Едгар Бъроуз
Принцесата на Марс

Едгар Райс Бъроуз (1875–1950) е познат на по-старите поколения читатели на приключенска литература — но, съвсем не като автор на произведения из областта на фантастиката. Своята кариера на световноизвестен писател Е. Р. Бъроуз прави преди всичко като литературен баща на един герой, който вече няколко десетилетия не слиза от филмовия екран и от страниците на непрекъснато преиздаваните романи, брошури и комикси едва ли не на всички езици по света. Този герой на Бъроуз се появява на бял свят още преди Първата световна война — през 1912 г. Първата книжка от дългата поредица романи е „Тарзан — храненикът на маймуните“. Тя поставя началото на разказите за все по-нови и все по-фантастични приключения на момчето, отгледано и възпитано от маймуните в джунглата, което постепенно се превръща във великолепен мъж, притежаващ много от качествата на истински супермен. Приключенията на Тарзан умножавали както самия Бъроуз, така и многобройните му подражатели, сред които и много автори на комикси, което станало причина за множество съдебни процеси за авторско право. Все нови и нови сценаристи и режисьори включвали в своите творчески планове ту един, ту друг от романите за Тарзан. Тази главоломна кариера на Тарзан, и по-точно нейният, холивудски вариант, оставила в сянка и изтикала на заден план един друг персонаж на Бъроуз — капитан Картър, преживял своите не по-малко интересни приключения не в екзотичната африканска джунгла, а извън Земята — на планетата Марс, населена с разумни същества.

Поредицата романи за приключенията на капитан Картър на Марс се появява горе-долу по едно и също време с тази за Тарзан и №1 от тях е книгата, която представяме на вниманието на читателите — „Принцесата на Марс“ (1917 г.).

От гледна точка на изискванията към съвременната фантастика много неща в нея могат да се сторят на днешните читатели остарели и неправдоподобни.

Но и не бива романите на Бъроуз от неговия марсиански цикъл да се класифицират прибързано като „сайънс фикшън“.

Това са по-скоро романтични приключения, приключения-мечти, където е възможно и правдоподобно всичко, което човек си пожелае.

И въпреки всичко марсианският цикъл на Е. Р. Бъроуз спокойно се вмества в конвенциите на съвременната фантастична литература — макар и само в известни граници — защото писателят се е старал да се придържа във възможно най-голяма степен към онова, което е било известно на тогавашната наука за Марс.

Всъщност по-късното развенчаване на хипотезата за наличието на разумен живот на Марс с нищо не накърнява високите художествени достойнства на такива литературни произведения като „Войната на световете“ на Хърбърт Дж. Уелс, „Аелита“ на Алексей Толстой и др.

Същото до голяма степен важи и за романите от марсианския цикъл на Е. Р. Бъроуз и особено за най-хубавия от тях — „Принцесата на Марс“. Трилогията започваща с него, според Артър Кларк е класика в жанра на фантастиката. Те намират своята съвременна прожекция във филмите на Джордж Лукас. Неговите кораби в „Междузвездни войни“ са точно копие на описаните в тази книга летателни машини.

Принцесата на Марс 5,5

A Princess of Mars, 1912

Избрани

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip