечно ехо от любовна слава!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Пленен от красотата на жената,
я обожавам и боготворя
и много по-ценя пред голотата
загадъчните форми на плътта.
Едно полуоткрито кръгло рамо,
гърда под блузка, трепваща едва,
възбуждат любопитство по-голямо,
отколкото разголен чифт бедра.
Природата така ни е създала,
с желания и животинска страст,
рода да продължаваме безкрай,
но също чувства, разум ни е дала,
та звяра да надвиваме у нас
и секса да превръщаме във… рай!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Жена омъжи ли се за пари —
с богатство без любов не се живее,
при първи случай ще изневери,
мъжа напуска, като обеднее.
И той я гони, сваля й звезди,
пред красотата й благоговее,
но я разлюбва, щом дете роди
и погрознее и надебелее.
Имане, титли, младост, красота…
вещаят ефимерност и забрава;
загубим ли ги, губим любовта —
и тя след тях безследно отлетява.
Обикнем ли душата — тя е вечна,
и с нея любовта е безконечна!
Сидни, Австралия — 2015 г.
В градината ми цвете разцъфтя.
Подухна вятър… Аромат ме лъхна.
Букет набрах — такава красота!
Но скоро той увехна и изсъхна.
В лехата пъстра пеперудка спря,
но враг открила в мен, за миг настръхна
и… в мрежата запърха със крилца —
от свобода лишена, там издъхна.
Ожених се за дивно същество.
Но мина време… есен среброносна
превърна в баба младостта красива!
И аз се питам без ответ: Защо
до красотата като се докосна,
тя всеки път увяхва и загива!!!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Животът е ирония! Защо
за да познаеш щастието, трябва
да изживееш мъка и тегло,
а той накрая пак от теб го грабва?!
Защо ти е необходим шумът,
за да се насладиш на тишината?
И само в мрака могат да блестят
на фона му звездите и луната?!
Защо е нужно в самота, в копнеж,
по цели нощи буден и умислен,
да осъзнаеш нечие отсъствие
и в миг на прояснение прозреш,
че твоят свят е празен, пуст, безсмислен
без неговото/нейното присъствие?!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Не съществува възраст за мечтите,
съпътстват ни догде плътта е жива;
духът от сладостта им се опива —
с крилата им се носи към звездите.
И моят дух изцяло с тях пропит е,
сърцето ми в ритмична реч излива
и славя Бог, че по съдба щастлива
ми даде цел и смисъл в старините.
Не знае никой утре що го чака.
Животът ми е може би към края,
но аз все още планове чертая…
И до сега не съм развял байрака,
не съм прострял ръце за поражение —
мечтая пак с младежко дръзновение!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Аз срещам с трепет всеки божи ден.
Щом сутрин зърна слънцето изгряло,
под неговото златно наметало
младежка страст и дързост лумват в мен.
И цял от треска творческа обзет,
Пегас обяздвам, шибам го с камшика
и бродим двама, докато извика
на листа бял поредния сонет.
Той с чувства, с мисли, с рими е богат;
Те в мен намират благодатна почва —
животът сякаш днес едва започва…
И всеки ден от този хубав свят
аз, юношата в тяло остаряло
посрещам като вечното начало!
Сидни, Австралия — 2015 г.
На Д.
Дойде у нас… И нейната поява
донесе много радост и мечти.
Петнадесет години от тогава,
а споменът е жив като преди.
Децата ни направиха роднини,
съдбата от далече ги събра
и тяхната любов и брак сближи ни,
обвърза ни със внуци до смъртта.
И дружбата ни бе необичайна,
в мир, в сговор, в разбирателство живяхме —
за нея всеки би ни завидял…
Зад всичко туй се крие проста тайна:
Като скачени съдове деляхме
по равно радост, грижи и печал!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Жена без възраст. Вечна хубавица.
И старостта й я краси дори.
Обречена на самота… Вдовица —
печални са красивите очи.
Вдовци и сред мъжете се намират,
но те на пръсти се броят, уви,
и тях по правило ги окупират
девойките и младите жени.
А тя крила за полет не е свила,
все още има бъдеще, живот,
но гасне в мрак надеждата унила
към щастието да открие брод.
За жалост няма да намери друг
да замени покойния съпруг!
Сидни, Австралия — 2015 г.
В живота всичко има две страни:
Монетата — ези-то и тура-то.
Делата биват лоши и добри
и обществото — бедно и богато.
След тъмна нощ се ражда светъл ден.
След страшна буря — свят покой настава.
След всяка смърт — отрок новороден
скръбта превръща в радост величава.
Там, гдето срещнеш пошлост, грозота,
откриваш също много красота,
под най-различни форми заблестяла…
Две лични гледни точки… Две страни…
От теб, от никой друг не зависи
коя страна ще виждаш на медала!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Тя над света от векове царува,
всесилен е металният й звън,
ала не всичко с нея се купува —
с леглото няма как да купиш сън.
Пазарът крие подлости, измами
и в него действува закон суров,
с красавици любвеобилни мами,
предлага секс, но никога — любов.
С парата всеки можеш да подкупиш,
да продадеш и себе си дори
и да създаваш връзки краткотрайни.
Но истинско приятелство да купиш?
Избий го от ума си! Забрави!
