Латиноамериканска поезия (Антология)

Алфонсина Сторни (Alfonsina Storni) е родена в Сала Каприаска, Швейцария, през 1892 г. Умира в Мар дел Плата през 1938 г.

Лирика: „Неспокойствието на розовия храст“ (1916); „Мила загуба“ (1918); „Непоправимо“ (1919); „Униние“ (1920); „Охра“ (1925); „Светът на седемте кладенеца“ (1934); „Маска и детелина“ (1938); „Поетична антология“ (1938).

Драми: „Господарят на света“ и „Два пиротехнически фарса“ (1931); „Бяло, черно и бяло“ (1926).

Проза: „Поеми за обичта“ (1926).

Есекиел Мартинес Естрада (Ezequiel Martínez Estrada) е роден на 14 септември 1895 г. в Сан Хосе де ла Ескина, провинция Санта Фе. Умира през 1966 г.

Стихосбирки: „Злато и камък“ (1918); „Нетелибал“ (1922); „Мотивите на небето“ (1927), получила първа общинска награда; „Хумореска“ (1929) — национални награда за литература първа степен.

Проза: „Рентгенова снимка на пампата“ (1934), удостоена с национална награда втора степен; „Главата на Голиат“ (1940).

Драми: „Игра на леки крака“ (1929); „Това, което не виждаме да умира“ (1941); „Сенки“ (1941).

Луис Леополдо Франко (Luis Leopoldo Franco) е роден през 1898 г. в Белен, провинция Катамарка.

Лирика: „Тръстикова флейта“ (1920); „Стихотворения“ (1921); „Книга за веселия живот“ (1923); „Песни на народа“ (1929); „Мъки и дни“ (1929); „Сбор“ (1938); „Хляб“ (1948); „Съзвездие“ (1959).

Проза: „Генерал Пас“; „Биография за войната“; „Другият Росас“; „Уитман“; „Биография за животни“; „Худсън на кон“; „Сармиенто и Марти“; „Родна библиография“; „Малък речник на непокорството“; „Преразглеждане на гърците“.

Рикардо Молинари (Ricardo Eufemio Molinari) е роден през 1898 г.

Издадени книги: „Въображаемият“ (1927); „Риба и ябълка“ (1929); „Похвални слова“ (1930); „Кръчмата на розата и карамфила“ (1933); „Светове на утринта“ (1943), която обеднява „Удовлетворително посланне“, „Книга за гълъбицата“, „Малката кръчма“, „Песни за принц Вергара“ и „Нещастникът и други мъки“; „Отдалеченият“ (1943); „Гостенинът и тъгата“ (1946); „Тая тъмна роза на напева“ (1949); „Дни, където вечерта е птица“ (1954); „Неразделна нощ“ (1957).

Хосе Педрони (José Bartolomé Pedroni Fantino) е роден в Галвес, провинция Санта Фе, на 21 септември 1899 г.

Издал е книгите: „Капка вода“ (1923), получила национална награда за литература; „Пълно опрощаване“ (1925); „Песни и думи“ (1935); „Десет жени“ (1937); „Наш хляб“ (1941); „Девет песни“ (1947); „Господин Жакен“ (1956), удостоена с наградата „Алберто Гершунов“ и национална награда за поезия; „Песни на човека“ (1960).

Леополдо Маречал (Leopoldo Marechal) е роден на 11 юни 1900 г. в Буенос Айрес.

Издадени книги: „Орлета“ (1922); „Дни като стрели“ (1926); „Оди за мъжа и жената“ (1929); „Лабиринт на любовта“ (1936); „Южни стихове“ (1937); „Сонети за София“ (1940); „Кентавърът“ (1940); „Пролетно пътешествие“ (1945).

Хосе Портогало (José Portogalo) е литературно име на Хосе Ананиа; понякога се подписва и с името Ф. Диас Бусаманте. Роден е през 1904 г. в Италия.

Стихосбирки: „Отдих“ (1933); „Врява“ (1935), получила общинската награда на град Буенос Айрес; „Кървавият часови“ (1937); „Песен за безстрашния ден“ (1939); „Съдбата на песента“ (1942); „Спасена светлина“ (1947); „Сол от земя“ (1949); „Светът на акордеона“ (1949); „Вечността на баснята“ (1952); „Стихотворения с обитатели“ (1955); „Стихотворения“ (антология с увод от Луис Емилио Сото, 1960).

Раул Гонсалес Туньон (Raúl González Tuñón) е роден през 1905 г. в Буенос Айрес. На седемнадесетгодишна възраст печати първите си стихове в списанията „Начало“, „Мартин Фиерро“ и „Мостик“.

Публикувал е следните книги стихове и поетична проза: „Цигулката на дявола“ (1926); „Прашни среди“ (1928), носителка на общинска награда; „Задънена улица“ (1930); „Другата страна на звездата“ (1934); „Всички танцуват“ (1934); „Блиндирана роза“ (1936), дала името си на прогресивно литературно списание в Аржентина, което излизаше доскоро; „Осем днешни документа“ (1936); „Врати на огъня“ (1938); „Смърт и Мадрид“ (1939); „Песни на третия фронт“ (1941); „Поезията за нас“ (1941); „Острови“ (1941); „Улиците“ (1941); „Прищевки на Хуансито Каминадор“ (1939); „Възхвала на барута“ (1943); „Първа аржентинска песен“ (1946); „Има някой, който се надява“ (1952); „Стихотворения, намерени в изгубен куфар“ (1952); „Всички хора по света са братя“ (1952); „Цъфтяща антена“ (1956); „Луна със спусък“ (1957), избрани стихотворения в два тома.

