Съдържание
Джийн Рис
(1894–1979)
Авторка на разкази и романи. Родена в Доминика в семейството на уелсец и креолка. На шестнайсетгодишна възраст заминава за Англия и следва един семестър в Кралската академия за театрално изкуство, но е принудена да напусне поради липса на средства. Работи като статистка и манекен. Започва да пише в Париж. Първата й книга, „Левият бряг“, спечелва похвалите на критиката, но няма читателски успех. Следват „След раздялата с мистър Макензи“ (1931), „Път в тъмата“ (1934), „Добро утро, полунощ“ (1939). Сюжетите на тези произведения са почерпани от живота на бохемата в Париж и Лондон през 20-те и 30-те години. Основната им тема е самотната борба на жената с бедността, отчуждението и неразбирането на околните. След 1939 г. името на Джийн Рис внезапно изчезва от литературния хоризонт и едва двайсет години по-късно тя е „открита“ отново, този път в Корнуол, където работи над романа си „Безбрежното Саргасово море“, отличен с наградата „У. Е. Смит“ (1966). Последните й две книги са сборниците с разкази „Тигрите са по-красиви“ (1968) и „Отспете си тук, госпожо“ (1976).
Лесли П. Хартли
(1895–1972)
Роден в Питърбъроу, получил образование в Хароу и Оксфорд. Първият му роман, „Симонета Пъркинс“, излиза през 1925 г., а първият сборник разкази, „Смъртоносната бутилка“, през 1932 г. Автор е още на романите „Лодката“ (1949), „Посредникът“ (1953), филмиран от Джоузеф Лоузи и преведен у нас, „Привидна справедливост“ (1960) и др. Особено място в творчеството му заема трилогията „Юстас и Хилда“ (от 40-те години), в която се описват отношенията между брат и сестра от детството до зрялата им възраст и се разкрива механизмът на социалните отношения в английското общество между двете войни. Отличен стилист, сравняван с Хенри Джеймс и Джейн Остин, Хартли обаче е автор с по-скромна палитра от настроения и темпераменти. Неговите герои са склонни да проявяват по-скоро смирение, отколкото решителност, по-скоро добро възпитание, отколкото страст. Специален интерес авторът проявява към света на детето; той прониква в него с разбиране, проницателност и деликатност.
Елизабет Боуен
(1899–1973)
Родена е в Дъблин, Ирландия. Първия си роман — „Хотелът“, публикува през 1927 г. Следват „Последният септември“ (1929), „Приятели и роднини“ (1931), „Къщата в Париж“ (1935), „Смъртта на сърцето“ (1949), „Най-горещият час на деня“ (1949), „Обичлив свят“ (1955), „Пребиваване в Рим“ (1960) и „Ива Траут“ (1969). Автор е и на шест сборника с разкази, сред които се открояват „Срещи“ (1923), „Ан Лий“ (1926), „Котката се хвърля“ (1934) и др., на две книги с есета и на „Бележки върху писането на роман“, където излага схващанията си върху особеностите на този жанр.
Централно място в творчеството й заема темата за загубените илюзии, както и конфликтът между поривите на сърцето и обществените норми на поведение. Известна е с голямото си умение да разнищва вътрешните преживявания на героите си. Има изтънчен усет за атмосфера. Мястото на действието и сезоните присъствуват като драматични акценти в нейните творби.
Ерик Линклейтър
(1899–1974)
Роден в Пенарт. Следва английска литература в Абърдийнския университет. По време на Първата световна война се записва доброволец и заминава на Западния фронт, където е тежко ранен. Участник е и във Втората световна война. Първият му роман, „Сага за белия Маа“, излиза през 1929 г., а последният, „Ужасна свобода“ — четирийсет години по-късно. Междувременно е създал над двайсет романа, пиеси, много разкази, детски книжки и исторически произведения. В стилистично отношение отделя повече внимание на езика, отколкото на формата. Творчеството му се отличава с жизнерадост и остроумие, с изключителен усет за звучност и смислов нюанс. Автор е на сборниците с разкази „Бог ги обича грознички“ (1935), „Панталони от тюленова кожа“ (1947), на романите „Кръчмата на поетите“ (1980), „Хуан в Америка“ (1931), „Редник Анджело“ (1946) и др. У нас е преведена книгата му „Плаването на «Челинджър»“.