И не търгувай с личните си тайни!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Видях в казиното интимна двойка:
плешив старик, басирам се — богат,
прегърнал млада хубава девойка,
току-що разцъфтял градински цвят.
Не е ни ново, ни необичайно,
да срещнеш връзка от подобен род;
от времето на древен Рим е знайно,
че младостта е скъпо струващ плод.
Но кипна съвестта ми възмутена,
обзеха ме горчивина и жал
за красотата млада, похитена,
но също за старика изкуфял.
Той има тялото й, но сърцето
за млад мъж бие, от любов обзето!
Сидни, Австралия — 2014 г.
На П.
Девойко млада, нежна и красива,
полуразцъфнал ароматен цвят,
във тоз подвластен на парите свят
пред теб стои една алтернатива.
Понеже ти си бедна, си ранима
и си принудена да избереш
старика пред любимия младеж,
защото той пари, богатство има.
Но знаеш ли цената ти каква е?
Безкрайно млада си. Как би могла
да разбереш, че младостта, уви,
по-кратко от росата даже трае;
И че безценен божи дар е тя —
с пари не може да се оцени!
Сидни, Австралия — 2015 г.
„Даваш ли, даваш, Балканджи Йово…“
(народна песен)
Когато си припомня твоя лик,
пред мен изникваш мила и красива,
но взорът ти сърцето ми пробива
с ням вик за помощ като остър щик.
Страдание, обида криеш ти,
и мъка — тя издайно те разкрива;
усмихваш се, ала не си щастлива,
продадена си вече… за пари!
Мъжете български, без срам и чест,
те обявиха стока на пазара
и те продадоха[53] на чужда вяра…
Обрекоха те на живот злочест.
Ти, българската хубавица Яна
на Запада робиня бяла стана.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Ти имаш мила, хубава съпруга
и тя те уважава и търпи,
защо тогава ти е нужна друга,
да пръскаш допълнително пари.
Щом готви, чисти и децата гледа
и дрехите ти глади и пере,
щом не обръща, като слънчогледа
очите си към младите мъже,
какво ти трябва повече? Метреса!
Но не мисли, че тя ще ти слугува
и че ще пази мъжката ти чест!
Парите в теб, старика, ще хареса,
но със пари сърце не се купува…
When you have the best, forget the rest![54]
Сидни, Австралия — 2015 г.
Какво е изневярата? Какво
е грях? Загубих всякаква представа.
С душата ли е по-голямо зло
или с плътта да се изневерява.
Ако с флиртуващ поглед съгрешиш,
нима това беда ще ти докара!
И ако в мислите си с някой спиш,
ще се приеме ли за изневяра!
И ако тялото си отдадеш,
а със сърцето си останеш верен…?
За мен е сложна таз гатанка стара!
Но ако питаш днешната младеж,
ще каже, че е флиртът лицемерен,
а секс без обич не е изневяра!!!
Сидни, Австралия — 2016 г.
Когато в парка срещна двойка стара —
прегърбен дядо с баба под ръка,
отново се възвръща мойта вяра
във брачния съюз и в любовта.
Те явно до сега са устояли
на злост, съблазни, клюки и лъжи…
И аз се питам всеки път каква ли
магична сила брака им крепи.
Не са пари с блага материални,
не е разгулен празен кух живот,
а истинско другарство в дни страдални,
в несгоди, мъки, труд и кървав пот,
които са споили в здрава сплав
до гроба брака им солидно здрав.
Сидни, Австралия — 2014 г.
Блажена двойка с челяд многобройна
празнува диамантен юбилей.
О, старост мила, тиха и спокойна,
поток от вино в твоя чест се лей.
Отекват речи с думи за възхвала,
звънят стакани, вдигат тост след тост…
Внезапно в шумната банкетна зала
въпрос задава любопитен гост:
„Кажете ни, с какво ви бог помогна,
та бракът ви до днес не се разтрогна
и в здрава сплав все още ви крепи!“
„По наше време ако нещо счупиш,
не можеше повторно да го купиш,
така че го поправяхме сами!“
Сидни, Австралия — 2014 г.
Добрата дума! Кой не я обича?
Приятно гали нашите уши,
но жалко, че не всеки я изрича,
а нищо не ни коства — грош дори.
Сравнил я бих по нежност с песен птича,
която като ехо с дни звучи
и хората един към друг привлича,
проправя път към тяхните души.
Тя в себе си магична сила крие
и в отклик на отчаян зов и вик
за помощ с нея би могла да свърне
решилият да се самоубие;
животът му в един-единствен миг
към по-добро изцяло да обърне.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Нудистите на плаж се къпят голи —
общоприета публична изява;
там всеки може да се разпищоли,
без голотата някой да смущава.
На улицата, виж, е друго нещо,
дори от слънцето да си опечен,
си длъжен, колкото да е горещо,
да си в прилично облекло облечен.
Моралът, сбор от правила и норми,
негласно обществото направлява
и всеки трябва да го съблюдава,
в почтена личност за да се оформи;
И да не дразни ближния, защото
не е дивашка джунгла обществото.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Това е болницата: БОЛНИ ХОРА!
Тук работата никога не спира.
Дежури персоналът без умора —
изследва ги, лекува, оперира…
И всеки миг е битка величава.
Един се подобрява, друг умира;
дете се ражда… Слънчев лъч изгрява
и над смъртта животът триумфира.