Едгар Байлей (Edgar Bayley) е роден в Буенос Айрес през 1919 г.

Публикувал: „Откритие 2“ (1949); „Вътрешна реалност и действие на поезията“ (1952); „Нови стихотворения“ (1954); „Поезията като реалност и общуване“ (1958); „Крайбрежен часови и пътуване“, стихотворения (1949 — 1960).

Пиеси: „Пролетна измама“ (1951); „Дубиото“ (1953).

Хуан Хелман (Juan Gelman) е роден през 1930 г. в Буенос Айрес.

Публикувал книгите: „Цигулка и други въпроси“ (1959); „Играта, в която участвуваме“ (1959); „Бдение на самотния“ (1961); „Гняв, вол“ (1966).

Ектор Католика (Héctor Catolica) е роден през 1933 г. Поет и художник. Основател и директор на литературното списание „Бряг“, което излиза на испански език в Париж. Автор на стихосбирката „По липса на друго нещо“ (1960) и участник в литературния сборник „Днешна Испания“ (1962).

Излагал картини в колективните изложби: „Латиноамерикански художници в Париж“, Музея за модерно изкуство в Париж, в галерията „Два свята“ в Рим, 1966 г.

Има две неиздадени стихосбирки и два сценария. Работи като приложник; живее от 1962 г. в Париж.

Оскар Серруто (Óscar Cerruto) е роден през 1927 г. За него едно аржентинско списание писа, че е „притегателен център, около който се върти сегашното боливийско поетично движение“.

Мануел Бандейра (Manuel Carneiro de Sousa Bandeira Filho, произнася се: Фильо) е роден на 19 април 1886 г. в град Ресифе, наричан някога Пернамбуко. Син на железопътен инженер. Поет, литературен критик и преводач. Прекарал една година в санаториума „Клавадел“ (Швейцария), където се запознал с френския поет Пол Елюар.

Автор на книгите: „Пепелта на часовете“ (1917); „Карнавал“ (1919); „Стихотворения“ (1924); „Непослушание“ (1930); „Поетични преводи“ (1945); „Утринна звезда“ (1930); „Събрани стихотворения“ (1940); „Лира на петдесетте години“ (1948); „Поетични творби“ (1956) и „Заезда вечерна“ (1963).

Проза: „Провинциални бразилски хроники“ (1937); „Понятие за литературната история“ (1942); „Испано-американска литература“ (1949); „Биографии на Диас Гонсалвес“ (1952); „Пътни бележки от Пасаргада“ (1954); „Флейта от книга“ (1956).

Мануел Бандейра е съставил редица антологии и написал история на модернизма в бразилската поезия.

Марио де Андраде (Mário Raul de Morais Andrade) е роден в Сао Пауло през 1893 г., починал през 1945 г. Завършил драматичната и музикална консерватория в Сао Пауло, в която през 1922 г. става преподавател. Един от родоначалниците на модернизма в бразилската поезия.

Издал книгите: „Има капка кръв във всяко стихотворение“ (1921); „Племето на Хаботи“ (1927); „Краят на злините“ (1930); „Колата на сиромашията“ (1930); „Стихотворения“ (1941); „Паулиска лира“ (1947).

Хоаким Кардосо (Joaquim Maria Moreira Cardoso) е роден през 1897 г. в град Ресифе.

Автор е само на две книги: „Стихотворения“ (1947) и „Въведение и елегия за едно прощаване“ (1952).

Мурило Мендес (Murilo Mendes) е роден в Хуис де Фора, в щата Минас Жерайс, през 1902 г.

Издал книгите: „Стихотворения“ (1930); „Бразилска история“ (1933); „Мечтател“ (1941); „Метаморфози“ (1944); „Лирика за свободата“ (1947).

Карлуш Друмонд де Андраде (Carlos Drummond de Andrade) е роден през 1902 г. в Итабара в щата Минас Жерайс. Завършил аптекарство в Бразилия и Англия, но се отдава на книжовна дейност. Сега е чиновник в Министерството на просветата.

Публикувал: „Някаква поезия“ (1930); „Разораване на души“ (1934); „Чувство за света“ (1940); „Хосе“ (1941); „Роза на народа“ (1945); „Моята поезия досега“ (1948); „Ясна загадка“ (1951); „Създател на изкуство“ (1952 — 1953); „Чист живот“ (1954 — 1958) и „Урок на нещата“ (1963).

Сесилия Мейрелес (Cecília Benevides de Carvalho Meireles, произнася се: Карвальо) е родена в Рио де Жанейро през 1902 г. и починала през 1965 г.

Написала е книгите: „Никога вече“ (1923); „Рожба на моята любов“ (1924); „Балада за Ел Рей“ (1925); „Пътешествие“ (1939); „Неясна музика“ (1942); „Море съвършено“ (1945); „Естествен портрет“ (1949); „Романси за нескромността“ (1953); „Песни“ (1954).

Винисиус де Мораес (Marcus Vinicius da Cruz e Mello Moraes, известен също като Vinícius de Moraes) е роден през 1913 г. в Гавеа, щата Рио де Жанейро, в семейството на литератори. Завършил Оксфордския университет. Поет, литературен критик и сценарист.