Шон О’Фойлан
(1900)
Роден недалеч от Корк, Ирландия, О’Фойлан е живият класик на модерната ирландска литература. Участник в националноосвободителните борби на Ирландия, които са постоянна тема в творчеството му, по-късно преподавател и издател, той е автор на повече от двайсет книги — романи, романизирани биографии, литературна критика, пътеписи. Най-добрите му постижения обаче са в областта на разказа: „Лудост в лятна нощ“ (1932), „Кесия петачета“ (1937), „Тереза и други разкази“ (1947), „Спомням си! Спомням си!“ (1961), „Дипломация“ (1976) и др.
Виктор С. Причит
(1900)
Роден в Ипсуич. Романист и критик, но известен преди всичко с разказите си. Проницателен наблюдател на човешки характери с усет за ексцентричното в тяхното поведение и типичното в речта им. Притежава дарбата да открива необичайните страни на делничното съществувание и общовалидното в частния случай. Автор е на романите „Клеър Дръмър“ (1929), „Само от щавена кожа“ (1935), „Води мъртвецът“ (1937), „Мистър Белънкъл“ (1951) и сборниците с разкази „Испанската девица“ (1930), „В живота всеки се оправя сам“ (1938), „Току-виж, се размине“ (1945). У нас е преведен романът му „Леговището на лъва“ и сборникът с разкази „Сляпа любов“.
Рис Дейвис
(1903–1978)
Роден в Ронда Вали, Уелс. Получил образование в Гламорган. Известно време живее в чужбина, предимно в Париж, където се сближава с Д. Х. Лорънс. Пише главно на уелска тематика. Привличат го своеобразието на местния бит и говор, както и колоритните характери в малката провинциална община. Разказите му се отличават с лиризъм и поетическо внушение. Автор е на сборниците с разкази. „Прасе в чувал“ (1931) и „Събрани разкази“ (1955), на пиесата „Изход няма“ и на романите „Изсъхналият корен“ (1927), „Как да не ти върви“ (1932), „Време за смях“ (1937), „Момиче, чакащо в сянката“ (1960).
Греъм Грийн
(1904)
Романист, драматург и автор на разкази. Роден в Бъркамстед, Хартфордшир, син на учител. Работи във вестник „Таймс“ и като литературен редактор на списание „Спектейтър“. По време на Втората световна война е служител на Министерството на външните работи и много от сюжетите на най-критичните му политически произведения са почерпани от този период в неговия живот.
Сам дели творчеството си на „развлекателни истории“ и „сериозна литература“, но това деление е твърде условно, защото занимателният сюжет на романите му се съчетава органично със значимостта на проблематиката и активните граждански позиции на автора. Най-високохудожествените произведения на Грийн са същевременно и остри политически памфлети против безчовечната същност на религиозната догма, против милитаризма и империалистическата експанзия. Централна място в творчеството му заема и въпросът за нравствеността. Авторът подлага човешките отношения на строга морална преценка а неговата присъда нерядко засяга живеца на буржоазните нравствени норми. Грийн е вещ разказвач, чийто повествователен стил е повлиян от спецификата на киното. Много негови произведение са филмирани. Автор е на романите „Влакът за Стамбул“ (1932), „Наемен убиец“ (1986), „Мощта и славата“ (1940 — награда „Хотърндън“), „Същината на въпроса“ (1948), „Краят на любовната история“ (1951) и др. На български са преведени романите му „Нашият човек в Хавана“, „Третият човек“, „Доктор Фишер от Женева или бомбената вечеря“ и сборникът с разкази „Две нежни души“.
Хърбърт Бейс
(1905–1974)
Роден в Ръштън, Англия. Написал е двайсет и пет романа, най-известни от които са: „Към Франция с попътен бриз“ (1944), преведен и у нас, „Безсънната луна“ (1956), „Майски пъпки“ (1958), „Да се завърнеш в Англия“ (1963), но истинската си слава дължи на своите разкази, събрани в двадесет сборника: „Чичо ми Сайлъс“ (1939), „Като момина сълза във Вавилон“ (1963), „Спи розовото цвете“ (1961) и др. Добър психолог, майстор на пестеливата фраза, на недоизказаното, в разказите си той влага голяма любов към природата и към хората от простолюдието.
