Яцек Дукай
Лед

Яцек Дукай (р. 1974, Тарнов) — един от най-значимите съвременни полски прозаици — завършва философия във Варшавския университет, което стои в основата на широкия диапазон от теми в творбите му и навлизането в множество области от човешкото познание. Автор е на романи, които се превръщат в събитие за любителите на жанра сайънс фикшън: „Ксаврас Вижрин“, „Черни океани“, „Extensa“, „Други песни“ (изд. на бълг. 2015, „Колибри“, прев. Силвия Борисова), „Перфектно несъвършенство“, „Лед“, както и на много разкази, един от които — „Катедрала“ — екранизиран като анимационен филм от Томаш Багински, е номиниран „Оскар“ през 2003 г. Яцек Дукай е многократен носител на наградата за научна фантастика „Януш А. Зайдел“ и е номиниран за наградите Nike, Cogito и Angelus. За романа „Лед“ е удостоен с наградата „Кошчелски“ (2008) и с Наградата за литература на Европейския съюз (2009).

Действието на романа „Лед“ се развива в алтернативна действителност: 1924 година, Първата световна война не се е състояла, в Петербург властва Всерусийският император, Кралство Полша е все така замразено под властта на източния деспот и остава в Бел епок. Неотдавна е паднал Тунгуският метеорит, във Варшава, скована от лед, посред лято вилнеят снежни бури, по улиците шестват лютите — неземните ангели на Мраза, замразяващи истина и фалш… Бенедикт Герославски — способен студент математик, но и непоправим хазартен тип — е принуден от царското Министерство на зимата да тръгне с Транссибирския експрес за Иркутск с мисия да намери баща си — заточеник, оставен на принудително заселване в Сибир, който по неизвестен странен начин умее да разговаря с лютите, преобразяващи Историята. Срещу хиляда рубли синът се отправя в рискованото пътуване, което ще промени живота му…

Приключение за любителите на интелигентното, будещо интелекта и въображението четиво, променящо погледа ни към действителността.

На гара „Калиска“ купих хляб, салам, бурканче журек и сушени сливи. До вчера — просяк по кафенетата, днес — едва ли не богаташ; до вчера — един от варшавските вечни студенти с единствената перспектива да прекара поредната от хилядите вечери на водка, цигари и карти, скъсявайки пътя към преждевременното състаряване, увенчано с така или иначе романтичния финал — туберкулоза или сифилис, а днес… кой? Всъщност вече повече от година след смъртта на майка ми само чаках случая, чаках парите, за да избягам. Далеч от този град, далеч от тези хора, далеч от себе си в този град. Какво блаженство са за такива като мен непознатите: ще им кажа, че съм невинен млад учител по математика, тормозен от русификаторите в Конгресувката, и точно такъв ще бъда за тях, в същото време такъв ще бъда и за самия себе си, Бенедикт Герославски ще се свлече от мен като излиняла змийска кожа — защото само така можем да се възродим още в този живот, отново да се родим — какво блаженство — неизвестни, чужди.

И тъй: нос Добра надежда, Антиподи, Западна Индия, или пък Константинопол. Хиляда рубли ще стигнат.