Публикувал: „Път заради разстояние“ (1933); „Форма и тълкуване“ (1935); „Жената Ариана“ (1933); „Нови стихотворения“ (1938); „Пет елегии“ (1943); „Стихотворения, сонети и балади“ (1946); „Нови стихотворения“ (втора книга, 1959); „За да живее една велика любов“ (1962).

Феррейра Гулар (Ferreira Gullar е литературен псевдоним на José Ribamar Ferreira) е роден през 1930 г.

Издал е: „Битка на тела“ (1954); „Стихотворения“ (1958); „Женано Боа Морте — креолът, набелязан да умре“ (1962); „Който котарак се появи“ (1962).

Андрес Елой Бланко (Andrés Eloy Blanco Meaño) е роден на 6 август 1897 г. в Кумана, щата Сукре, Венецуела. Единадесетгодишен отива в Каракас, където завършва средното и висшето си образование. На двадесет и една година е адвокат. Противник на управлението на генерал Гомес, той е затворен цели четири години (1929 — 1933), а после въдворен на местожителство в Андите (1933 — 1934). След 1936 г., когато умира диктаторът, за Андрес Елой Бланка почва едно блестящо политическо поприще, което от съветник и избраник на Каракас го довежда до председателското място на Учредителното събрание в правителството на Ромуло Гайегос, един от най-големите венецуелски писатели, и до поста министър на външните работи. През 1948 г., когато правителството на Ромуло Гайегос и на неговата партия е свалено, Андрес Елой Бланко намира убежище отначало в Куба, а после се установява в Мексико, където умира през 1955 г.

Поетичното творчество на Андрес Елой Бланко е изобилно: „Градината на Епопейа“ (1918); „Земи, които ме чуха“ (1921); „Резитба“ (1923 — 1928), претърпяла четири издания; „Кораб от камък“ (1937); „Баедекер 2000“ (1938); „Една година с твоя светлина“ (1950); „Хиралуна“ (1952); „Хуамбимбада“ (1952).

Хуан Лискано (Juan Liscano Velutini) е роден на 7 юли 1914 г. в Каракас.

Автор на книгите „Осем стихотворения“ (1939); „Борба“ (1942); „От зора до зора“ (1943); „Човешка съдба“, национална награда за годините 1949 — 1950; „Венецуелска народна поезия“ (1945); „За морето“ (1948); „Фолклор и култура“ (1950).

Мигел Анхел Астуриас (Miguel Angel Asturias Rosales) е роден на 19 октомври 1899 г. от майка индианка и баща испанец. Завършил правни науки в Лондон и Париж. Носител на Нобелова награда литература през 1967 г.

Първата си книга „Легенди за Гватемала“ (1930) публикувал в Мадрид. Следват: „Господин Президентът“ (1946); „Хора на царевицата“ (1949); „Буен вятър“ (1950); „Поетични упражнения“ (1951); „Зеленият папа“ (1954); „Уикенд в Гватемала“ (1956); „Очите на погребаните“ (1960); „Някоя мулатка“ (1963); „Блясък на звезди“ (1940); „Чучулигово слепоочие“ (1949); „Поетични упражнения“ (1955); „Индиански послания“ (1958); „Пролетно бдение“ (1965).

Мелвин Рене Бараона (Melvin René Barahona (1932 — 1965)). Стихотворението му е взето от „Антология на средноамериканската поезия“ (1960), издадена по случай първия фестивал на книгата от Латиноамерикана, Лима, Перу.

Мануел дел Кабрал (Manuel del Cabral) е роден през 1907 г. в Сантияго де лос Кабайерос. Поет самоук. Бил дипломатически представител на своята родина в Сантияго де Чиле.

Издал е книгите: „Цвят на вода“ (1931); „Биография на едно мълчание“ (1940); „Черен тропик“ (1942); „Чичо Мон“ (1943); „Чинчина търси времето“ (1945); „По-стара кръв“ (1945); „Отсам морето“ (1948); „Антология земя“ (1943); „Тайните гости“ (1951); „Основна антология“ (1957), издание на „Лосада“, Буенос Айрес, която съдържа почти целокупното му творчество.

Масимо Авилес Блонда (Máximo Avilés Blonda) е роден на 16 май 1931 г. в Санто Доминго. Завършил право, философия и литература в местния университет. Принадлежи към поколението от 48-а г. Основател на поетичната библиотека „Уязвимо свирене“. По-голямата част от неговото творчество е пръсната из литературните списания на Латинска Америка.

Хорхе Каррера Андраде (Jorge Carrera Andrade) е роден през 1903 г. в град Кито. Поет, литературен критик и преводач. Бил дълги години дипломатически представител на своята страна в Япония, Франция, Испания и Венецуела.

Първата си книга „Неописуемо блато“ отпечатил през 1922 г.; следват: „Гирлянда на мълчанието“ (1926) „Бюлетини за море и земя“ (1930); „Каталог на ябълката“ (1935); „Широти“ (1935); „Биография за ползване от птиците“ (1937); „Часът на осветените прозорци“ (1937); „Малки епиграми“ (1940); „Потайна страна“ (1940); „Регистър на света“. Антология (1922 — 1939), (1940); „Посетител на мъгла“ (1947); „Лица и климати“ (1949); „Тук почива пяната“ (1950); „Местопроизхождение“ (1950).