Подобна странна гледка в теб, лаика,
какви ли смутни чувства предизвика,
та „Вече няма здрав човек!“ — ми рече.
На плаж нудистки срещаш голи хора,
престъпници, мошеници в затвора…
Нима са мнозинство?! Кажи, човече!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Аз мъж съм необрязан с двама внука,
с баща и с брат — буквално като мен;
изучих медицинската наука
и бях от пациентите ценен.
Така че смятам, имам пълно право,
(и също като старец белокос),
да защитавам тезата си здраво,
щом стане за обрязване въпрос.
Не съществува никаква причина,
нито установен научен факт
за полза от подобна гилотина —
за мен е варварски, дивашки акт.
И ако все пак има оправдания,
те са по медицински показания!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Лицето е като открита книга,
която всеки може да чете,
да разгадава тайните му, стига,
във него да се вгледа по-добре.
Ще види с лупата на детектива
от грижи, болки и тегла следи;
зад всяка бръчка пепелявосива
събитие съдбовно се таи.
Понякога усмивка мълчалива
ни казва повече от сто слова,
а тъжен влюбен поглед ни разкрива
страдания, по-тежки от смъртта.
И всяка горестна сълза пролята
е вопъл, стон, изтръгнат от душата!
Сидни, Австралия — 2015 г.
На доц. Л. Ат.
Тържествен повод тук ни е събрал
под звуците на пеещи стакани,
лицата ни не са в сълзи обляни
и не туптят сърцата ни с печал.
Защото в този юбилеен ден
празнуваме и ние с вас наравно
един живот, преминал бурно, славно —
с дела достойни увековечен.
Вий бяхте наш учител, вожд любим,
преминахме по път трънлив, не лесен,
но бе съвместната ни дейност песен…
За всичко днес с поклон благодарим.
И нека няма речи за раздяла,
а думи за прослава и възхвала!
Каква жена! Столетница почти,
а духом и телесно съхранена —
все същите коси, лице, очи…
Усмивката — младежки дръзновена.
Върви с бастунчето по своя път,
не за опора — сякаш украшение
и думите й в благ поток текат,
с възторг я слушам, с почит, с умиление…
От цялото й крехко същество,
от бръчките, от старостта й мила,
достойнство лъха… и духовна сила —
жив символ на житейско тържество!
И в мен прелива благодарност свята
към Лекаря, Човека и Жената!
На Д-р Л. Атанасова
Тя свои стихове ми подари —
наскоро стихосбирка бе издала
и милата старица поясни,
че болка, мъка в нея бе изляла.
Зареях се в интимния й свят,
очите си не можех да откъсна;
една любов, като разцъфнал цвят
от миналото й пред мен възкръсна.
Обичала, обичана била,
докато ги разделила смъртта,
но спомените я крепяли жива…
И аз разбрах, тя в своята тъга
и болка в старческата самота
бе горда с любовта си. И щастлива!
Сидни, Австралия — 2014 г.
Прочетох го и страшно ми хареса.
С шедьовър бих могъл да го сравня.
А в същност неизвестна поетеса
бе авторка на чудната творба.
Шлифовала я бе до съвършенство —
опиташ ли се нещо да смениш,
хармонията, чудното блаженство
рискуваш с този акт да оскверниш.
Във спомени си ровя и се питам,
подобно нещо чел ли съм до днес —
изваяно със майсторство, с финес…
И всеки път като го препрочитам,
изпадам омагьосан пак в захлас…
Как искам да съм го написал аз!!!
До вчера беше жива… Днес я няма!
Не мога още да го проумея.
Утеха само в мъката голяма
е, че успях да се сбогувам с нея.
Да поговорим дълго, дълго двама
след четвърт век превратна Одисея
и в изповед вълнуваща и пряма
душата си пред нея да излея.
Да й разкрия съкровена тайна,
да й го кажа лично, да повторя,
че благодарността ми е безкрайна
за нейната подкрепа и опора.
Една звезда в живота ми угасна.
Поклон пред паметта й светла, ясна!
Сидни, Австралия — 2015 г.
На всички мили, благородни хора,
които ми подаваха ръка,
за тяхната подкрепа и упора
с поклон от все сърце благодаря!
На таз, която вярваше във мене
и с мен вървя до края на света,
за любовта й, паднал на колене
като пред свят олтар, благодаря!
На Този, по Чиято висша воля
едва ли не извърших чудеса
и всеки път, когато Го помоля
откликва пак на моята молба,
на Него искам да благодаря,
а думи не намирам за това!
Сидни, Австралия — 2015 г.
То се представя с хиляди лица,
но винаги с едно и също име
и в нашите представи синоним е
на благородство и на доброта.
Направи ли ни някой добрина,
дори наглед да ни се струва малка,
голям поврат като с магична палка
в съдбовен миг да стори би могла.
Доброто дело — дар от херувим,
животът е без него немислим,
над злото то победно триумфира…
И слепият го вижда без очи,
и глухият го чува без уши —
директно към сърцето път намира!
Сидни, Австралия — 2015 г.
На Има Сумак
Гласът! Същинско чудо. Уникат.
До небесата чак се извисява
и от върха на петата октава,
стремглаво пада, като водопад.
И ту свисти със вятъра крилат,
ту птици и животни имитира
и с Инка химн за слънцето в ефира
се връща със столетия назад.
