Марко Ганчев
Смешна тъга

Такава е на поета съдбата:

да си слага главата в творбата.

Читателю, ако те има, нека те успокоя, че и мене още ме има. Не се мъчи да си припомниш нещо от 40-те книги, които съм издал през последните 50 години. Нали знаеш, че поетът цял живот пише една книга.

Моята е тази.

Сложиха ми етикет, че съм бил поет сатирик. Знам ли. Само перото знае. Когато трябва, то си пуска ироничната капка, когато трябва — тъжната, а понякога дори и оскъдната капка на радостта. Малко са ти другите горчиви капки в живота, че ти предлагаме и тия. Но ти винаги си бил великодушен, бъди и сега…