Владимир Мегре
Анаста

Върви усмихнато по полянка в дълбините на сибирската тайга малко дете. Нищо не го заплашва, никой не го напада. Дори обратното — зверовете са готови при първия му порив да му се притекат на помощ. Върви малкият човек, сякаш е наследник на царски род, разхождащ се из владенията си. Интересно му е да наблюдава живота на буболечките, катеричките и птиците; да разглежда цветенцата и да опитва на вкус тревичките и плодовете. Ще порасне и ще усъвършенства този прекрасен свят.

А къде е в това време вашето дете? Какъв въздух диша? Каква вода пие? С какво ще се занимава, когато порасне?

* * *

Десета книга от поредицата „Звънтящите кедри на Русия“

Хората трудно биха повярвали на това. И нека някои не вярват, какво от това? Какво ще донесе неверието в своето могъщество на самите невярващи? Раждане ли? Да! Обаче за какво? След като животът по-нататък е безсмислен, той е като смъртта. И отново възниква въпросът: „За какво си се родил?“

През изминалите хиляди години са съществували много учения. И всичките са се отнасяли за едно и също нещо, а именно че човечеството все е чакало нещо от някого. Чакало е, заключило мисълта и разума си. Не е мислило защо и за какво Вселената „пали“ звездите над човека.