Кой пее? От чие гърло излита
тоз двоен глас на славей и пантера?
Taita Inty[56] с чудна красота…
Една принцеса (или сеньорита),
залутана из Андите до вчера,
като звезда изгрява над света!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Тя свири песен волна и игрива,
дошла от древните й прадеди;
с цигулката душата си излива,
предания за келтите реди.
Хем свири, хем танцува, стан извива,
коси развяла — слънчеви лъчи;
като немирна горска самодива
се носи, а лицето й цъфти.
Не знам кое от тях ме омагьоса.
Дали не беше келтският мотив
или танцуващата нимфа боса
с чаровен лик и поглед закачлив
и свиреща с цигулката в ръцете?
А може би… да, може би и двете!
Сидни, Австралия — 2015 г.
На Аким Камара
Какво ли днес не става по света!
Животът снощи пак ме изненада —
едно дете с цигулка във ръка
засвири Моцартова серенада.
Концертът беше на Андре Риьо.
Момченцето — едва на три години;
партнираше му безпогрешно то,
същинско чудо — бъдещ Паганини!
Нечувано! Давид до Голиат!
Със него дръзнало да се равнява
и в своя детски мир, неосъзнат
за бремето на бъдещата слава.
Това дете с мелодия отрадна
сърцето ми завинаги открадна!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Кой би могъл да пее по-добре,
по-нежно, по-трогателно, по-мило
от детското гласче като звънче,
градините на Идън огласило!
От него лъха святост, чистота
и сякаш в песента си то излива
невинната си ангелска душа
и прави красотата по-красива.
Прозвънне ли, по нотите лети
и овладяло третата октава,
намира път към хорските души —
омайва, очарова, омилява!…
Така и моето сърце разнежва
и със сълзи очите ми замрежва.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Намерихме те много променен!
Не само остарял в лице и тяло,
а някак си раним и озлобен —
старик, на който не е провървяло.
След два развода, третият ти — в ход
и в къщи с млада хубава метреса
ти трябва да работиш цял живот —
кой безпаричен старец ще хареса!
Захванал си се (късно!) с нов проект.
Не знаеш утре с теб какво ще стане,
задрънкваш се, завиждаш ни, личи…
Посрещнахме те с нужния респект,
не зарад Ганьовското ти държане,
зарад човека, който бе преди!
Сидни, Австралия — 2015 г.
На И.
По фигура ти още си дете,
не бързай да се правиш по-голяма!
По модните ти дрехи се чете,
че искаш да изглеждаш млада дама.
На детско-юношески кръстопът
крилцата да разпериш си готова;
Отвред те хвалят, мамят и зоват,
но и хвалбите често са отрова.
Поспри се и се радвай на мига,
че си отива детската омая!
А зрелостта ще те слети сама
и цял живот ще бъде с теб, до края.
Но никога не ще си пак дете!
В една посока времето тече.
Сидни, Австралия — 2015 г.
На Ш.
Празнуваме рождения му ден.
„Не искам да пораствам — той проплака. —
Не зная в бъдеще, какво ме чака,
какъв живот е отреден за мен!“
Ти в своя детски свят си като в плен,
макар спасен от злото и от мрака.
Навън, в друг свят, отвориш ли капака
на детството, ще литнеш окрилен.
Там всяка възраст крие прелест, чар
и скоро ще познаеш, дете мое,
с душа и с тяло, любовта какво е…
Ще се почувстваш по-богат от цар —
на куп деца и внуци в старините,
с жена любима ще се насладите!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Детето с такт, с чалъм се възпитава.
Когато върши пакости, бели,
то в своята незрялост не съзнава
дали са лоши те или добри.
Ако му обясниш и продължава,
смъмри го леко и го опрости,
ала след всяка следваща проява
ще трябва май да го наказваш ти.
Но сметнеш ли, че като го наказа,
си накърнил невръстното му ЕГО,
тактично крачка отстъпи назад!
Поука, а не злоба и омраза,
ти би желал да породиш у него
и не да го направиш невропат.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Обичам ви, деца, но обичта ми
не можете сега да разберете;
едва като пораснете голями
и имате деца, ще я прозрете.
Тя днес към вас протича през ръцете,
които ви обсипват с ласки неми;
в очите стари ще я прочетете,
в съветите и в критиките преми.
Защото обичта е отговорна
и неин дълг е да ви възпитава,
да бъде милостива, но и строга…
За тази своя дейност неуморна
не търси тя отплата, нито слава,
не чака и признание от бога!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Завлякъл син баща си грохнал, стар,
с голяма кука, според обичая,
на селското бунище. Хищен звяр
на старините му да сложи края.
Със себе си бил взел и своя син.
Детето жално гледало, горкото…
Сбогували се те и със „Амин“,
потеглили обратно към селото.
„Ей, тате, — рекло умно то. — С какво
един ден ще те хвърля на боклука?
Та ти забрави дървената кука!“
Стъписал се бащата, свел чело
и… стареца на гръб прибрал накрая…
Така се сложил край на обичая!
Сидни, Австралия — 2014 г.
Нахлул крадец среднощ в бедняшки дом,
залутал се с фенерче в тъмна стая
и както ровил, търсил пипнешком,
на болен старец налетял накрая.
Насочил той към него пистолет:
„Парите дай или ще те убия!“
Усмихнал му се старецът в ответ
и му показал празната кесия.
