Ласитър виждаше за първи път изчезналото момиче — Лара, дъщерята на губернатора. Гола, безпомощна, невинна. От седмици тя беше във властта на чудовищен, безогледен убиец. Дива ярост облада Ласитър. Вече нищо не може да го спре. Той не обърна внимание на огъня от дулото на оръжието, което проблесна срещу него, и не почувства проникването на куршумите в тялото си. Изпитваше само неукротимо желание да освободи Лара.