Пристъпяш сред бисерно-златни лучи;
властително взорът ти девствен сияе;
в гласа ти надеждата свята звучи
и люляк в дъха ти ухае.
Мъглите път правят на твоя възход,
смирено потайват се вихрени бури,
и пълни със радости, смях и живот,
усмихват се ведри лазури.
О, пролет-вълшебница, пролет-мечта,
едничък аз срещам те пак безучастно,
през есени плачущи, зими, лета,
притискан от скърби всевластно.
Съмнения тъмни в душа ми горят,
топя се от спомени горки сподавен
и чезна, самотен сред празника свят
от твойта усмивка забравен!…
Над долини и гори
лей се мир и благодат,
нежно-меден аромат
и бленувани зари.
Там, край злачни брегове,
бързат къдрави вълни,
към сребристи далнини
пролет ги зове.
Само в твоите гърди
подслони се горестта,
черна тя, като нощта,
там несменно бди.
О, засмей се, затрепти,
химн на слънцето запей,
че веднъж се свят живей
и веднъж април цъфти!