Патрик Бойл
(1905)
Роден в Балимони, Ирландия. Бивш банков директор, Патрик Бойл се появява на литературната сцена едва през 1956 г., когато при участието си в анонимния конкурс за разкази на вестник „Айриш Таймс“ получава едновременно първа, втора, четвърта и пета награда. Публикувал е три сборника разкази: „Нощем всички котки са сиви“ (1956), „Жълтеничав свят“ (1969) и „Изглед от Голгота“ (1976), както и романа „Като всеки друг“ (1966). Ирландската критика го определя като сатирик с „експлозивна сила“.
Мери Лавин
(1912)
Родена в САЩ, но от малка живее в Ирландия. Още с първата си книга, „Разкази от Бективския мост“ (1942), Мери Лавин се налага като майстор на жанра, тънък наблюдател на социалните промени и нравите в ирландската провинция и проникновен психолог. Автор е на шестнайсет сборника с разкази и два романа („Домът на улица Клу“ и „Мери О’Грейди“).
Уилям Сансъм
(1912–1976)
Роден в Дълич. Изучавал немска литература в Бон, живял дълго време в чужбина — Испания, Франция, Австрия, Италия. Започва да пише още като юноша, но за първи път публикува на трийсетгодишна възраст. Известно време работи в Лондонската търговска банка и по-късно използува като сюжетен материал наблюденията си над скованото от социални условности и предразсъдъци чиновническо съсловие. Пресъздава убедително и с лека насмешка показното благоприличие и скритото напрежение в отношенията на своите герои. Под външния комизъм на ситуациите често прозира спотаена безнадеждност.
Автор е на повече от трийсет книги, между които осем романа и няколко пътеписа. Най-известни са сборниците му с разкази „Пожарникарят Флауър“ (1944), „Три“ (1946), „Нещо ужасно, нещо прекрасно“ (1948), „Бог ни обича“ (1952), „Сред гергините“ (1957), „Отвесната стълба“ (1969) и др.
Елизабет Тейлър
(1912–1975)
Родена в Рединг, Бъркшир. Завършва средно образование в родния си град и работи като възпитателка, а по-късно — като библиотекарка.
В произведенията й се долавя тънка женска чувствителност и познаване на английските провинциални нрави. Характерният за писателката приглушено ироничен тон и добре обрисуваните запомнящи се характери носят отпечатъка на нейния литературен образец — творчеството на Джейн Остин. Елизабет Тейлър е публикувала дванайсет романа и сборниците с разкази „Хестър Лили“ (1954), „Изчервяването“ (1958), „Страхотните момчета“ (1961).
Ангъс Уилсън
(1913)
Романист и критик. Роден в Бексхил, Съсекс. Част от детството му преминава в Южна Африка, родината на неговата майка. Завършва висше образование в Оксфорд. От 1936 до 1955 г. работи в Библиографския отдел на Британския музей. Започва да пише разкази през 1946 г., след период на остра психическа депресия. Намерил катарзис в творчеството, като писател той проявява интерес предимно към психологическия разказ и в метода му се чувствува силното влияние на модерната психоанализа. За разлика от повечето съвременни автори, той насочва усилията си не към стилистическото новаторство, а към детайлното изграждане на образите и мотивировката на поведението. Тонът на произведенията му е иронична-хаплив, почти сатиричен. Публикувал е сборниците с разкази „Неподходящата компания“ (1949), „Малко встрани от картата“ (1957) и романите „Отровна напитка и още нещо“ (1952), „Англосаксонски нрави“ (1956), „Средната възраст на мисис Елиът“ (1958), „Старците в зоопарка“ (1961), „Късна визита“ (1964), „Съвсем сериозно“ (1967).
Мюриъл Спарк
(1918)
Родена в Единбург, където завършва средно образование. Няколко години живее в Централна Африка. След завръщането си в Англия работи като поетичен редактор, публикува стихове и литературна критика. През 1951 г. спечелва конкурса за разказ на списание „Обзървър“. Носител е на няколко литературни награди, между които „Джеймс Тейт Блак“ и „Италия“. Понастоящем живее в Рим.
