Мичон Войскова
Дамски гамбит
Епиграми и сатирични стихотворения

Стратегия

Сто мъдрости съпреживяла,

Една ми стига в цяла папка —

Към всяка цел вървя изцяло

Със собствено скроена шапка.

Смешна фаза

Случи се ведъж, че казах

Нещо много остроумно,

От ефекта очевидно

Първа се закисках шумно.

Тъжно-смешно до тавана —

Не разбраха, завидяха

И смехът ми сам остана.

 

Тъжно-смешен до тавана…

Диалог с Радой Ралин

„Светът е оцелял,

Защото се е смял.“

 

— Но по-напред се е наял!

Преходна равносметка

След лъжливо „Осанна“,

грешки и омерзения,

истинновярна остана само

таблицата за умножение.

Живот

С едничка цел да го спасявам

поех света върху гърба си.

Но чувам глас: „Така не става!

Я чакай, бе, ти пък коя си!“

Семейна мода

Зад семейния стобор

ни звук весел, нито спор.

Те си имат вяра —

и при всяка изневяра

гущерно-зелена гама

нежно звучи между двама

в до-ла-ре мажор.

Той — еди-кой

Таз главица дребна

шапката я стяга,

че с език разпрегнат

сам се само-впряга.

Надежда, Вяра, Любов

Вчера беше с тази Вяра,

след това дойде Любов,

но и с нея днес се скара

чул един Надеждин зов:

Той за всички е готов.

Браво

Не му трябват пътни знаци —

и през кривите сокаци,

цепи все направо.

 

Де, бре, височайшо право!

В кръга на съдбата

И през каменната ера

царството на портиера

свършва до вратата.

Дамски гамбит

Тя ордите врази

прегази

до крайната редица —

превърна се дребната пешка

в царица.

 

— Е, хей, хубавице

от бялата каста —

извика и черният кон, —

каква си царица

с дървяста[1] главица,

по щом си всевластна —

Поклон.

СледИЗБОРНО

Депутатът обеща

и в панелката джакузи,

Но след четири лета

бе направил само бузи.

Вратоглав въпрос

Сега не ми е до шега — та

той обърка ми света:

вратът ли пречи на главата

или главата на врата?

Покаятелно

„И вкупом съгрешихме!“ —

той каза патетично.

Но грешките платихме

съвсем поединично.

Житие и страдание

Въпрос тревожен ме тормози

и Бог не може ми помози —

как да бъда права

в кривата държава.

Българска преизподня

Нашенска ли орисия

гатанка ревниво крие —

по света да си талант,

а при свои — тра-ла-лант.

Българо-библейска

Не е с цървули —

с маратонки обут е,

но си остава

неверний Вуте.

Пенсионерска

Като свидетел в този техно-век,

с коли-стрели с неземно измерение,

аз супер благодарен съм човек,

че още съм в движение.

Любов безумна

Желая те, бъди ми вързан в кърпа,

дори посмачкан,пораздърпан.

Живот без теб! О, няма как,

любими мой житейски знак —

стотак.

Заключение от наблюдение

Преходът ще свърши,

когато ни довърши.

Скверни думи за Адам

Ако не беше Ева да те просвети,

още да си в Рая ти.

 

Истина като всяка

Посечен дъб — готова драка.

Хоризонт

На магарето интереса

достига до овеса.

Властник

Мерната му едЕница

е голямата лъжица.

На политическата юруш-баница

Дайте да дадем,

да се оядем.

ИНТЕРмедийна закачка

Премлада журналистка пищна,

с чужбински бос в хотел „Бел-вю“,

за пресата проблем ще нищи

в едно голямо ТИНТЕРВЮ.

Стенен часовник

Както веселяшки си върви,

нежно чука, ако се навие,

щом навит е и се настърви,

може и да бие.

Казус

Вредни са и безогледни

страховете ми от два дни —

той нямал мисли предни,

аз го обвинявам в задни.

Наздравица

За жената наша

вдигам пълна чаша —

да бъде възпята,

щом е налята.

Анамнеза

Болна съм, говорят фактите —

слаба съм в лактите.

Ген за мен

Земя и неби, звяр и природа

да са ми рода.

Оптимистично

Как равнодушно да настъпя

патриотичния си глас —

щом всеки втори е престъпник,

до първия заставам аз.

Кокоша сметка

Вземам мерки спешни —

по-скъпи за да са

яйцата днешни,

утре ще снеса.

