Недялко Йорданов
Страшни смешки, смешни страшки

Приключенията на заека Стоянчо и неговите приятели и съперници

Няколко поколения деца живеят с героите на първия български детски роман в стихове „Страшни смешки, смешни страшки“.

Приключенията на заека Стоянчо, тръгнал за награда на балканиада, са пълни с изненади, неочаквани засади и невероятни случки — ту страшни, ту смешни, но винаги по детски забавни.

В това опасно и вълнуващо пътуване към голямото състезание заекът Стоянчо намира ненадеен приятел в лицето на вълка бай Коста — страшен по лице и добър по сърце. Заедно с Лили Късата поличка, внучката на горския пазач дядо Борко, тримата състезатели пристигат на балканиадата, решени да победят своите непочтени конкуренти — глиганите Хули, Ганчо и Хулиганчо.

Кой ще спечели напрегнатото състезание?

Кой ще пробяга пръв маратона през гората — Стоянчо или Хулиганчо?

Кой ще вдигне най-тежката щанга — Лили или Ганчо?

Кой ще вкара повече дузпи — бай Коста или Хули?

Под обективното съдийско око на дядо Борко балканиадата излъчва своите победители, но истинските победители са приятелството и песента, която човек трябва да носи винаги в себе си:

Здравей, приятелю чудесен.

И ти здравей, и ти здравей!

Не може на света без песен

и затова със нас запей!

Героите на „Страшни смешки, смешни страшки“ са познати и обичани от децата и по театралните сцени на България. Няма театър, който да не е играл едноименната пиеса.

А Българската национална телевизия показа в „Лека нощ, деца“ приключенията на заека Стоянчо и неговите приятели и съперници в детски телевизионен сериал от 14 серии. В него авторът Недялко и водещата Яна всяка вечер започваха своя разказ с думите:

Ако си още буден,

ако не си заспал,

ще гледаш всяка вечер

тоз детски сериал

със разни приключения,

засади, нападения, невероятни грешки,

отрязани опашки и много страшни смешки,

и много смешни страшки.

Романът в стихове „Страшни смешки, смешни страшки“ е еднакво любопитен и за децата, и за техните родители. Изцяло написан в римувана реч, той възпитава у читателя чувството за ритъм и благозвучност — безценно богатство на родния ни български език.