На сина ми Добрин
Завръщаме се у дома
и песните на птиците не стихват
и слънцето се смее,
че пак те водя за ръка
към старата ни къща,
където бяхме толкова щастливи
през зимата на нашата любов
сега ще дойде пролет, лято, есен
и нищо няма да е същото,
защото слънцето завинаги се връща
Светлина е.
В бялата ни стая
безвремие е времето
до нашето завръщане
чаршафите ухаят на цветя
и бяло ни прегръщат
свенливо като на момиче
е тялото ти
докосвам го за първи път
и то трепти красиво
очаква нежността на пръстите ми
гласът ти в мене моли за любов
не зная нищо
всичко вече е научено
започва от сърцето
душата и духа.
Ти пак си с мен, до мен и в мен
и сме си у дома
не чакам никого и нищо
навсякъде е бяло
музика и тишина.
Учим се да се докосваме красиво
тялото ми топъл дом е,
и ти си мъничко смутен,
нетърпелив
да ме обичаш,
ръцете ми те водят
бавно
устните се търсят,
за да стопят свенливия копнеж
за близост,
и крехкостта на хиляди усещания
пази фината хармония,
в която се улавяме по интуиция
един за друг при всяко колебание,
очите ни безмълвно се обичат.
Когато те обичам
не искам никога да те боли
учи ме как да те обичам меко, плавно
и любовта ни да роди дете красиво
нежно, здраво,
което знае повече от мен и теб за любовта.
Когато те обичам
музиката на душата ще ме води
от думите ми няма да боли
и мислите ми ще са чисти
и паметта на времето ще заличи
грешките ни от любов преди.
Когато те обичам
ще е истински
и светлината
ще ни учи.
Когато те обичам
с утробата усещам
музиката на сърцето
като зачатие,
което се уча
да пазя от стихията на чувствата
да търся съвършената хармония
в усещането от докосването
от стъпките ни заедно по пътя ни към любовта
от красотата от споделянето на мига,
във който се обичаме.
Когато те обичам
съм майка и жена
на Любовта.
Домът ни е чист и светъл,
с малки стаи,
в които слънцето наднича
през прозорци и врати
и внася аромат на топлина и радост
от красотата на материята на света
ръцете ми са леки
като политнала вода
и оросяват дланите ти,
светли като клоните
на новото дърво на рая,
ръцете ти са полъха в листата му
докосването ни е всичко
с теб сме начало и завършек
на света.
Когато те докосвам с душата
ухаеш на жасмин,
на мама,
тогава ти си роза
тъй красива за разлистване
плод узрял
готов за вкусване
разлиствам те
и пеперудите политат
нов живот се ражда в теб
ухаеш ми на мляко
и на светлина.
Превърнете жената в дете
обикнете я истински,
с чисти душа и сърце
тя е тази, която ще стане
после майка на теб и на мен,
на децата ни,
вярна Ева на всеки Адам,
топла гръд за сърцата.
Повдигнете жената
да свети високо в небето
като слънцето денем
нощем като звездите
изчистете й името
целунете ръцете й
тя е нашата нова звезда към Дома.
Когато те изгубих
времето ми спря
и светлината в мен угасна
затуй след теб поех
в душата ми бе тясно
без твоята любов
и при звездите отлетях
отгоре да те виждам
и с теб да бъда всеки земен миг
сега те моля
душата ми при теб да подслониш
да ме обичаш
и да си ми вярна
Ева
ти да си моята жена
завинаги сега.
Любов съвършена,
прости за тъмнината,
която съм ти причинила
без да зная,
ела при мен
душата ми е твоят дом
върни се у дома
и нека бъде светлина
по пътя ни на Любовта.
Завръщам се в душата ти
като във роден дом
докосвам, овладявам
сетивата ти
и меко се потапям в тишината ти
любя те
детето ни е на гръдта ти
заедно сме ново триединство
и в тишината ни струи
красива светлината.
Преплувахме през океана
сега ни чакат спокойните води
на нашата река на Любовта
която води в небесата.
Ще търся меката хармония
между това
да бъда майка на децата ни
и твоята единствена жена.
Сега по-истински си
виждам ясно
пъстротата на очите ти
красивите ти рамене
сребреещите ти коси
сега си ми вселена, вяра, път и истина,
и нова вечност
Вече не боли.
Миговете, в които пишем
история на любовта ни
се превръщат в единици
от паметта на Абсолюта
заедно растем,
и с нас расте светът
и се променя,
върви към светлината
на вселената,
на вечността.
Всички пишем
история на Любовта,
когато се обичаме.