Хорхе Каррера Андраде е съставител и преводач на една великолепна антология на съвременната френска поезия, издадена през 1950 г.

Едуардо Каранса (Januario Eduardo Carranza Fernández) е роден на 23 юли 1913 г. в Апиай, окръг Мета. Директор на националната библиотека от 1948 до 1951 г. После дипломат в Сантияго де Чиле и Мадрид. Принадлежи към литературната група „Камък и небе“. Бил преподавател по литература в столичните колежи, секретар на редакцията „Списание на Индиите“ и директор на литературната страница на вестник „Време“.

Публикувал: „Песни за почване на празник“ (1936); „Шест елегии и един химн“ (1939); „Те, дните и облаците“ — поетична проза. Освен това — две кратки антологии на испански поети и една на съвременни американски лирици.

Ектор Рохас Ерасо (Héctor Rojas Herazo) е роден на 12 август 1920 г. в Толу, Боливар, Колумбия. Поет и художник. Много известни са неговите картини „Погребение на селяни“, „Рождението на Огъня“ и стенописното табло „Обредът“. Бил преподавател по литература, рисуване, и испански език в института в Сантандер (Колумбия).

Публикувал: „Три мига на човека и деня“ (1949); „Лице на самотата“ (1951); „Преминаване на Каин“ (1952); „Чак от светлината питат за нас“ (1956) и „Нападение на формите срещу Ангела“ (1961).

Фернандо Чарри Лара (Fernando Charry Lara) е роден на 14 септември 1920 г. в Богота. Завършил правни науки в местния университет. Поет, литературен критик и университетски преподавател.

Публикувал: „Нощни и други сънища“ (1949) и „Сбогувания“.

Хорхе Гаитан Дуран (Jorge Gaitán Durán) е роден в Памплона (Колумбия) през 1924 г. Завършил право и философия в Богота. Учил кинематография в Париж. След своето завръщане в Богота през 1955 г. основал списание „Мит“, което излиза до 1962 г., когато той загива при самолетна катастрофа в Поант-а-Питр (Гваделупа).

Публикувал: „Упорита тъга“ (1946); „Присъствие на човека“ (1947); „Почуда“ (1951); „Разпътен човек“ (1954); „Влюбени“ (1959); „Ако утре се събудя“ (1961). Той е автор и на публицистичната книга „Невидима революция“ (1959).

Карлос Кастро Сааведра (Carlos Castro Saavedra) е роден на 11 август 1927 г. в Меделин, провинция Антиокия.

Публикувал: „Мълнии и звезди“ (1950); „Моят плач за Манолете“; „Молитва от Америка“ (1950); „Музика на улицата“ (1952); „Писано в пъкъла“ (1953); „Корабът на влюбените“ (1956) и „Дим на празника“ (1960).

Едуардо Коте Ламус (Eduardo Francisco Cote Lamus) е роден през 1928 г. и загинал при автомобилна катастрофа през лятото на 1964 г. Стихотворенията му са взети от „Панорама на новата колумбийска поезия“ (1966), съставена от Фернандо Арбелаес, където няма никакви библиографични данни. Един мексикански вестник, струва ми се, „Равнище“, писа, че той е допринесъл много за обновяване и тематично обогатяване на колумбийската поезия.

Алфонсо Ульоа Самора (Alfonso Ulloa Zamora, произнася се: Уйоа) е роден през 1914 г. Стихотворението му е взето от „Поезията на Коста Рика“ (1963), антология, съставена от Мануел Сегура Мендос.

Едуардо Хенкинс Доблес (Eduardo Jenkins Dobles) е роден през 1926 г. Стихотворението му е взето от споменатата антология „Поезията на Коста Рика“ (1963).

Николас Гийен (Nicolás Cristóbal Guillén Batista) е роден на 10 юли 1902 г. в град Камагуей. Учил в родния си град и Хавана. Работил като словослагател, чиновник и журналист. Посетил много страни в Латинска Америка, Азия и Европа. У нас е гостувал два пъти и писал за нашата родина. През 1956 г. „Народна култура“ издаде „Захарната тръстика горчи“, избрани негови стихотворения и песни.

Николас Гийен е публикувал: „Поводи за песни“ (1930); „Сонгоро Косонго“ (1931); „Испания“ (поема за четири покруси и една надежда) (1937); „Песни за войници и туристи“ (1937); „Всички песни“ (1947); „Елегия за Жак Румен в небето на Хаити“ (1948); „Елегия за Хесус Менендес“ (1951); „Гълъбът с народен полет“ (1958); „Имам“ (1964); „Песни за любовта“ (1964); „Избрано“ (антология, 1965); „Голямата зоологическа градина“ (1966).

Николас Гийен е преведен на много езици. Той е автор и на два тома публицистика.

Еухенио Флорит (Eugenio Florit y Sánchez de Fuentes) е роден в Мадрид през 1903 г. Живял в Барселона и Порт Бу на френско-испанската граница. През 1918 г. семейството му се премества в Хавана, където Еухенио Флорит завършва право в Хаванския университет. Отначало заема длъжност в Държавния секретариат на Куба, а после работи в Испанския институт в Ню Йорк. От 1945 г. е преподавател по испанска литература в Барнард колидж, Колумбийския университет. Литературен критик и поет.

Литературните му изследвания имат всеобщо признание: „Хуан Клементе Сенеа, кратки бележки за стогодишнината от рождението му“ (1932); „Един час с мене“ (1934); „Густаво Адолфо Бекер“ (1936); „Желязо и кадифе“ (в чест на Гарсиласо, 1936); „Антонио Мачадо“ (1939); „Бележки върху поезията на Хосе Марти“ (1941); „Поетът и поетичното творчество“ (1944) и т.н.

Лирика: „32 кратки стихотворения“ (1927); „Тропик“ (1930); „Двойно ударение“ (1937), с уводни думи от Хуан Рамон Хименес; „Царство“ (1938); „Четири поеми“ (1940); „Песен моя“ (1947); „Звезда“ (1947); „Разговор с баща ми“ (1949); „Последна гласна“ (1950), издадена в Богота, и „Навик за надежда“ (1936 — 1964), публикувана като номер на библиотека „Остров“, Мадрид, 1965 г.

Емилио Балягас (Emilio Ballagas, произнася се: Байагас) е роден в град Камагуей през 1908 г. и починал в Хавана през 1954 г. Заедно с Николас Гийен и Еухенио Флорит образува тройката от най-значителните поети на второто републиканско поколение в Куба, появило се на литературното поприще в края на двадесетте и началото на тридесетте години. Завършил педагогика, философия и литература в Хаванския университет. Дълги години преподавал литература в педагогическите училища в градовете Санта Клара и Хавана.

Публикувал: „Ликуване и бягство“ (1931) с увод от Хуан Маринейо; второ издание през 1939 г.; „Тетрадка с черна поезия“ (1934); „Елегия без име“ (1936); „Ноктюрно и елегия“ (1938); „Вечна сладост“ (1939); „Богородица на морето“ (1943); „Небе в Реенес“ (1951), получила национална награда за поезия, и „Орбита на Емилио Байагас“ (1965), избрани творби, с увод от поета и литературния критик Анхел Аухиер, издание на писателския съюз в Хавана.

Елисео Диего (Eliseo de Jesús de Diego y Fernánez Cuervo) е роден през 1920 г. в Хавана. Познавач на английската литература. Работи в националната библиотека „Хосе Марти“. Автор на две книги с поетична проза: „В тъмните ръце на забравата“ (1942) и „Развлечения“ и на стихосбирката „На улица Хесус дел Монте“ (1949). Миналата година издаде „Тъмна слава“ (1966).

Файад Хамис (Fayad Jamís) е роден в Сакатекас (Мексико) от баща арабин и майка мексиканка. Живее от дете в Хавана. Учил живопис в академията „Сан Алехандро“.

Издал книгите: „Компас“ (1949); „Клепачите и прахът“ (1954); „Скитник на зората“ (1959); „Мостове“ (1962); „Победата на плажа Хирон“ (1964); „Четири стихотворения за Китай“ (1961); „Бой с камъни“ (1962); „За тая свобода“ (1962), получила награда за поезия от Къщата на Америките; „Корпуси“ (1966). Преводач на Пол Елюар и Атила Йожеф.

Роберто Фернандес Ретамар (Roberto Fernández Retamar) е роден в Хавана през 1930 г. Учил философия и литература в родния си град, в Париж и Лондон. Поет и литературен критик. Преподавател в Хаванския университет по латиноамериканска поезия и директор на списанието „Къща на Америките“.

Автор на стихосбирките: „Елегия като химн“ (1950); „Родини“ (1952); „Похвали, разговори“ (1955); „Завръщане на старата надежда“ (1959); „Поезията на свое място“ (1959); „Със същите ръце“ (1963); „Древна история“ (1965); „Събрани стихотворения“ (1966).

Литературна критика: „Съвременната поезия на Куба“ (1954); „Представа за стилистиката“ (1958) и „Книжнина“ (1962).

Пабло Армандо Фернандес (Pablo Armando Fernández) е роден през 1930 г. в провинция Ориенте. Живял дълго в САЩ, където упражнявал различни занаяти. Връща се в Куба подир победата на революцията. През 1958 г. написал драмата „Оръжието се прави от желязо“, посветена на движението от 26 юли.

Автор на книгите: „Грабеж и ридания“ (1953); „Нови стихове“ (1955); „Всичката поезия“ (1961); „Книга за героите“ (1964).

Карлос Пелисер (Carlos Pellicer Cámara, произнася се: Пейисер) е роден през 1899 г. във Вийаермоса, Табаско. Член на Мексиканската академия; носител на националната награда за литература през 1964 г. Бил е преподавател по литература в Националния автономен университет в Мексико, директор на Изящните изкуства; основател е на осем музея.

Публикувал: „Цветове на морето“ (1921); „Камък за жертвоприношения“ (1924); „Шест поеми“ (1924); „Един часът и двадесет минути“ (1927); „Път“ (1929); „Юнско време“ (1937); „Ограда“ (1942); „Подчиненият“ (1948); „Опит за полет“ (1956) и „Събрани стихотворения“ (1965).

Октавио Пас (Octavio Paz Lozano) е роден в Мискоак през 1914 г. Поет и есеист.

Публикувал: „Горска луна“ (1933); „Под твоята ясна сянка“ (1935); „Не ще преминат“ (1936); „Корен на човека“ (1937); „Под твоята ясна сянка“ (1957); „Между камъка и цветето“ (1941); „На брега на света“ (1942); „Свобода на думи“ (1949); „Семена за един химн“ (1954); „Вода и вятър“ (1959); „Две и едно, три“ (1961); „Дъждовник“ (1962).