„Прави, каквото щеш! Не ме е страх.
Достатъчно на този свят живях.
С пари и без пари ще ме убиеш.
Но не за мен, за тебе ми е жал.
Тъй както си от свежест напращял,
в затвора младостта си ще затриеш!“
Сидни, Австралия — 2015 г.
Мъдрец попитал някакъв младеж:
„Кажи ми, млади момко с взор орлов,
пред Щастие, Богатство и Любов
кое едно от тях ще избереш?“
Младежът хич не се поколебал:
„Избирам любовта!“ — изстрелял в миг.
Тогава старецът с магичен трик
и трите неочаквано му дал.
„Но ти едно от тях ми обеща,
а сякаш че ми подари цял свят!“
„Да! — подчертал мъдрецът с твърд курсив —
Понеже предпочете любовта,
ти стана с нея истински богат,
а с обич и с богатство — и… щастлив!!!“
Сидни, Австралия — 2015 г.
Били са хора като нас. Поети,
живяли през различни времена;
въздишали са, от любов обзети,
по дамите на тяхните сърца.
По-прост и примитивен бил живота,
но светските му норми и морал
не са се променили ни на йота,
(или почти), откакто ги създал.
Връхлитали са ги и тях несрети —
измами, ревност, опетнена чест…
И неслучайно тяхните сонети
звучат все тъй съвременно и днес.
Жената е била една и съща
и любовта — всевластна, всемогъща!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Не знам поет, на този свят живял,
душата си, дълбоко наранена
от пламенна любов несподелена
в безсмъртни строфи да не е излял.
А аз, потеглил към осемедест,
не съм изпитал стрес, любовна мъка,
нито сърдечна болка, ни разлъка —
обичах и обичан бях в ответ.
Живях в безбурен, тих семеен кът.
Съдбата любовта ми не попари
с дела бракоразводни, с изневяри,
и днес спокойно дните ми текат.
Но без страданията и греха
шедьоври не можах да сътворя!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Език свещен, на горди прадеди!
На теб са пяли, писали, творили
писатели, поети и певци
и българския дух са съхранили.
Но днес си омърсен и поруган
от гангстери, циници, политици…
Продадоха те за един казан
жълтъци, във замяна на чуждици.
И губиш своя облик, същност, чар,
натъпкан с вносни думи, фрази, рими…
Чета ги, слушам ги като в кошмар,
а всички те са лесно преводими.
Кога ли нов Балан ще има власт,
за да прочисти чуждия баласт?!
Сидни, Австралия — 2014 г.
Щастливи бяха детските ни дни
и времената мирни и спокойни;
Растяхме скромни, умни и добри —
на българския род, чада достойни.
Отвсякъде се грижеха за нас,
обличаха ни като манекени;
наред с четмо, ни учеха във клас,
да бъдем хора честни и почтени.
Изучихме. На бившия режим,
да си признаем честно, го дължим,
със неговите „светли идеали“…
Че имало концлагери, терор,
навярно тъй било е, няма спор,
но ний не сме го чули, ни видяли.
Сидни, Австралия — 2013 г.
Баща ми бе добряк, душа — човек,
със благ характер — кротък, доброволен…
Работеше без отдих в студ и пек
и вечно бе пред нас засмян, доволен.
И да сме заслужавали за бой,
(по наше време плескаха децата),
не ни е с пръст дори докоснал той —
възпита ни с ума си, не с ръката.
Прощаваше ни волности и грешки,
без мъмрене и строги забележки,
не съм го чул да повишава глас.
И още помня мъдрите съвети,
с годините от него възприети —
със тях извая хора той от нас.
Сидни, Австралия — 2015 г.
През целия съзнателен живот
един от друг отделно сме живели,
но здрави трайни връзки са крепели
в нас чувствата за близост и за род.
И от далеч ти бе, мой братко скъп,
в момент на нужда ангелът — спасител,
по-щедър от най-щедрия родител,
опора, пример, стълб, солиден гръб…
По пътя към успеха до върха,
о, колко много пъти ми помогна,
безбройни трудности да превъзмогна!
И за постигнатото до сега
заслугата не беше само моя —
най-малко е наполовина твоя!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Не чакайте от младите това,
което нявга вий не сте отдали,
и те от тяхните деца така
не ще получат тиквени медали.
По-друг е днешният модерен свят.
Те имат свой живот, стремежи, цели,
и не обръщат погледи назад —
напред към бъдното са път поели.
За даденото с обич, от сърце
не смятайте, че са ви с нещо длъжни!
Не се издавайте, ако сте зле
или сте болни, уморени, тъжни!…
Реалността е грозна и жестока —
светът върви напред… в една посока!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Не давайте на младите съвети,
ако не са ги искали от вас!
И не бъдете с „чуждото“ предвзети —
мълчете си и си правете пас!
Не се опитвайте да ги възпрете,
дори да са поели грешен път!
Ще си смирят един ден духовете —
сами накрая ще се вразумят.
Така реката буйна и пенлива
напролет от топящия се сняг
приижда, бреговете си прелива…
Но лято дойде ли, покой намира
и укротила лудия си бяг,
в коритото водите си прибира.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Какво е младостта? Красива пролет!
Пращиш от здраве, мощ… Кръвта ти ври…
И твоят дух разбуден в дързък полет
поема към незнайни висини.
И окрилен от вяра и надежда,
не го съзнаваш, че е кратка тя;
животът вековечен ти изглежда,
а той, уви, е миг от вечността!
За теб е старостта миражна зима,
далеч е нейния убийствен мраз
и в своята незрялост извинима
не можеш себе си да видиш в нас.
Делят ни в същност два сезона само,
но то е разстояние голямо!
Сидни, Австралия — 2015 г.
С ручава, близо двеста децибели,
покоя мощен самолет раздра;
зад него газовете изгорели
отровиха околната среда.
Величествен орел криле разтвори,
размаха ги и с полет на стрела
безшумно стигна сините простори
и гордо там се рея и летя.
Човече, син на Майката Природа,
ръката ти извърши чудеса,
ти покори Земята, Небосвода,
дълбоко слезе в земните недра,
но не успя, ни с дело, ни с идея
да станеш по-велик творец от Нея.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Какви ли не диети чудновати
масмедията всеки ден предлага
и всички с безотказни резултати —
отслабваш, заприличваш на тояга.
Суперхрани, ту бедни, ту богати
на минерали и на витамини;
белтъци, масти и въглехидрати,
твърдят, че са ни тровили с години.
Но напоследък мисля все по-често:
каквито веч сме „песнички изпяти“,
май че с диетите ще се разминем.
Не е ли много по-разумно вместо
от глад и постене със зарзавати,
по по-естествен път да се споминем?!
Сидни, Австралия — 2014 г.
Преяждането смъртен грях се смята —
тъй повелява Старият завет;
Щом Бог създал човека, Сатаната
го изкушил със лакомства безчет.
Човекът кухнята до съвършенство
след туй развил в изкуство, в идеал…
И в плен на кулинарното блаженство
като прасе накрая затлъстял.
„Thou shall not overeat!“[57] не казва Бог,
подобна заповед е непозната
и никъде във Вехтите тефтери
не ни предупреждава с довод строг,
че удоволствието от храната
със „точки“ и с калории се мери.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Сто грама — днес и утре — пак сто грама.
Наддаваш всеки следващ ден с по сто.
След десет дни достигаш килограма,
към двадесет е второто кило.
След месец — трето, ако продължаваш.
И ако някой ден не кажеш „Не!“
и „Стоп!“, тъй неусетно напълняваш,
че в близко време стигаш до стоте.
Теглото се нуждае от проверки.
Накрая ставаш болестно дебел
и за отслабване загубваш шанс.
Налага се да вземеш крути мерки
далеч преди критичния предел
и минеш в отрицателен баланс.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Голяма работа е апетита!
Ядеш, ядеш и все ти се яде,
дори те насърчава, без да пита
дали си на диета или не.
За него няма мярка, ни засита,
не го възпира пълното шкембе,
реши ли, всичко вкусно ще опита —
нехае, че коремът ти расте.
И първенство държи във всички сфери,
освен в една — любовните афери,
пред секса само няма преднина.
Минават дни, години и тогава
в двубоя свят с леглото надделява
отрупаната с лакомства софра!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Вий смятате, деца, че кабинета
е най-доброто място у дома,
защото там десктопа с интернета
на стола волята ви прикова.
Но не е той, за жалост! Нито хола,
ни спалнята с леглото на греха,
не е и банята, в която гола
се освежава с хладен душ плътта.
Най-святото местенце у дома,
е кухнята с хладилника, деца,
все нещо вкусно в нея се намира…
И стига само да се завъртиш,
„душата си ще сетиш“ със сладкиш
или с пържолка и студена бира!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Не искам да го мисля от сега,
а и акълът ми не го побира,
след близо четвърт век, каква храна
ще се продава и ще се сервира.
И в днешните модерни времена
тя се пресова и се пакетира;
ще има ли пържоли и нима
ще можеш да си купиш скара бира?!
Готварството, тоз древен занаят
ще мине на промишлена основа —
храната ще е сготвена… готова.
Натискаш копчето на автомат,
със карта плащаш съответна сметка
и ето ти хранителна… таблетка!!!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Отвред ме канеха: „Елате тука!
Приятел и другар станете с нас!
Не съществува скука на Фейсбука,
а празник със забава до захлас.“
И прави бяха. Нямам миг пролука —
свободно време да скучая аз.
За работата вече не ми пука,
излязох в пенсия, ей тъй, от раз.
С приятели от близо и далече
разменяме и-мейли с новини…
Това така дълбоко ме увлече,
че като опиум ме пристрасти.
И лозунг имам даже: „Чрез фейсбука
към нови запознанства и сполука!“
Сидни, Австралия — 2015 г.
„Приятел“ на „приятелка“ позната
от Фейсбук — някакъв си руски „брат“,
езици знаел няколко и смята,
че Руският език е най-богат;
че няма друг от него по-прекрасен,
по-важен, по-изтънчен и по-шик…
А аз твърдя, изцяло несъгласен,
че Български език е по-велик!
На кой език, товарищ от Фейсбука,
ума си напрегни и ми кажи,
създадоха славянската азбука
онези братя — български светци!
Прощавай, няма нисш и висш език —
посвоему е всеки най-велик!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Да противопоставяме един
на друг народ, е грешка колосална;
но грешно е и кървав властелин
да обявим за личност гениална,
защото в бой победа удържал
за сметка на човешка кръв пролята,
за нечий интерес и идеал
и всичко в името на „свободата.“
Ний, хората сме вред едни и същи,
без разлика на раса, класа, вяра…
Мирът по равно ни принадлежи.
