След десетилетни войни петте племена на Тайст Едур най-сетне са обединени под неумолимата власт на Краля-магьосник на Хирот. Но мирът е постигнат с ужасна цена — пакт, сключен с тайна сила, чиито мотиви в най-добрия случай са подозрителни, а в най-лошия — гибелни.
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
Като истински археолог, Ериксън разравя дълбоко в историята и руините на Малазанската империя, като разкрива невероятни богатства и хроники за събития, надминаващи всякакви очаквания… това е едно истинско митосътворение, черпене от дълбините на фантазията, за да се пресъздадат истории и легенди, неотстъпващи по пищност и богатство на нищо, открито в нашата култура.