Литературна критика: „Лабиринтът на самотата“ (1950 и 1960); „Дъга и лира“ (1956); „Черно на бяло“ (1957); „Руфино Тамайо“ (1959), „Смях и разкаяние“; „Кръстопът“; „Поличбите се менят“. Октавио Пас е превел на испански стихотворенията на португалския поет Фернандо Песоа.

Росарио Кастелянос (Rosario Castellanos, произнася се: Кастейанос) е родена в град Мексико през 1925 г.

Публикувала е „Траектория на праха“ (1948); „Бележки за една вярност“ (1948); „Безплодно бдение“ (1950); „Две поеми“ (1959); „Откупът на света“ (1952), „Стихотворения“ (1952 — 1955); „Балун Канан“, роман (1958); „Безусловно“ (1959); „Мъртвешки бледа светлина“ (1960); „Тъмна служба“ (1962), роман.

Хайме Сабинес (Jaime Sabines Gutiérrez) е роден на 25 май 1926 г. в Тукстла Гутиерес.

Публикувал: „Сигнал“ (1950); „Тарумба“ (1956); „Седмичен дневник и стихотворения в проза“ (1961) и „Проверка на стихотворения“ (1962).

Марко Антонио Монтес де Ока (Marco Antonio Montes de Oca) е роден на 3 август 1932 г. в град Мексико. Учил във философския факултет на Националния автономен университет в Мексико. След завършване на университета (1959) упражнявал различни занаяти: железар, търговски пътник и др.

Публикувал е седем стихосбирки, от които ще споменем „Пред светлината пеят птиците“ (1959); „Песни за слънцето, което не изгрява“ и „Гроздоберът на фокусника“.

Хоакин Пасос (Joaquín Pasos) е роден през 1914 г. в Гранада (Никарагуа). 3авършил колежа в родния си град и после право в университета на град Манагуа. Починал на 20 януари 1947 г. Редактирал хумористичното списание „Понеделници“. Хумористичното му творчество, както и прозата му, не са излизали в отделна книга.

Публикувал: „Сватбата на дърваря“ (1935); „Индианска загадка“ (1945) и „Песен за войната на нещата“ (1946). Посмъртно излиза в Мексико, с увод от поета Ернесто Карденал, „Стихотворения на един млад човек, който никога не е пътувал“.

Ернесто Карденал (Ernesto Cardenal Martínez) е роден през 1925 г. в Манагуа. Затварян неведнъж от диктаторските управления на своята страна. По-късно оставя светския живот и влиза в монашески орден. Учи при бенедектинците в Мексико и завършва семинария в Колумбия.

Публикувал: „Кармен и други стихотворения“, „Безлюден град“, „0 часа“ (1960); „Епиграми“ (1961); „Псалми“, „Молитва за Мерилин Монро и други стихотворения“ (1965); „Съмнителен провлак“ (1966). Книгите на Ернесто Карденал са издадени в Мексико и Колумбия.

Деметрио Еррера Севиляно (Demetrio Herrera Sevillano, произнася се: Севийано) е роден през 1902 г. и починал 1950 г. Стихотворението му е взето от „Антология на средноамериканската поезия“ (1960), издание на Латиноамерикана, Лима, Перу.

Елой Фариня Нунес (Eloy Fariña Núñez) е роден през 1885 г. и починал 1929 г.

Издал е: „Градини, стихове и нови театрални пиеси“, „Изследвания и естетически гледища“, „Гуаранийски митове“ и „Песен вековна“ (1911).

Хулио Корреа (Julio Correa) е роден през 1890 г. и починал 1953 г. Родоначалник на социалната поезия. Стихотворението, поместено в тая книга, е взето от „Антология на испано-американската поезия“, съставена от Хорхе Кампос и издадена в Мадрид (1950).

Елвио Ромеро (Elvio Romero). Негово родно място е Йегрес (Парагвай). Роден през 1926 г. Живее като изгнаник в Буенос Айрес.

Публикувал книгите: „Разорани дни“ (1947); „Жестоки лъчи“ (1949); „Събуждат се огньовете“ (1952); „Слънце под корените“ (1955); „С лице към сърцето“ (1955); „Тази тежка китара“ (1960); „Изгнание и свечеряване“ (1962); „Ранена светкавица“ (1963); „Неизброимите“ (1964); „Книга на преместванията“ (1964) и „Поетична антология“ (1965), избрани стихотворения, издадени от „Лосада“, Буенос Айрес.

Сесар Вайехо (César Abraham Vallejo Mendoza) е роден в Сантияго де Чуко през 1892 г. Единадесето дете на своите родители. Умира през 1938 г. в Париж.

Автор на следните книги: „Черните херолди“ (1918); „Трилсе“ (1922); „Човешки песни“ (1923 — 1939), издадена посмъртно; „Испанио, нека ме отмине тая чаша“ (1942); „Антология“ (1942): „Събрани стихотворения“ (1959); „Волфрам“ (1931); „Русия през 1931“, впечатления от едно пътуване до Съветския съюз. Напоследък са публикувани в един том и неговите литературни статии.

Гийермо Меркадо (Guillermo Mercado Barroso, произнася се: Гийермо) е роден през 1904 г.

Автор на стихосбирките: „Златото на душата“ (1924); „Малко стихове“ (1928); „Стенни огледала“ (1933) „Елдонато“ (1935); „Човекът в моята песен“ (1951).

Луис Вале Гойгочеа (Luis Valle Goicochea, произнася се: Вайе) е роден 1908 г. и умрял през 1954 г.

Написал книгите: „Песните на Риноно и Папахил“ (1936); „Съботата и къщата“ (1934); „Страшна елегия и други стихотворения“ (1936); „Харман“ (1938); „Мир на земята“ (1939); „Мис Люси Кинг и нейната песен“ (1940); „Хакобина Сиетесолиос“ (1946).

Луис Фабио Ксамар (Luis Fabio Xammar Jurado (Huacho, произнася се: Уачо) е роден през 1911 г. Умира в Колумбия през 1947 г.

Издал е: „Вдълбочаване“ (1930); „Благозвучни гласове“ (1932); „Уайно“ (1937); „Висока мъгла“ (1947).

Марио Флориан (Mario Florián Díaz) е роден през 1917 г. в Нанша̀, Кахамарка.

Автор на книгите: „Душа“ (1938); „Кратък плач“ (1939); „Слово за твоя сняг“ (1940); „Багра от фауна“ (1941); „Агония“ (1942); „Разорана нива“ (1943); „Гълъб“ (1945); „Слънчева земя“ (1945); „Фокусникът от Андите“ (1951) и „Лирика“ (1954). Носител на национална награда за поезия през 1944 г.

Алехандро Ромуалдо (Alejandro Romualdo) е роден през 1926 г. в град Трухийо.

Написал е: „Кулата на побърканите“ (1949); „Бавна камера“ (1950); „Тялото, което осветяваш“ (1951); „Обикновена Испания“ (1952); „Конкретна поезия“ (1952 — 1954); „Събрани съчинения. Стихове“ (1954). През 1949 г. получил националната награда за поезия.

Вашингтон Делгадо (Washington Delgado Tresierra) е роден през 1927 г.

Публикувал: „Начини на раздяла“ (1945); „За да се живее утре“ (1959). Носител на националната награда за поезия през 1952 г.

Мануел Скорса (Manuel Scorza) е роден през 1928 г. Поет и издател.

Автор на книгата „Проклятия“ (1955).

Хуан Гонсало Росе (Juan Gonzalo Rose) е роден в Такна през 1928 г.

Книги: „Въоръжена светлина“ (1954); „Песни отдалече“ (1957); „Прости песни“ (1960): „Околни“ (1964). Носител на национална награда за поезия — „Хосе Сантос Чокано“ — през 1957 г.

Алберто Ескобар (Alberto Escobar) е роден през 1929 г.

Написал е: „По същата улица“ (1950); „Папки на небето и земята“ (1952). Носител на националната награда за поезия „Хосе Сантос Чокано“ за 1951 г. Декан е на факултета по литература в университета „Сан Марко“ в град Лима. Написал е също книгата „Перуански разказ“ и е съставил „Антология на перуанската поезия“ (1965).

Пабло Гевара (Jaime Pablo Guevara Miraval) е роден през 1930 г.

Книги: „Връщане при детето“ (1957); „Обитатели“ (1959). През 1953 г. получил националната награда за поезия.

Луис Палес Матос (Luis Palés Matos) е роден през 1898 г. в град Гуайама, в югоизточната част на острова Порто Рико. Починал в Сан Хуан през 1959 г. Учил правни науки. Бил преподавател в селско училище. Един от първите поети, които дават път на „афро-антилската тема“ в испано-американската поезия.

Публикувал: „Асалаеас“ (1915); „Треска на къдрици и грифони“. „Афро-антилски стихотворения“ (1937); „Крайбрежие“ (1952) и „Стихотворения“ (1915 — 1956) с уводни думи от Федерико де Онис, издание на университета в Порто Рико, 1957 г.

Педро Жофроа Рибас (Pedro Geoffroy Rivas; възприето е Geoffroy да се произнася както Geoffroi на френски) е роден през 1908 г. Стихотворението му е взето от „Антология на средноамериканската поезия“ (1960), издадена по случай първия фестивал на книгата Латиноамерикана. Лима. Перу. 1960.

Хуана де Ибарбуру (Juana de Ibarbourou е литературен псевдоним на Juana Fernández Morales) е родена на 8 март 1895 г. в Мело, от баща испанец и майка уругвайка. Възпитавана в манастир, тя го напуща осемнадесетгодишна, за да се омъжи за капитан от уругвайската армия. Той й дава баското име Ибарбуру, което тя носи и досега. Истинското и име е Хуанита Фернандес. От 1929 г. насам поезията й буди голямо възхищение. Хуана де Ибарбуру добива световна известност; наричат я Хуана де Америка. За нея споменава и покойният Борис Шивачев в своите „Писма от Южна Америка“.

Издала е книгите: „Езици от елмаз“ (1918); „Кърчаг с прясна вода“ (1920); „Див корен“ (1922); „Роза на ветровете“ (1930); „Свети Франсиско Асизки“ (1935); „Библейски образи“ (1934); „Похвали на Богородица“ (1934). През 1942 г. излиза в Буенос Айрес целокупното й поетично творчество под заглавие „Стихотворения“.

Клаудио Баррера (Claudio Barrera) е роден през 1913 г. Стихотворението му е взето от „Антология на средноамериканската поезия“, издадена в Лима, 1962 г.

