Джулия Куин
Виконтът, който ме обикна

„1814 обещава да ни предложи Сезон, богат на събития, но настоящият автор смята, че това не се отнася за Антъни Бриджъртън — най-изтъкнатият лондонски ерген, който не показва никакви признаци, че възнамерява да се ожени. А и всъщност защо трябва да го прави? Когато нещата опират до това един мъж да бъде съвършения женкар, никой не се справя по-добре…“

„Хроники на висшето общество“

Лейди Уисълдаун, април 1814

Този път авторката бе сбъркала. Антъни Бриджъртън не просто бе решил да се ожени, а дори си бе избрал съпруга! Единствената пречка е Кейт Шефийлд — по-голямата сестра на въпросната дама. Енергичната Кейт подлудява Антъни с решимостта си да предотврати този годеж, но когато затваря очи нощем, тя е единствената жена, която вижда във все по-еротичните си сънища…

Обратно на разпространеното мнение, Кейт не вярва, че поправилите се женкари се превръщат в най-добрите съпрузи. Но когато устните на Антъни докосват нейните, внезапно я обзема страх, че самата тя може да не успее да устои на този мъж…