Фредрик Бакман
Нещата, които синът ми трябва да знае за света

От автора на „Човек на име Уве“ и „Баба праща поздрави и се извинява“.

Моля те за прошка.

За всичко, което ще направя през следващите има-няма осемнайсет години. За всичко, което ще пропусна. За всички случаи, когато ще те изложа. Когато ти досаждам. Когато те поставям в неудобно положение. Когато съм несправедлив. Искам тогава да си спомняш за онзи ден.

За деня, в който не искаше да ми кажеш къде си скрил проклетия ключ от колата.

И помни, че ти започна.

Баща ти

 

Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри и по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари, купуваме ергономични корита и притискаме продавачите на детски седалки към стената и крещим: „Най-безопасната! Искам НАЙ-БЕЗОПАСНАТА, разбирашлиме!?“. (Не че аз съм го правил, не бива да вярваш на всичко, което ти казва майка ти.)