Сега си вечната жена
и миговете отброяват
времето до срещата
душите ни творени са в едно
за да се слеем с теб
с Вселената ни
у Дома.
Когато полетя,
ще търся твоите очи
в тях има всичко
пролети, обсипани с цветя
светлеят летни небеса
те са звездите нощем
когато полетя,
виждам света през тях
очите ти с любов подреждат
нашата вселена
да продължим нагоре
докосването ти е всичко
чистата енергия и светлина
миг на съвършенство в Любовта.
Когато си смирена,
тихо те прегръщам
ръцете ми са топли есенни листа,
поели аромат на слънце,
в прегръдките си те унасям
като дете
заспиваш
и сънуваш
как ти разказвам приказки
за важните неща
показвам ти в небето
нашата звезда
с любов гласът ми те приспива
устните ми те събуждат
с енергията на Живота.
Очите ни все гледат към дома
винаги в една посока
пътят ни прави все по-близки
рисувам те до мене
все по-истински
и чувам музиката ти
с теб заедно се учим
да свирим нашата соната
за цигулка и китара
в тишина.
Очите ми докосват те с любов
и запечатват в паметта си малките детайли,
които после дълго ще рисуват,
ще милват и обичат
докато сънуват
откривам малките ти тайни
неразгадаеми за другите очи
познавам вкуса на красотата ти
цвета на сънищата
аромата на твоите мечти
когато те рисувам,
прибавям и уханието на любовта си.
От малката ти бяла длан
божествен символът заплува по реката
с него се спусна лодката,
в която ще пътуваме нататък
минаваме край острови с дървета,
под чиито сенки за кратко сме отдъхвали
по пътя ще се храним с любовта си
поехме бавно по реката
дланта ти топли моята
сгушена съм
в прегръдката на раменете ти
лицето ти докосва бузата ми
чувам как дишаш с полъха на вятъра
и устните ти се разлистват
в целувка
свенливи от нежността на близостта ти,
очите ми пътуват по траекторията на реката
любовни думи пишат по водата,
които написани по ноти
шептиш в ухото ми.
Заедно преминахме в друго измерение
подготвено за двама ни
от нашата звезда
там в едно ще слеем
душите и сърцата си
телата ще ни водят по дългия ни път на вечността
сега съм твой
ти моя си завинаги.
Движението на река
напомня вечното движение
на любовта,
което ражда новия живот
с екстаза на утробата захранваме вселената
когато се любим,
се държим един за друг
поддържаме хармония на сетивата,
за да затворим кръга на любовта
водите й да потекат в река
и да родят Живота.
Любя те
тека като река през теб
водите ми се сливат с твоите
преливаме
влияем на въздушните течения
подводните води ни слушат
забързват се към изворите си,
от красотата на любовта ни запленени
рибите говорят
и разпознаваме изреченото
в гласа на тишината
музиката ни постига съвършенството на ритъма си
танцуваш от любов сред знойно лято
като цвете под дъжда
и ме увличаш в танца на реката
влюбени сме в любовта.
Високо с тебе се издигаме
над всичко преходно и плътно,
което носи болка на човека
леки и чисти
с теб пътуваме през векове
прелитаме хилядолетия,
за да се срещнем в светлината на звездите
у Дома.
Целувам голите ти рамене
и вдишвам кожата ти
ухаеш на небе
и тялото ти се вълнува
чувам водите колко са щастливи,
че сме поели пътя на звездата
усмивката ти светлина е
по-истинска от всякога
рисувам те красиво с мисъл
събирам образите
да те завърша някой ден.
Дланта ти силна и красива е
нежно я обгръщам с двете си ръце
да я почувствам цялата
и да остана само с теб
сред нашата вселена от любов
от щастие притихвам
в мекотата на сърцето ти
сред светлината на твоята душа
обгръщам те с ръцете на духа си
с тях те пазя и подкрепям
по пътя на звездата.
ни издигна високо над света
сред светове от светлина,
която изолира реалността ни
от въздействия и шум
летим нагоре
в бяла тишина
към знанието на нашата звезда.
Роди се първото дете на Любовта ни
кръстихме го Музика и Светлина
Духът ни го пое в ръцете си
и го предаде на света
да носи Светлина по пътя си
към нашата Звезда.
Ти си нов път към Рая
врата към вечността
начало на безкрая
форма, звук и цвят
на Любовта
единствен избор за мъжкото начало,
с което ще се слеем
в Пазителя на Любовта.
