Щорите бяха спуснати. През процепите им проникваха снопчета светлина, в които танцуваха прашинки. До вратата имаше електрически ключ. Натиснах го с лакът. Жълтите стени изскочиха срещу мен, отгоре сякаш падна таванът. Светлината идваше от стенна лампа точно над момичето. Крушката светеше право в лицето й — сиво като смъртна глинена маска в локва черна кръв. Прерязаното й гърло зееше като уста, отворена с неизразима скръб. Облегнах се на вратата. Искаше ми се да бъда от другата й страна, далеч от момичето. Но сега смъртта ме свързваше с нея по-здраво от всякаква церемония.