Франсис Скот Фицджералд
Странният случай с Бенджамин Бътън

Ф. Скот Фицджералд написва „Странният случай с Бенджамин Бътън“ през 1922 г. Авторът отбелязва, че е бил вдъхновен от ироничната забележка на Марк Твен за това, колко жалко е, че най-приятната част от живота е в началото му, а краят е толкова отчайващ.

Интригуваща е съдбата на главния герой, необичайните му трансформации и драматичната му страст към млада жена, с която е осъден да преживее сбъдвания и разминавания.

Проследяваме съдбата на Бенджамин Бътън, роден със странна „болест“ в съдбовен ден — в деня, когато свършва първата „велика“ война. Той се ражда старец, който с времето започва да младее и умира като бебе.

Трагикомичното съжителства редом с философското.

Сюжетът предлага завладяваща любовна история, която киното не може да отмине равнодушно. За главните роли режисьорът Дейвид Финчър избира Брад Пит и Кейт Бланшет.

Финчър споделя: „Филмът е романтичен и мрачен и не предлага особено благоприятна гледна точка за човешката тленност.“

— Ти си в най-романтичната възраст — продължи тя. — Петдесет. На двайсет и пет все още си бонвиван, на трийсет си блед от преумора; на четирийсет разказваш дълги истории, на шейсет… о, шейсет е твърде близо до седемдесет. Петдесетте е най-сладката възраст. Обожавам я.

 

— Толкова си млад!

— Това е само привидно.

— Мислех си как всичко е преходно и колко жалко е това.

— Някои неща са вечни.