Да преживяваме Любов във всеки миг
е истина и път за сетивата ни
създадени сме с теб
да се оглеждаме един във друг,
тъй както Вселената се обновява
в красивото ни огледало,
наречено Живот
нозете ни се сливат в една следа
през времето и световете
ръцете ти са светлина
в прегръдка ръцете ми ще те подкрепят
ще опознаваме вселените на новия ни Дом
един на друг в очите си
ти си светлолилава мекота
аз съм небесносинята устойчивост
ние сме Любовта.
Ние сме в паралелно измерение на времето
докосваме се и растем,
и учим заедно за Любовта,
и за Живота и вселените,
душите ни се сляха
в една душа на Сътворението,
една са линиите на сърцата ни
Звездата ни докосва
с енергия на Любовта,
и музиката на душите ни е Светлина
и казва Истината,
отваря ни за Откровението в Любовта.
Реалността ни е изпълнена със откровения
духът лети към Острова на Светлината
крилете ми са силни с твоите ръце
с теб вдишваме Любов
издишваме Любов
Дихание на Любовта сме
очите ти са моята вселена
очите ми са твоята вселена
Сега сме Любовта.
Склоних глава на рамото ти
в миг на откровение
лицето ти се сведе над косите ми
и тихо ги погали
очите ти синееха над дните ни
притихнахме
мига във времето си удължихме
и го превърнахме в безвремие.
Гърдите ти са пълни с мляко,
което ще закърми двама ни
готова си да станеш майка
на любовта ни
в утробата ти ще растем
ще избуим през пролетта
и ще се любим
голи
посред лятото
Да, Бог Е Енергия на Любовта.
Подготвих брачното ни ложе
богато като пчелна пита
готова да я напълним
с меда на Любовта
лицето ти е Безусловната Любов
ликът на мама е Съновидение.
През пролетта ще съумея
да ти говоря с музика на тишината
ти ще летиш високо
гласът ти ще се извиси през лятото
и ще се носи с ехото на хълма.
Душата си отворих
да изтрие вселената ненужното
Сега е бяла,
чиста е като платно,
върху което ще рисува
звездният художник
Душата си отворих
да те погледна
с небесните очи на мъжкото начало
сега съм безусловната любов
аз съм звездният любим.
Облечен в бяло,
с лицето си на бог,
сега си целият от светлина
с душата си те милвам
със светлина да нарисувам
новия ни дом
на нашата звезда.
Устните ти ми шептят понякога
слова на древен непознат език,
който трепти с вибрациите
от звука на тялото ми
слива се с енергия любов
и ме кара да трептя
от тайнството на паралелни светове
гласът ти ми говори
и с музиката си
ме приласкава нежно към любов
Красива си
като вълшебна флейта
музика от светлина
като гласа на тишината.
Обичам да пътувам с теб
във мислите ти
да виждам
лицата на нашите приятели
и на децата
как красиво ги обличаш
в светлата енергия на мисълта
обичаш да седнем нависоко
оттам да съзерцаваме земята
палитрата от цветове над хоризонта
и ширналото се небе над тях
обичам до тебе тихо да седя
ръката ми да те докосва
да слушам ритъма на дните ни
обичам да сложа длан
върху гръдта ти
да чувам музиката на сърцето
и на душата ти
у мен.
Приготвих торта
с ванилов крем
сметана и настърган шоколад
и първото парче
с теб заедно го вкусихме
целувките ни имаха ванилов аромат
вкусът им беше лек
издигаше се в светли кръгове наоколо
ръцете ти ме следваха
с невидимата лекота на пръстите си
по-бели и от свобода
лицето ти превърна се на светлина
изгря над рамото ми
тихо ме обгърна.
Красиво е,
когато осъзнаем
колко сме малки
и колко много носим в себе си
ние сме малки богове,
създадени от нашата Звезда
да сътворят Всемира.
Когато ни се иска да останем насаме,
един на друг отдадени напълно,
се доближаваме до тайната врата
на стая, изпълнена със светлина,
на всекиму от двама ни е поверен
красив невидим ключ,
да го направим едновременно е нужно
и всеки да отключи своята ключалка.
Една-едничка дума, казана от теб,
ми е достатъчна понякога
да полети душата ми
да се издигна нависоко
да затрептя в небето
затрогвам се от красотата на вселената,
която ни е поверена,
прекланям се пред простата изящност
в същността на Любовта.