Мюриъл Спарк критикува морала и житейската философия на съвременното буржоазна общество в духа на английската сатирична традиция. Етическата й оценка е недвусмислена. Майсторка е на психологическия рисунък и речевата характеристика. Най-известните й произведения са „Memento mori“ (1959) и преведените у нас „Робинсън“ (1958), „Балада за Пекъм Рай“ (1960), „Разцветът на госпожица Джийн Броуди“ (1961), „Момичета със скромни средства“ (1963), „Лице за публиката“ (1968), „Абатисата на Кру“ (1974) и „Преднамерено шляене“ (1981).
Елспет Дейви
(1920)
Родена в Еършир. Получава средно образование в Единбург и завършва Единбургския колеж по изкуствата, след което известно време преподава рисуване. Авторка е на три романа и много разкази. През 1971 и 1977 г. е отличена с наградата на Шотландския комитет за изкуствата, а през 1978 г. с наградата „Катерин Мансфийлд“. Сред по-известните й сборници с разкази са „Искрата“ (1968), „Обезпечаване“ (1965), „Катерачи по стълбата“ (1978).
Джеймс Плънкит
(1920)
Роден в Дъблин, разказвач, романист и драматург, след Джойс и О’Кейси Плънкит е третият голям художествен летописец на родния си град: „Продажният град“ (1969), „Сбогом, приятели“ (1977). Основните теми в творчеството му са историята, проблемите на националното самосъзнание, борбите на ирландската работническа класа, проблемите на съвременната ирландска младеж.
Джордж Макай Браун
(1921)
Роден в Стромнис, Оркни. Завършил колежа „Нюбатъл Аби“, чийто ректор — поетът Едуин Мюър, пръв насърчава ранните му писателски опити. Следва английска литература в Единбургския университет. Започва да работи като учител, но преподавателската професия не му допада; той се отказва от нея и живее от приходите си на писател. Негови книги са издавани в САЩ, Швеция и Норвегия, по някои от разказите му са заснети телевизионни новели, романът му „Магнъс“ е използуван за либрето на операта „Мъченичеството на свети Магнъс“ от Питър Максуел Дейвис. Сред по-известните му произведения са сборниците с разкази „Любовен календар“ (1967), „Време да пазиш“ (1969), „Хоксфол“ (1974) и „Слънчевата мрежа“ (1976). Носител е на наградата „Катерин Мансфийлд“ за 1971 година.
Франсис Кинг
(1923)
Роден в Аделбоден, Швейцария. Детството му преминава в тази страна и в Индия. За първи път отива в Англия на деветгодишна възраст, когато постъпва в английско училище. От 1949 до 1964 г. е служител в Британските културни центрове в Италия, Гърция, Египет, Финландия и Япония. Работил е като театрален и литературен критик. Има издадени няколко стихосбирки и седемнайсет романа. Носител е на наградите „Катерин Мансфийлд“ и „Съмърсет Моъм“. Убеден пацифист и писател с изключителна душевна чувствителност, Франсис Кинг отделя в творчеството си немалко място на темата за опустошенията, на които войната и насилието подлагат човешката психика. Автор е на сборниците с разкази „Тъй унижени и оскърбени“ (1959), „Японското чадърче“ (1964), „Красавицата на Брайтън“ (1968), „Неприязън“ (1976), „Индиректна метода“ (198І).
Алан Силитоу
(1928)
Роден в Нотингам. Фабричен работник от четиринайсетгодишна възраст, Силитоу е един от писателите, които се появяват на литературната сцена през 50-те години и разширяват кръгозора и тематиката на съвременния английски роман. Пише пристрастно и убедително за живота на пролетариата по време на Голямата икономическа криза. Първият му роман, „Събота вечер и неделя сутрин“ (1958), веднага му донася известност. Неговият главен герой Артър Сийтън е предвестник на галерията от образи на млади фабрични работници, които в следващите няколко години заемат значително място в съвременната английска проза. Писателят е публикувал поезия, пиеси и единайсет романа. Сред по-новите му произведения се открояват „Дъщерята на вехтошаря“ (1963), „Гузман, върви си у дома“ (1968), „Мъже, жени и деца“ (1973), „Още една възможност“ (1981). У нас е познат със сборника разкази „Самотният бегач на дълги разстояния“ и романите „Смъртта на Уилям Поустърз“, „Подпаленото дърво“, „Старт в живота“.