Престъпни вождове — мъже могъщи
ни тласкат, мимо воля, в надпревара
за власт, в братоубийствени войни.
Сидни, Австралия — 2015 г.
На кралския престол тя бе родена,
със „синя“ кръв и още не съзряла,
короната й беше подарена,
а тя дори не бе я пожелала.
С какво е по-добра от теб, от мене,
от цял народ, та Бог я предпочете,
а всички нас ориса, на колене,
с поклон да й целуваме ръцете.
Без кралските одежди и корона,
тя губи своя облик и персона
и се снижава духом и телесно…
Смъртта накрая всичко изравнява —
и нея, както нас, без сан и слава
Той ще приеме в Царството Небесно.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Тъй малка е планетата Земя!
Прашинка от безкрайната вселена,
но друга по-обширна, по-добра
на този свят не ни е отредена.
А ний я смучем, грабим и рушим,
направихме от нея катакомба,
готови всеки миг да я взривим
със атомна и водородна бомба.
Ей, хора, мои братя и сестри,
без разлика на поданство и вяра,
една опасност всички ни грози!
Ако не се сплотим, да я спасим,
това нам също гибел ще докара —
и всичко с нея ще унищожим!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Земя, красива, щедра и богата,
свят извор на живот, вода и хлеб,
без срам ти омърсихме красотата,
бунище ний направихме от теб.
И смукалата си в гръдта ти впили,
те ръфаме със зверска, хищна стръв,
изсмукахме последните ти сили,
изпихме сетната ти капка кръв.
И продължаваме да се множиме,
да пренаселваме света безспир,
да граби всеки, кой каквото може…
А от вонящото ти празно виме
отрова капе вместо еликсир
и трови всичко… Вразуми ни, Боже!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Тъй както бавно и невъзвратимо
след време всяка дреха овехтява,
тъй тихо, кротко и неумолимо
те сграбчва старостта в прегръдка здрава.
Началото е незабележимо —
гърбът те стрелне, заболи те става…
Не е приятно, но е поносимо
и след почивка кратка преминава.
Повтори ли, по-трудно си отива
и скоро зачестява в перспектива,
а виж и с нови болки те обсипа…
И някой ден, когато се събудиш,
тревожно се оглеждаш и се чудиш
кога и ти си станал „вехта дрипа“!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Какво велико чудо е сърцето!
Работи цял живот като робот,
от своето създаване додето
душата се нуждай от кислород.
За него няма отдих и почивка.
Когато свърши трудовият ден
и тялото под нощната завивка
се унесе дълбоко в сън блажен,
не спира то за миг дори тогава —
самозарежда се и продължава…
А аз, човекът, цели векове
ума си блъскам с голата химера
как вечния двигател да намеря…
Перпетум мобиле си ти, сърце!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Тъй както бях приседнал на дивана
и гледах филм на малкия екран,
внезапно на гърдите зле ми стана
и в миг се олюлях… като пиян.
Сърцето ми запърха… май престана…
и пак подскочи като плъх в капан;
усетих болка от прободна рана…
Не смеех да се мръдна в пот облян.
Едва успях лекарството да взема.
Жена ми не разбра. Реших проблема
безмълвно, тихо, без да се издам.
Но не без основание се питам,
ако изляза посред нощ от ритъм,[58]
какво ще стане с мен? Не знам. Не! Знам!!!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Пропуснал съм да взема табокор
и беталог[59], лекарства за сърцето,
а то, сърцето ми, от смут обзето,
се блъска като в клетка на затвор.
И сякаш търси свобода, простор,
готово да политне към небето,
там, в райските селения, където
не съществуват болести и мор.
Там вечно грее слънчевия диск,
в един красив сезон — безкрайно лято;
лекарствата са нещо непознато
и няма никаква опасност, риск
в забрава старческа да се отплесна
и да си нанеса вреда телесна.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Стареем ний, година след година.
Оплакваме се и сме недоволни,
че младостта ни безвъзвратно мина
и че сме погрозняли, и сме болни.
Но прави ли сме? Помислете само,
макар че старостта не е красива,
макар че често е тегло голямо,
тя няма по-добра алтернатива.
Съдбата като щедър дар я дава
и не на всички хора — на избрани;
онез, които рано грабва раят,
от тази привилегия лишава
и те не стигат старини мечтани.
Не ний, те имат право да роптаят.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Какъв разкош е да не си принуден
за работа да ставаш сутрин рано,
да бързаш и се суетиш припряно,
а да се излежаваш полубуден.
От детската градина си се будил
с лъчите на зората зазорила,
разделял си се със съня насила,
с прозявки, вечно сънен си се трудил.
Но днес започват нов ден и начало,
почивай под удобната завивка,
заслужило е своята почивка
телото ти, хронично недоспало.
Спането е божествен дар, богатство —
да се лишиш от сън, е светотатство!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Откакто двама ни събра съдбата,
не съм изпитвал от раздяла страх
и ревността ми беше непозната —
измама, изневяра не познах.
Край нас, семейства рухваха в руини,
развеждаха се втори, трети път,
а здрави връзки петдесет години
все още крепко брака ни държат.