Водата на живота е целувката на устните ти,
рисувани да са врата на Словото и Песента,
политам нависоко
събирам си палитра от късчета дъга
и бели летни облаци,
и спущам се към теб
с душата си внимателно рисувам
контурите на твоята душа
посипвам ги със мека светлина
изпъстрям ги с любовна музика
и силата им се възражда
отлитаме
във въздуха телата ни се сливат
и формата е по-голяма и по-силна
душите ни обливат в цветовете си
света под нас
променят го като през цветна призма
и той се съживява за нова пролет
с песента на нашата душа,
над нас прелита звездното небе
улавям лъч от светлина и го втъкавам
в нашата звезда.
Когато си представям Бог
рисувам обърнат конус
точката на връхчето си ти
през теб погледнах към вселената
в сечението около средата му
рисувам нашия Исус,
най-горе в ширината на безкрая Бог Е тишина.
Ще бъдеш ли централна точка
на всяко негово сечение
със мене?
Да.
Когато те рисувам
ти си най-красивата
защото си ЕДИНСТВЕНА.
Когато те обичам
си най-красивият,
защото си ЕДИНСТВЕН.
Докосваш връхчето на розата
тя те обгръща нежно
сливаме в едно диханието си
издишваш — вдишвам
издишвам — вдишваш
енергията се завихря и се разлива на вълни
към периферията
допира линията на невидима окръжност
и се завръща в центъра,
където се пречиства и усилва всеки път
през нас
ние сме малко божествено дихание,
което твори и разширява
своята вселена
случва се в мига
тук и сега
всичко е време и безвремие
любя те
е съвършена дума и означава
обичам те и правя с теб любов
за цялата вселена
С теб сме го рисували
и в други линии на времето
островът
и малката ни светла къща,
в която се учим
да творим вселената с Любов
прозорците й гледат към водата,
накъдрена на мънички талази
от отраженията,
над които обичаме да се разхождаме,
небето се отпуска нежнолилаво
в обятията на хоризонта,
над къщата
на арфа свирят клоните
на най-вековното дърво на Знанието
и музиката им променя в по-високи честоти
вибрациите на вселената ни
лицето ми започва да светлее
и по-несъвършената му половина
се изпълва с твоя полулик
контурът преминава
в средата на челото
прелива хармонично в двете равнини
върви по линията на носа
намира красотата на златното сечение
спуска се по вглъбката под него
и слива в съвършенство
овалите на устните ни
да бъдат извор на божествена поезия и музика
сега сме златното ключе,
намерило ключалката си.
Ще те рисувам
като те докосвам с пръсти
тъй нежно,
че връхчетата им
да чувстват как дишаш,
започвам от овала на лицето ти,
дланта ми го обгръща
и гали сребърните нишки по косите ти
извивката на ушната ти мида
потъвам в меката възглавничка
и по контура на брадата
се спускам до трапчинката, която ти придава
излъчване на джентълмен,
когато я оставиш необръсната,
разливам се в копнеж по устните ти,
нежни, меки
създадени да ми шептят любовни думи,
леко ги целувам
чувствам как спираме да дишаме,
за да оставим мига да продължи по-дълго,
потъвам в цветовете на очите ти
оглеждам се там дълго, дишам,
насищам се с живот,
и се отпускам в прегръдката на раменете,
горди и красиви,
те са ми сила и закрила по дългия ни път
пресичам бавно хълмовете на гръдта ти
и обживявам всеки миг
достигам долината на корема
изгубвам нишката на дните,
часове по-късно
рисувам с топлината на бедрата си
по твоите
докосвам леките ти стъпала,
преминали през светове
преди да срещнат моите
и да се слеят с тях по вечния ни път,
живея бавно детайлите на красотата ти
за кратко се насищам с теб
и в тези мигове
никой не знае повече от мен за Любовта.
Вкусен си
на шоколад ухаят устните ти
приплъзвам те върху езика си
топиш се бавно, сладко се разливаш
небцето ми достига до екстаз
докато дишам мекотата на дланта ти,
която ме понася по водата
в ритъма на тялото ти,
унасям се
сънувам
над нас прелитат светлини
усмихват ни се нови небеса
звездите ни изпращат музиката си
небето къпе се в любов
лицето ти ме гали с топлината на лъчите си
ръцете ти сънуват с мен
божествени сме
носим светлина от слънцето
телата ни се сплитат
като стъблата на дърво
родени от едно,
израсли поотделно,
за да се слеят и в едно да порастат
в дърво от светлина,
понесло паметта на времето
в короната си,
клоните са нашите деца
листата му са музи, вдъхновения,
а плодовете са храна на богове.
Помежду ни вече няма време и пространство
телата ни летят свободно
пресичат реалности и светове
ние сме
обичам те
и сме свободни
свободни сме
и те обичам.