Франсоаз Долто (1908 — 1988) е една от големите фигури на френската и на световната психоаналитична наука. Трудовете й са станали класически, а оригиналният й принос към познанието за дълбинното у човека е вън от съмнение. Долто завършва медицина и специализира детска психиатрия. Подлага се на психоанализа още преди да се омъжи и да роди трите си деца, след което посвещава живота и кариерата си на всичко, свързано с лечението, профилактиката и възпитанието на децата, като едновременно практикува, пише и активно поддържа „детската кауза“. Идеите си развива в дипломната си работа „Психоанализа и педиатрия“ и в книгите си, „Детство“, „Каузата на децата“, „Евангелието и рискът от психоанализата“, „Играта на желанието“, „Трудно е да се живее“. „Женската сексуалност“ (ИК „Колибри“, 1999). Последователка на Фройд, съратничка и приятелка на Жак Лакан, макар и да е една от основателките на Парижката психоаналитична школа, Долто трудно може да бъде причислена към определена тенденция — тя заема в науката свое собствено самобитно място.
„Всичко е език“ съдържа една лекция, изнесена от Франсоаз Долто в Гренобъл пред психолози, лекари и социални работници, и отговорите й на зададените от присъстващите въпроси от рода на: Как да се държим с децата при развод? И как да се държим, ако не се разбираме, но не се развеждаме? Да съобщим ли на детето, че е осиновено, и кога? Как да съобщим на детето, че сестричката му е починала? Какво да кажем на детето за баща му, който е в затвора? Как да кажем на детето, че е болно от неизлечима болест? За разлика от някои от трудовете на Франсоаз Долто, написани на професионален жаргон, до голяма степен недостъпен за любознателния читател, „Всичко е език“ е четиво и за изкушените в областта на психоанализата, и за широката публика. Както показва заглавието, при цялото разнообразие от теми, засегнати в книгата, се откроява изключителното значение на езика за изграждането и развитието на детската личност. Ето какво казва по този въпрос Франсоаз Долто:
Детето не знае, че е дете. Възрастният го учи, че това, което вижда, когато се гледа в огледалото, е неговият образ. Този образ обаче е различен от образа, който самото то си е изградило въз основа на отношението на другите. За да израсне психически, детето има нужда от нещо повече от ехо на думите си и от отражение на образа си. То има нужда от среща с друг човек, който го уважава, но и демонстрира различието си. Затова е толкова важно да казваме точно какво чувстваме, когато говорим и с бебето, и с по-голямото дете. Чутите дори при раждането му думи, изречени от авторитетни за детето хора, могат да повлияят върху бъдещото му поведение.
Съдържание
Информация
Издание:
Автор: Франсоаз Долто
Заглавие: Всичко е език
Преводач: Кремена Сиракова
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: Френски
Издание: Първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Националност: Френска
Печатница: „Симолини“, София
Отговорен редактор: Силвия Вагенщайн
Редактор: Силвия Вагенщайн; Асен Чаушев
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Людмила Стефанова
ISBN: 954-529-459-0; 978-954-529-459-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1933
История
- —Добавяне