Диандра Кейси и Грегъри Йорк се мразят от деца, въпреки че семействата им са свързани вече почти цял век. В корпорацията, основана от техните прадядовци, двамата сега са конкуренти.
Ала това е съперничество, примесено с неудържимо привличане. Когато Диандра и Грегъри са принудени да работят заедно, атмосферата на враждебност неочаквано се натоварва с нещо горещо и пращящо, неуловимо и вечно — нещо, с което не могат да се преборят…
Диандра вдигна поглед към Грег, ала той бе погълнат от колието. Пусна китката й и вдигна ръка към шията й. Докосна един изумруд, после грозд диаманти. Сетне с две ръце внимателно разтвори яката на ризата й, за да види по-добре камъните.
Тя си каза да се обърне и да избяга, но не можеше. Не можеше да направи нищо, освен да затаи дъх, защото внезапно пръстите му вече не докосваха колието. Докосваха кожата й. Много леко. Много нежно…
Те погалиха деликатното място под брадичката, спуснаха се по шията точно над колието и го обрисуваха. После преминаха по скъпоценните камъни и продължиха пътешествието си надолу. Влудяващо бавно очертаха извивката на гърдите й и сякаш това не бе достатъчно, за да я възпламени, черните му като въглен очи тлееха от страст.
— Желая те, Диандра — прошепна Грег и обви ръка около нея.