Съдържание

Книгите на Райнер Мария Рилке са представени в сборника хронологически, по реда на тяхното първо издание. Подредбата на самите стихотворения е съобразена с подбора им от самия Рилке. Под всяка творба е отбелязана годината на нейното създаване.

Из „Първи стихотворения“

В своята младост Рилке всяка Коледа е завършвал по една стихосбирка — поетическа равносметка на изтеклата година. Така той публикува книгите си; „Жертви на лирите“ (1895), „Увенчан от сънища“ (1896) и „Пред Рождество“ (1897), които през 1913 г. обединява в сборника „Първи стихотворения“.

Свещена моя самота… 5,5

Du meine heilige Einsamkeit,
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Из „Ранни стихотворения“

По Коледа на 1899 г., пред прага на новото столетие, Рилке публикува книгата си „На мен за празника“, която по-късно преработва и разширява, а през 1909 г. обединява със стиходрамата „Бялата княгиня“ (1904) в сборника „Ранни стихотворения“.

Из „Книга на образите“

„Книга на образите“ е публикувана през 1902 г. Допълнена значително, излиза отново през 1906 г. Окончателно поправеното пето издание е от 1913 г. Сборникът е съставен от две книги, разделени по на две части.

Самота 6

Einsamkeit,
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Есен 5,4

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Из „Часослов“

Сборникът „Часослов“ е публикуван по Коледа на 1905 г. Състои се от три книги: „Книга за монашеския живот“, „Книга за поклонничеството“ и „Книга за бедността и смъртта“. Посветен е на писателката Лу Андреас-Саломе (1861–1937), близка приятелка на Рилке от 1897 г. до края на живота му и негова спътница в двете му пътувания в Русия (1899, 1900), където той се запознава с Лев Толстсй и усвоява руската литература и култура. „Часослов“ въплъщава преживяванията на поета в „руския свят“ и в модерния „шумен град“ Париж (третата книга) и изразява пантеистичните му схващания за сблъсъка на органичното битие с нехуманната, механизирана цивилизация.

Из „Нови стихотворения“

Сборникът „Нови стихотворения“ е публикуван през 1907 г. Тази книга, както и следващата, съдържат стихотворения, написани от Рилке през време на престоя му в Париж след 1902 г.

Смъртта на поета 0

Der Tod des Dichters,
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Буда 0

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Из „Нови стихотворения — втора част“

Книгата е публикувана през 1908 г. като непосредствено продължение на „Нови стихотворения“). Посвещението й гласи: „На моя велик приятел Огюст Роден“.

Архаичен торс на Аполон 0

Archaïscher Torso Apollos,
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Леда 0

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Естир 0

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Късна есен във Венеция 0

Spätherbst in Venedig,
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Фламингите 0

Die Flamingos,
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Из „Реквием“

Книгата „Реквием“ е написана през 1908 г. в Париж, а е публикувана през 1909 г. Съдържа две творби: „Реквием за една приятелка“ и „Реквием за граф Волф фон Калкройт“.

Из „Дуински елегии“

Рилке публикува своите „Дуински елегии“ през 1923 г. Но работата си над тях започва още през 1912 г. в старинния замък „Дуино“ на брега на Адриатическо море. Първата световна война му попречва да доведе докрай начинанието си и той успява да ги завърши едва през 1922 г., уединен в малкия „Замък Мюзо“ в кантона Вале, Швейцария.

Из „Сонети към Орфей“

Книгата „Сонети към Орфей“ е публикувана през 1923 г. Това е последният цялостен лиричен цикъл на Рилке, неговата поетическа изповед. Непосредствен повод за възникването на Сонетите е ранната смърт през 1919 г. на Вера Оукама-Кноп, момиче от руски произход, занимавало се с балет и музика и починало от левкемия — болестта, от която след няколко години ще умре и Рилке. „Сонети към Орфей“ са написани като надгробен паметник на девойката, свързвана с образа на Евридика. Книгата е съставена от две части.

Втора част

Стихотворения, невключени в книги

Тук са представени завършени творби от лирическото, наследство на Рилке, публикувано в събран вид едва през 1953 г.

Жалба 0

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Сонет 0

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip


Информация

Издание:

Райнер Мария Рилке. Лирика

Австрийска. Първо издание

Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов

Народна култура, София, 1979

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска

 

Литературна група — художествена.

Тематичен номер 04 95366/5706-4-79

Дадена за набор август 1979 г.

Подписана за печат октомври 1979 г.

Излязла от печат ноември 1979 г.

Формат 70×90/32

Печатни коли 13¾

Издателски коли 8,03

ДИ „Народна култура“

ДП „Тодор Димитров“ — София

История

  1. —Добавяне