Съдържание
Антология
„Този връх висок е…“
Хумор и сатира
Документация „Околчица”
Млада „Околчица”
Късчета радост от Млада „Околчица“
из стихотворенията и есетата за Националния конкурс „Живеем в земята на Ботев“, 2008 г.
България като звезда в небето
блести във всяка българска душа.
България е рядко цвете във полето –
по-различна е от другите цветя.
Ботев е името на българската свобода.
Всеки май, всяка година духът на Ботев ни мами и вика от оня връх, където витае вечното и великото. Тогава земята брои стъпките ни, запомня редиците ни и ги предава на поета.
Той е не само велик българин, но и един от великите европейци в модерната история на Стария континент.
Духът му в земята събран е,
любовта му — сърцата ни грее!
Земята на Ботев това е:
земята, в която живеем!
Над българската земя винаги ще свети слънцето на Ботевия дух. И ще ни напомня, че огънят е неподвластен на времето.
Домът е там, където е сърцето, а моето сърце е тук, в България, в земята на Ботев. Тя е прекрасна: пъстреят живописни долини и като изумруди греят низини, извисяват се горди и величествени планини, приютили в пазвите си много български юнаци, зеленеят се плодородни равнини, люлеят се златни класове.
Аз обичам България и ще остана завинаги в нея.
България и сега е велика! Само трябва да я потърсим в сърцата си, защото тя е там.
В мен няма да умрат посланията на Ботев, няма да умрат мечтите ми, няма да се примиря с положението, няма да се предам, няма да изчезне вярата ми, няма да умрат надеждите ми.
Ще се боря, защото живея в земята на Ботев и съм негова наследничка!
Аз съм също родена на 6 януари — Богоявление. Този факт ме кара да се чувствам горда и радостна… И аз отстоявам себе си, браня принципите и разбиранията си, не се огъвам лесно пред трудности, негодувам срещу „приятелите“, които в един момент се превръщат в предатели, за да насочат вниманието към другите, а не към себе си.
Храбрият не живее вечно, но страхливият изобщо не живее.
Живеем в свят, в който чувствата, честта и достойнството остават на последно място.
Поискаме ли да се противопоставим на пошлостта, нека се обърнем към Ботевото слово — то ще ни напомни истинската мяра за нещата.
Трудно е да си човек в нечовешки времена.
Макар да ни отвращават, те са сред нас. Сред нас са децата им, облечени в скъпи маркови дрехи, с последния модел мобилни телефони и нагло самочувствие. Бащите им плащат, за да могат един ден отрочетата им също да станат продажници. А това, както самите те знаят, се купува на гърба на „клети сиромаси“.
А ние? Както и по времето на Ботев, мълчим, за да не загубим и малкото, което имаме. И продължаваме да чакаме този, който ще извърши чудото на спасението. Никой не се докосва до великия урок на Ботев — че то зависи от самите нас, от нашата готовност за лична жертва, от нашата активност и борбеност.
Свободата е най-ценното, което притежаваме, нищо не е толкова красиво и същевременно толкова трудно постижимо, като нея.
Гордея се, че живея в свободна България.
Ботев и България, земя и Родина, история и бъдеще са свързани в неразделно единство.
Ние нямаме по-величествен и по-разтърсващ пример за саможертва.
Трябва да посрещаме сините очи на утрото, носейки в шепи мечтите си.
Казват че земята, на която си се родил, е златна, а водата, която си пил в детството си — целебна.
Ако имах възможност да избера отново живота, който да водя, съм убедена, че винаги бих се раждала и живяла на едно и също, но лъвско петънце на европейската карта.
Ако погледнем на картата нашата земя ще видим, че тя прилича на протегнати между Изтока и Запада, вплетени една в друга длани.
Момичета, момчета, вижте „свода небесен“! Да поемем Ботевата магия и енергия и да ги превърнем в достойни дела, за да се слее името на България с цялата Вселена!
„Той не умира!“
Информация
Издание:
„Околчица“, 2008. Литературно-художествен алманах
Съставител и главен редактор: Марин Ботунски
Редакционна колегия: Андрей Андреев, Борис Крумов, Иван Пенев, Константин Павлов, Лиана Даскалова, Людмил Рашев, Яна Кременска
ISBN 0205–339-X
История
- —Добавяне