Талантлив и страшен дебют… книга, която не може да се забрави.
Този блестящ роман може да бъде четен като трилър… или като изследване на болната психика.
Това е един ужасяващо съвършен първи роман, необикновено правдив и синтезиран… неизбежната истина от която настръхват косите… зловещ, болезнен и отчайващо убедителен.
Оригинален по замисъл и удивително проникновен като наблюдение на една мания, романът разказва за едно отвличане — чиновник задържа при себе си студентка по живопис, превърнала се в негова идея фикс. Следва демоничен сблъсък между нормалното и патологичното, между две личности без допирни точки.
Джон Фаулз получава международно признание още с първия си публикуван роман, „Колекционерът“ (1963 г.). Критиците го оценяват като изключително оригинален автор с огромно въображение и тези думи се потвърждават от следващите му творби. След подтикващия към размисъл роман „Аристос“ (1964 г.) идва „Влъхвата“, наречен „изумително постижение“ от Антъни Бърджис (Лисънър) и „невероятно привлекателно и добро четиво“ от Фредерик Рафаел (Сънди Таймс). Следващият му роман, „Жената на френския лейтенант“ (1969 г.) е окачествен като „чудесно, проникновено, дълбоко произведение на изкуството“ (Ню Стейтсмън), а „Абаносовата кула“ (1974 г.) — като „силно въздействаща книга, с богата образност, уверено написан диалог, задълбочено изграждане на героите“ (Таймс). „Даниел Мартин“ (1977 г.) се счита за „шедьовър“ (Таймс), а „Мантиса“ (1982 г.) — за „интелектуално, стимулиращо, написано с лекота четиво“ (Дейли Телеграф).
Някои от романите му са филмирани.
Джон Фаулз живее и работи в Лайм Реджис, графство Дорсет.