Уилям Тревър
(1928)
Роден в Мичълстаун, графство Корн. Детството си е прекарал в провинциална Ирландия. Учил е в колежа „Тринити“, Дъблин. Член е на Ирландската академия за литература.
Автор е на осем романа, по-известните от които са „Старите момчета“ (1964), удостоен с литературната награда „Хоторндън“, „Пансионът“ (1965), „Мисис Екдорф в хотел «О’Нийл»“ (1969) „Мис Гомес и братята“ (1971), „Децата на Динмаут“ (1976), получил литературното отличие „Уитбред“. Със същото отличие е удостоен и последният роман на Тревър „Играчки на съдбата“ (1983).
Признат романист, той е не по-малко известен и със своите разкази. Посветени най-вече на Ирландия и нейните проблеми, те свидетелствуват за ясната гражданска позиция на автора и осъждат безчовечността и насилието, които затварят в омагьосания си кръг и жертви, и палачи.
Джеймс Греъм Балард
(1930)
Роден и израснал в Шанхай. През войната е интерниран от японците в лагер за цивилни лица. Завръща се в Англия през 1946 г. Следва медицина в Кеймбридж. Пише рекламни текстове. По-късно става военен пилот. Започва да публикува през 1957 г. Интересът му към медицината и техниката определя до голяма степен избора на тематика — той е един от водещите английски писатели фантасти. За формирането му като автор голяма роля играят изобразителните изкуства. Според собствените му думи по-силно влияние върху неговото творчество оказват художниците, отколкото писателите. Произведенията на Балард съчетават приключенската динамика със смелата догадки за бъдещото биологично и интелектуално развитие на човека и с вдълбочения психологизъм. Той е автор на девет романа и много сборници с разкази, сред които „Гласовете на времето“ (1962), „Хилядолетие“ (1962), „Четириизмерният кошмар“ (1963), „Паспорт за вечността“ (1963), „Бедствена зона“ (1967), „Ловците на Венера“ (1981) и др.
Дженифър Джонстън
(1930)
Родена в Дъблин, дъщеря на известния ирландски драматург Денис Джонстън. Дженифър Джонстън е най-видната представител на на съвременния ълстърски роман. Основни теми в творчеството й са историята, националноосвободителните борби на ирландския народ, упадъкът на англо-ирландското дворянство, трагичните събития в днешна Северна Ирландия. Романите й „Капитани и крале“ (1972), „Вратите“ (1973), „Далече ли е Вавилон?“ (1974), „Петната по нашата кожа“ (1977), „Стар виц“ (1977) и др. са отличени с най-престижните английски и ирландски литературни награди.
Мейв Кели
(1930)
Родена в Дъндолк, Ирландия, носителка на литературната награда „Хенеси“ (1972). Мейв Кели изобразява предимно провинциалния и фермерския живот в Ирландия, изследва упадъка на патриархалните нрави, положението на жената. Традиционни по форма, разказите й се отличават със своята топлата, остроумие, мека ирония. Най-добрите от тях са събрани в книгата „Собствен живот“ (1976).
Рут Рендел
(1930)
Родена в Лондон. Привлича вниманието на читателите още с първия си роман, „Повелителят на тресавището“ (1964), и оттогава почти през година публикува по една нова книга. Най-известните от тях са сборниците с разкази „Оръдия на злото и други разкази“ (1979), „Спуснатата завеса и други разкази“ (1976) и романите „Да се боиш от нарисуван дявол“ (1965), „Някои лъжат, други мрат“ (1973), „Присъда, въплътена в камък“ (1977) и др. Удостоена е с наградата „Едгар Алан По“ (1975) за криминален разказ и наградата „Златен кинжал“ за 1977 г. Последният й роман „Зловещите гарвани“ е издаден през 1985 г.
Писателката използува криминални сюжети, защото това й дава възможност да изследва промените, които настъпват в психиката на човека под въздействието на страха, насилието и ужаса.
Фей Уелдън
(1931)
Една от изтъкнатите представителки на съвременната английска проза. Спечелва широка популярност с последните три от общо осемте си романа — „Праксис“ (1979), „Гъба праханка“ (1980) и „Синът на президента“ (1982). Авторка е на редица театрални и радиопиеси, както и на много телевизионни сценарии.
