Радой Ралин
Без китара

Има ли виновни?

Няма ли виновни?

Ние си го знаем най-добре.

Вече доста време

все пешкир переме.

Който го е цапал, той не го пере…

Бяхме мекотели,

нека станем смели,

но да си го кажем в очи:

много лошо става

във една държава,

щом човекът само слуша и мълчи.

Разни бюрократи

с култовски похвати

вече изживяват своя грях.

Жалват се за своите

умори при побоите…

Нека да забравим също като тях…^[1]

През първобитното време

в диво, безкласово племе

някакъв зъл канибал

свойта съпруга изял.

        Той наказал я, защото:

        друг погледнал и окото.

После в антична древност,

пак по причина на ревност,

била война обявена

зарад онази Елена.

        Тъй се случило, защото

        Парис пипал и телото.

Верен на тяхното дело

бил онзи мавър Отело,

Бог да прости Дездемона,

бързо сменил и фасона.

        Удушил я той, защото

        Яго шепнел му в ухото.

Днеска човекът модерен,

верен или пък неверен —

щом си налучка рогата,

търси развод от жената.

        Всичко прави се, защото

        тъй го иска обществото.

Ганьо, когато ревнува,

пийне си, па се напсува,

грабне тоягата чепата,

но не убива жената.

        Милостив е той, защото

        с нея свикнал е в леглото.

Стари и жалки привички…

Днес толерантни сме всички.

Как да ревнуваш жената? —

Носи в дома ти заплата!

        Даже когато ти кръшка,

        има идейна задръжка…

Али-Баба,

Али-Баба е име вам известно,

Али-Баба постигал всичко лесно.

А той не бил човек голям,

бил екземпляр, който не важи,

но достатъчно само да каже:

— Отвори се, Сезам!

Днес уви, днес уви,

този номер съвсем не върви.

Днес не стават неща толкоз странни,

днес най-важни са личните данни.

Али-Баба,

Али-Баба не е легенда вече,

Али-Баба в модерни средства се увлече.

И стана той човек голям,

и може всички той да смаже,

щом, портфейла само покаже:

— Отвори се, Сезам!

Днес уви, днес уви,

тоз номер чудесно върви.

И се случват явления странни,

и изключват се личните данни…

Един секрет,

един „Сезам!“

разкрият ли го много хора вече,

той занапред

започва сам

да се самоотрича и си пречи.

И уви, и уви,

май така се върви:

всички данни

ще станат капани.

И за себе си сам

— Затвори се, Сезам!

Аз стихове пиша…

Добри ли са, не знам?

Че нямам хартия,

за да ги издам.

Хартия трябва

за цели по-добри:

на таз хартия

печатат пари…

Рисуват плакати,

изготвят и отчет.

Днес всичките стоки

увиват в пакет.

О тази хартия

избърсват се ръце

и маски приготвят

за всяко лице.

В хартията увиват

цигулка и креват.

С хартия приготвят

барутен заряд.

О, нямам хартия

за влюбени писма.

Рискувам да бъда

излишна бурма…

С хартия се прави

изящен параван…

Изхранват с хартия

света обуздан.

Аз нямам друг избор:

увивам се в пакет

с риск да приличам

на смачкан букет.

Животът всеки ден ни поучава:

човек не бива да се огорчава.

Светът е оцелял,

защото е търпял…

Безшумно. Кротко. Умната. Полека.

Ще си поправиш всякъде пътека.

Светът е оцелял,

защото е мълчал…

Дано те хване атеросклероза,

за да забравиш делничната проза.

Светът е оцелял,

защото е мижал.

От всички разпри и конфликти бягай!

Не на сърцето! В джеба само слагай!

Светът е оцелял,

защото е бозал.

Което в крайна сметка означава:

човек не бива да се огорчава!

Светът е оцелял,

а колко е живял?

Клахме за Петров ден —

расне рязкото ни благосъстояние.

Татко взе си вратовръзка —

расне рязкото ни благосъстояние.

Вече месеци пестиме —

расне рязкото ни благосъстояние.

с канапе да се снабдиме —

расне рязкото ни благосъстояние.

Още тази петилетка —

расне рязкото ни благосъстояние!

ще си купя аз баретка —

расне рязкото ни благосъстояние.

Вярата е тъй приятна

в рязкото ни благосъстояние.

Болничната помощ е безплатна:

расне рязкото ни благосъстояние!

Колкото мълчах — мълчах! Но вече

съм решил да ставам много смел.

Този култ към личността ни пречи,

той човека прави мекотел.

Че да критикуваш,

значи да рискуваш

служба и любов, и свобода?

Кой ще се затрогне?

Кой ще ми помогне?

Кой ще ме избави от беда?

Щом като и вождовете наши

снемат този култ към личността,

кой ще смее вече да ме плаши,

да запушва моята уста?

Че да критикуваш,

значи да рискуваш

служба и любов, и свобода?

Кой ще се затрогне?

Кой ще ми помогне?

Кой ще ме избави от беда?

Вчера на събрание годишно

този култ без милост заклеймих.

Всички възхищаваха се скришно,

аз — от щастие — се изпотих.

Че да критикуваш,

значи да рискуваш

служба и любов, и свобода?

Кой ще се затрогне?

Кой ще ми помогне?

Кой ще ме избави от беда?

Ала шефът гневно затрепера:

— Против личността ли? Но чия?…

— Против… личността на портиера! —

аз извиках, без да се боя.

Че да критикуваш,

значи да рискуваш

служба и любов, и свобода…

Кой ще се затрогне?

Кой ще ми помогне?

Кой ще ме избави от беда?

Дойде пролет… Пораснаха дините…

И пораснаха също тревите.

Грейна радост по всички лица:

— Ето! Пак намаляват цените,

да се радват жени и деца!

Но тогава заводът „Балкан“

се усети съвсем изигран.

Намаление ново ли правят?

Мигар тези другари забравят,

че печалбен си имаме план?

        Калкуланът Димо

        цаката откри му:

        — Слагаш нова шарка,

        пишеш нова марка,

        моля, нова десетарка!

В тази пролет работника Слави

икономии почна да прави…

Той от много неща се лиши,

и цигарите даже забрави,

гардероб да си купи реши.

Дойде лято… Пара по пара

той готовата сума събра…

Но видя, в магазина щом стъпи:

гардеробите — още по-скъпи!

О, каква ли е тази игра?

        Калкуланът Димо

        бързо обясни му:

        — Нова шарка,

        нова марка,

        нова десетарка!

Дойде есен… Със влага и киша…

Слави стяга ли, стяга каиша…

Гардероб е! Не е то шега!

Пред витрините Слави въздиша!

Повишили цените сега…

Дойде зима… Със студ и със сняг…

Слави събира петак по петак.

Гардероб иска той да си има.

Дойде зима… Отиде си зима,

а цените отскочиха пак.

        Калкуланът Димо

        бързо обясни му:

        — Шарка,

        марка,

        десетарка…

Дойде пролет… Пораснаха дините…

И пораснаха също тревите…

И пораснаха също цените…

Пролет дойде!… Защо ли дойде?

Пролет мила, отде-накъде?…