Габриела Мистрал (Gabriela Mistral е литературен псевдоним на Lucila Godoy Alcayaga) е родена на 7 април 1889 г. в градчето Вакуня, разположено в долината на река Елки. Истинското й име е Лусила Годой Алкайага. Била селска учителка, а после директорка на лицей в Сантияго де Чиле.

През 1922 г. излиза първата й книга „Опустошение“, която веднага й донася известност. Следват книгите: „Тала“ (1938); „Нежност“ (1945); „Преса за грозде“ (1945). Носителка е на Нобелова награда за литература през 1946 г. Габриела Мистрал е писала и поетична проза, която все още не е излизала в отделна книга. Напоследък пресата съобщи, че са открити ръкописите на две нови нейни книги: „Подбуди на Сан Франсиско“ и „Песни за Чили“. Втората бе издадена миналата година в Сантияго де Чиле.

Габриела Мистрал почина през 1957 г.

Висенте Уидобро (Vicente García-Huidobro Fernández) е роден през 1893 г. в Сантияго де Чиле и починал през 1954 г. Писал на испански и френски език. Смятат го за основател, заедно с френския поет Пиер Реверди, на креационизма, литературна школа, която предхожда сюрреализма и притежава много общи черти с него. Висенте Уидобро е живял повече в Испания и Франция.

Издал е: „Еха на душата“ (1910); „Песни в нощта“ (1913); „Пещерата на мълчанието“ (1914); „Адам“ (1916); „Водно огледало“ (1916); „Екватор“ (1918); „Арктични песни“ (1918); „Небесен трепет“ (1931); „Високоговорител“ (1931); „Виждам и докосвам“ (1931); „Гражданин на забравата“ (1941); „Събрана лирика“, два тома (1966).

Пабло Неруда (Pablo Neruda е литературен псевдоним на Neftalí Ricardo Reyes Basoalto) е роден през 1904 г. в град Темуко. Син на железничар. Заемал дълги години консулска длъжност, по-късно е сенатор в Парламента.

Публикувал: „Песента на празника“ (1921); „Дрезгавини“ (1923); „Двадесет любовни стихотворения и една отчаяна песен“ (1924); „Опит на безкрайния човек“ (1925); „Обитателят и неговата надежда“, проза (1926); „Пръстени“, проза (1926); „Въодушевеният войник с прашка“ (1933); „Местожителство на земята“ (1933); „Стихотворения за Мадрид“ (1935); „Испания в сърцето“ (1937); „Ярости и мъки“ (1939); „Нека се събуди дърварят“ (1948); „Всеобща песен“ (1950); „Пътешествия“ (1955); „Нови първични оди“ (1956); „Събрани произведения“ (1957); „Героична песен“ (1960); „Книга за лудостта“ (1958); „Плавания и завръщания“ (1955); „Сто сонета за любовта“ (1960); „Обредни песни“ (1901); „Камъните на Чили“ (1961); „Неограничени пълномощия“ (1962); „Бележник за Черния остров“ (1964); „Птиците на Чили“ (1965).

Някои от книгите на Пабло Неруда имат десетки издания. „Двадесет любовни стихотворения и една отчаяна песен“ се радва на двадесет и две издания. Стихотворенията му са преведени на десетки езици (над триста издания), за които се грижи специален библиотекар от Националната библиотека в Сантияго де Чиле.

На български има два преведа: „Знамената се раждат“ (1951) и „Момиче и планета“ (1965).

Оскар Кастро (Óscar Castro Zúñiga) е роден в Ранкагуа през 1910 г. Починал през 1947 г. Поет и разказвач.

Автор на стихосбирките: „Пътища в зората“ (1938); „Пътуване от зората до нощта“ (1940); „Росна детелина“ (1950), посмъртно; на три романа и на два сборника разкази: „Следи по земята“ (1940) и „Сянка по върховете“ (1944). На български е преведена неговата новела „Комарка дел хасмин“, публикувана във вестник „Родни простори“.

Никанор Парра (Nicanor Parra Sandoval) е поет, математик и физик, роден през 1914 г. в Сан Фабиан де Алико, Чийан (Андите). Учил в родината си и в Англия. Преподавател по механика в Политехниката в град Сантияго де Чиле. Носител на общинска награда за поезия през 1938 г.

Публикувал: „Песенник без име“ (1938); „Стихотворения и антистихотворения“ (1954); „Дълъг танец“, „Салонни стихове“ и съвместно с Пабло Неруда „Речи“.

Енрике Лин (Enrique Lihn Carrasco) е роден през 1929 г. в Сантияго де Чиле. Учил живопис и графика в училището за изящни изкуства. Сега е Директор на изданията на факултета за изящни изкуства.

Публикувал: „Нищо не се изплъзва“ (1950); „Песни за това и за друго време“ (1952); „Тъмна стая“ (1955 — 1962); „Попътни песни“ (1966), получила награда на Къщата на Америките в Хавана; и сборника разкази „Вода от ориз“.

Ефраин Баркеро (Efraín Barquero) е роден през 1931 г.

Първата му книга „Камък на народа“ (1954) излиза с увод от Пабло Нѐруда. Публикувал е още следните книги: „Другарка“ (1956); „Рояк“ (стихотворения и стихотворения в проза, 1959); „Хлябът на човека“ (1960); „Завръщане“ (стихотворения в проза, 1961); „Дребна работа“ (1962) и „Кантори“ (1966).