Но днес отчаян, със сърце разбито
аз чезна, страдам от любовна мъка,
от черни грижи веч се поболях…
Ревнувам те от старостта открито
и мисълта за близката разлъка
ме вледенява с адски, смъртен страх.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Кой казва, че душата остарява,
че с тялото ведно върви назад
и в старостта недъгава, болнава
не можеш да се чувстваш духом млад?!
Макар че се смалявам и старея,
не се променя моята душа;
не виждам бръчки и бразди по нея —
без възраст все така изглежда тя.
И носи чистотата на детето
и на младежа — дръзките мечти;
витае волнокрила из небето,
въздушни кули цял живот гради.
И редом със вселената далечна
душата не старее — тя е вечна!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Как неусетно времето лети!
Защо се е забързало така?
Като на сън минават седем дни
и ето — нова седмица дошла.
След нея — месец, два… година. Пак
се появи рожденият ти ден
и скоро старостта на твоя праг
потропа и те грабне в своя плен.
И с още по-стремглав и бърз летеж
хвърчат часовниковите стрелки.
Законът на природата е строг,
не можеш с нищо времето да спреш.
Смири се и до край се наслади
на отредените ти дни от Бог!
Сидни, Австралия — 2015 г.
От шестгодишен чак до зрял младеж
училището в своя свят те грабва
и ти наместо да играеш, трябва
прилежно да се учиш и четеш.
След него свършваш университет,
нахвърляш се да правиш кариера,
продаваш своя труд като хетера,
от жажда за пари и власт обзет.
Но със живота като се простиш,
загубваш всичко: власт, пари, престиж,
умения и сръчности, добити
с неистов труд във битки упорити,
и цялата човешка суета…
След теб остава прах… И пустота!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Понякога се питам кой съм аз,
от кой ли праотец са мойте гени,
през поколенията наследени?
На кой приличам по лице и глас?
Не са били един и двама те.
Незнайни варвари и войни смели
духът си горд и волен в мен са вплели,
извайвали са ме със векове.
От всеки взел съм родова черта
и ако днес те биха ме видели,
единствен бард и лекар във рода,
постигнал своите мечти и цели —
далеч, далеч зад родните предели,
кой знай как с мене биха се гордели!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Подаръци за Christmas не желая —
за тях отдавна времето премина.
Ако за нещо още днес мечтая,
то е висока стълба от коприна.
Да ми я спусне Santa Close[60] от Рая
и устремен към небесата сини,
да изпълзя по нея до Безкрая
и се намеря в Райските градини.
За сетен път да мога там да зърна
роднините и близките, които
приживе аз не смогнах да прегърна,
и да им кажа със сърце разбито,
че ги обичам и ги нося живи
в душата си със спомени щастливи!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Ний идваме, кой знае откъде,
по чужда воля и благоволение,
без да са взели личното ни мнение
дали сме го желали или не.
И както никой до сега от нас
не е решавал своето начало,
тъй бъдещето ни не ни е дало
над нашата кончина воля, власт.
Но ако тежка болест ме срази
с неизлечими болки в сетни дни,
ще предявя пред Бог едно желание —
да ми даде законно право сам
да преценя кога да се предам
и свърша своето съществувание.
Сидни, Австралия — 2015 г.
Тъй както бях от вирус покосен,
лежах в леглото изтощен и бледен
и ненадейна мисъл трепна в мен:
Какво ако е този ден последен!
Готов ли съм? Какво бих пожелал?
Не искам поп, за да ме изповяда,
а музика — класичен рецитал,
да ме облива с радост и наслада.
Чайковски, Дворжак, Моцарт, Хендел, Бах… —
аз техен верен почитател бях.
Дори да съм изпаднал в безсъзнание,
тържествено бих искал да звучат
и ме съпътстват в земния ми път
до моето последно издихание!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Какво бе вчера? И какво е днес?
Какво ще бъде утре? Кой ще каже?
Кой бъдещето може да предскаже?
Какво ни носи новият прогрес?
Как би се чудил дядо ми сега,
да би се озовал пред интернета,
да би могъл да влезе в самолета,
да види триста други чудеса!
Така и аз навярно някой ден
менящия се свят не ще позная.
Науката ще може от праха
да възкреси и дядо ми, и мен
и върне нашите души от Рая…
Ще бъде свято чудо, блян, мечта!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Не съм написал и една десета
от мъдростите, с времето събрал,
а моят дух от старост бавно крета,
отправил взор към близкия финал.
Години ще са ми необходими,
о, не години — цели векове,
за да излея хилядите рими,
които нося в своето сърце.
Но аз ги нямам. Времето изтече.
Пегас за сбогом кима със глава.
С каквато воля, дързост и охота
да се пришпорваме, е късно вече.
Не можем да наваксаме това,
което сме пропуснали в живота!
Сидни, Австралия — 2015 г.
Аз исках да оставя нещо трайно,
в което да съм дълго съхранен
и то безспир във времето безкрайно
жив да поддържа спомена за мен.
Предадох вече родовите гени,
към бъдното поеха те на път,
но там от други гени, разводнени
ще се загубят и обезличат.
А моите любителски сонети,
дори когато минат векове,
все някой пра-пра… внук ще прочете
и в тях духът ми вплетен ще усети
и може би от него вдъхновен
ще преоткрие себе си у мен.
Сидни, Австралия — 2015 г.