Известна е като писателка-феминистка, но нейните разкази за отрупаните с професионални и домашни задължения майки и съпруги са чужди на едностранчивата декларативност на движението. Особено внимание заслужава езикът на Уелдън, който е силно експресивен, зареден с вътрешна динамика и напрежение. Публикуваният разказ е от първия й засега единствен сборник с разкази на писателката, озаглавен „Взряна в себе си, взряна в теб“ (1981).
Шърли Хазард
(1931)
Родена в Сидни, Австралия. Живяла в Далечния изток, Англия и САЩ. Писателка, чиято основна тема е животът на съвременната жена от средното съсловие и скритите течения, които кръстосват под привидно спокойната повърхност на нейното ежедневие. В произведенията на Шърли Хазард „движенията на душата“ са по-важни от външната събитийност и тя ги проследява със съчувствие и лека ирония. При нея словесните експерименти съвсем не са самоцелни — стилистическите маниеризми допринасят за по-пълната и психологически вярна характеристика на героите. Авторка е на „Вечерта преди празника“ (1966), „Хора в къщи от стъкло“ (1967), „Падението на един идеал“ (1971) и др.
Една О’Брайън
(1932)
Една О’Брайън е родена в графство Клеър, Ирландия. Завършва фармацевтичен колеж в Дъблин. От 1959 г. живее в Лондон.
Като литературно явление Една О’Брайън е част от общия подем в развитието на ирландската литература — затова споделя и жизнеността, и реализма, и романтизма на патриотичното начало в нея. През 1960–1964 г. излиза от печат трилогията „Момичета от провинцията“, „Зеленоокото момиче“ и „Блажени младоженки“. Авторка е и на романите „Август е зъл месец“, „Мирновременни жертви“, „Езически край“, „Не те познах, Джони“, както и на сборници с разкази. През 1976 г. излиза книгата й „Майка Ирландия“ — лирични есета за родината, за детството и младостта.
Джон Макгахърн
(1934)
Роден в Дъблин, носител на наградата АБ (1962) за романа „Участъкът“ и на наградата на писателското сдружение за „Сбогуване“ (1974), автор на още два високооценени романа — „Мрак“ (1956) и „Порнографът“ (1979) — и на много разкази. Понастоящем Макгахърн е водеща фигура в ирландската и англоезичната проза. За него Оливия Манинг пише: „Творчеството му е страстно и изстрадано. Сравняват го с младия Джойс по пестеливост на изображението, но мрачната му чувственост и емоционалната дълбочина ми напомнят по-скоро Мориак. Романите и разказите му се отличават с тънък баланс между трагичност, фарсова комедийност, жизнелюбие и проникновен психологизъм.“
Гилман Нунан
(1937)
Роден в Кантърк, Ирландия, по професия журналист, понастоящем живее в Англия. Единственият му сборник разкази „Интимна връзка“ (1976) го нарежда сред най-добрите съвременни ирландски сатирици.
Мелвин Браг
(1939)
Роден в графство Къмбърланд. Творчеството му е органично свързано със Северозападна Англия и т.нар. Езерна област. Работил е като журналист в радиото и телевизията. Публикувал е над десет романа, най-известни от които са „Отвъд градската стена“, „Ратаят“, „Едно кътче в Англия“. Творчеството му определено следва традицията на класическия английски роман от ХІХ век; атмосферата, която създава, е по-близка по звучене до произведенията на Томас Харди, отколкото до експериментаторските търсения на съвременните писатели. Той е ученик на майсторите на критическия реализъм и следва най-прогресивните тенденции в развитието на английския роман от ХХ век.
Маргарет Драбъл
(1939)
Родена в Шефийлд. Завършила английска филология в Кеймбридж. Преднамерено конвенционална по отношение на стила и формата, Драбъл предпочита да пише „добри традиционни романи“ и подчертано отбягва модните стилистични увлечения. Характерно за нея е изостреното чувство за писателска отговорност и стремежът към вярно и обективно отражение на действителността. Основният принос на Драбъл в английската литература е оригиналното й виждане за съвременната жена. За нея еманципираната жена и майката не са рязко противоположни и взаимноизключващи се типажи, а могат да бъдат съчетани в една личност — това становище на Драбъл се отличава решително от възгледите на съвременните писателки феминистки. Особено популярни са романите й „Воденичният камък“, „Царствата на златото“ и „Средна възраст“, преведени и у нас.
