Какъв е тоя пулс, по-бърз и по-плътен, който бие в гърдите ми и в същото време като че извън мен? Той иде от дълбочините на земята, от тъмните далечини на времето. Това е тръпката на прадедите и бащите, която прелива своя ток и в моите жили.

И тоя бодър зов като въпрос на вечерна проверка, на който сърцето ми веднага отговаря:

— Тука! Да, тук съм! Сега и утре, и винаги, и тогава, когато не ще бъда вече и ще се върна отново при тебе, пръст от пръстта на тая земя, за която не ми стигат думи на благодарност!

В тоя задъхан път през годините аз нямам друга съдба освен твоята, нямам друг смисъл освен щастието, с което ти ме благослови: да нося с радост твоето бреме — вчера и днес, и в утрешния ден!

Съдържание

Заник 0

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Пепел 0

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Песен 0

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Арл 0

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Брюге 0

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip


Информация

Издание:

Константин Константинов. Разкази и пътеписи

Библиотека „Български писатели“

Издателство „Български писател“, София, 1980

Редактор: Тихомир Тихов

Художник: Кънчо Кънев

Худ. редактор: Кирил Гогов

Техн. редактор: Виолета Кръстева

Коректор: Мария Грудева

Код 25/95361/5506–29–80

История

  1. —Добавяне