Виктор Сейдж
(1942)
Роден в Шропшир. Получил образование в университетите Дърам, Бирмингам и Ист Англия. Преподава английска литература. Понастоящем работи върху едно изследване за традициите и новаторството в готическия роман. Разказите му са публикувани в авторитетни литературни списания. В художественото му творчество често се долавя отзвукът на неговите научни търсения.
Сузан Хил
(1942)
Авторка на романи, драми и литературна критика. Родена в Скарбъроу, завършила Кралския колеж в Лондон. Творчеството й се отличава с женска проницателност и мекота, с внимателно докосване до лесноранимата човешка душа и до малките лични драми в сивия поток на дните. Неподправената искреност на писателката ведно с несъмнената й разказваческа дарба са основната причина за популярността на нейните произведения. Сред тях най-известни са „Господин и дами“, „Промяна към по-добро“, „Птицата на нощта“ (отличен с наградата „Уитбред“ за 1972 г.) и преведените у нас „Албатросът и други разкази“ (награда „Джон Левелин Рис“), „През пролетта на една година“ и „Аз съм господарят на замъка“ (награда „Съмърсет Моъм“). Последната й книга, излязла през 1982 г., е „Вълшебното ябълково дърво“.
Бърнард Маклавърти
(1945)
Роден в Белфаст, живее и работи като учител на шотландския остров Айлай. Първият му сборник разкази, „Тайни“ (1977), е отличен с наградата на Шотландския комитет за изкуствата. Международна известност му донасят романите „Лам“ (1979) и „Кахал“ (1983). Наред с любимите му тема за детството, отношенията между поколенията, самосъзнанието на художника, напоследък в творчеството му се забелязва все по-силен социалнополитически акцент, свързан със северноирландската трагедия. Пише и за деца.
Дезмънд Хоган
(1951)
Роден в Балинасло, Ирландия, белетрист и драматург, Хоган е първият носител на литературната награди „Хенеси“ (1971). Първият му роман, „Майсторът на икони“ (1976), става бестселър в Ирландия, много от разказите му са преведени на чужди езици. Хоган е представител на най-младото поколение ирландски разказвачи, които се стремят да се отклонят от традиционните мотиви на ирландския разказ. Любимите му теми са младежта, националното самосъзнание, морално-етичните, религиозните и естетическите противоречия в съвременна Ирландия.
Лийза Сен Обен де Теран
(1953)
Писателката е сред новите имена в съвременната английска литература. Още със своя дебют, романа „Пазителите на дома“, спечелва едновременно благосклонното внимание на критиката и интереса на широката читателска публика. Омъжена на шестнайсетгодишна възраст за венецуелец, тя прекарва седем години на една плантация за авокадо и захарна тръстика в Андите. Екзотичната природа и младежката впечатлителност превръщат този период от живота на авторката в творческо Елдорадо. От него тя черпи материал както за първия си роман, така и за много от разказите си. Втората й книга, „Пътнически влак за Милано“, излиза през 1983 г. Макар че понастоящем живее в Англия, Южна Америка продължава да бъде основна тема на произведенията й и източник на писателско вдъхновение.
Джеймс Ласдън
(1958)
Завършил английска филология в Бристолския университет. Работил е като преподавател по английски и като литературен критик. Негови рецензии и отзиви за литературни произведения често намират място в периодичния печат. Разказите му са забавни и остроумни, тонът им — ироничен, а главните герои са предимно хора от „средната класа“ — интелектуалци, бизнесмени и представители на артистичния свят — комични пленници на съсловните си предразсъдъци, мании и комплекси.
Информация
Издание:
Сборник. Разкази от Британските острови, 1986
Първо издание
Превод от английски
Съставител: Жени Божилова
Рецензент: Марта Симидчиева
Редактори: Марта Симидчиева, Николай Б. Попов
Художник: Димитър Ташев
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Ставри Захариев
Коректор: Стефка Добрева
Излязла от печат февруари 1986 г.
ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2
История
- —Добавяне