Наплювателно

Куфарчето си завързал,

нашенецът чака влак по гарите,

сигурен в едно — набързо

да оплюе на Европа тротоарите.

Народопсихология

Хока ме ги гласно

хората на власт,

но сме си наясно —

те са Ти и Аз.

Политическо кълбо

Сигурна съм и го зная —

щом му се изгуби края,

ръгом започват борбите,

кой да дърпа конците.

Загадка

На какво прилича

случка като тази —

аз да го обичам,

той да не ме мрази.

Съдбовен фасон

На овчия бял фон

по-тъмна и от грях

овцата черна бях.

Но вече остарях

и поумнях навярно —

сега съм бяла,

но сред черни.

Ние — тук, а те — там

Захвърлил поредния фас от балкона,

човекът от панелната зона

докара Европа с пълно съзнание

на една угарка разстояние.

Глас народен

Говорят хората за вас —

ослушай се поне за малко —

че джипът ти от супер клас,

символизира катафалка.

Българска кратуна

С логика е подкрепена,

в сенчесто да се скатава —

колкото е по-зелена,

толкова е по-корава.

Последен шанс

Затъвайки из тази цветна тиня,

водач ни трябва ей такъв:

най-синият да е с червена кръв,

а пък червеният — със синя.

Калпав Кольо, хитра Вера

А, бре, Кольо, гледай Вера

как факирства у тефтера —

Вера взела, дала Вера,

ала все на далавера.

Реванш

От пирамидите другарите

ни забърсаха парите —

ние пък по тротоарите

им избърсваме колите.

„Времето е наше“

На надеждата семето,

само трови ни душите —

кой ще ни върне времето,

както и парите?!

Краставицата

Даже да е крива,

за менте не е приета —

но е супер лъжлива,

щом е на търкалета.

 

Знае го и кабинета…

Случка в тревата

Видях в една градина

покосена четирилистна

детелина.

Уж жаля за нея — горката,

а ми е ведро на душата —

четирилистна, четирилистна,

но

не се опази от косата.

Закономерна зависимост

Кой може ред такъв да сложи —

съдбата ми подложи крак:

спънах се, о, мили Боже,

в кофа пълна със спЪнак.

Холна приказка

О, как тежи на шнура

абажура,

но мъдро го търпи, защото,

ако виси на крушка гола,

премижави ще бъде в хола —

ще дразни някому окото.

 

Я по-добре ще да е шнур

на достолепен абажур.

Шанс в аванс

Имам си боя,

можех и аз

точно в този час

към върха да се втурна,

ако беше и моя

неговата майка

номенклатурна.

Рогът на изобилието

Всеки труд си прави,

прав да го изправи.

 

Двунога Европа ни чака,

а ние в гьола на батака

още сме на чет’ри крака.

Жаба някаква изквака:

— Ще ги питам тия как, а,

ще избягат от батака?

Отговори жаба друга,

жаба мъдра със заслуга:

— За големия батак

нужен е голям кривак.

 

Ква-а-а-к!

Просто-двойно правило

И преди,

и днес дори,

философът прав е —

намаш ли пари,

имаш много здраве.

Българско чудо

Тя била голяма

яма,

миличката ми Родина —

падаме двеста години —

дъното още го няма.

 

Нашенски диалог

 

— Отче Матее,

не ни се живее

в Райска градина —

щем у пустиня!

 

Отроци Божи,

що ви тревожи —

както седите,

натам вървите.

Любовно Н2О

В неканен час ръка незнайна

пресрещна нашите тела,

в очите ти съдбовна тайна

креши чрез моето „Ела!“

 

Докоснах твоя водород

чрез молекули кислородни —

ефирни, млади и свободни,

прежадни за любов и род.

 

И чудото добро и дръзко

в химичен код ни заплени —

закономерната ни връзка

до атомче ни разводни.

Народна

Два се Ата ритом ритат,

па ги гледа млад конярин,

па ги гледа, па се пита:

„Ой ви, вази, двама Ата,

двама Ата на заплата —

имате ли ум в главата,

че копита си трошите,

че си ръфате ушите?

Що ви трябва да шумите,

та рахат да развалите?

Тебе крина, тебе крина —

дават ви ги на дузина.

Една ясла двама храни,

ха бъдете си акрани —

някой да не се закани

за работа да ви хванИ.“

Живот

Цъфти земята. Слънце грее

и клоните се кършат в плод —

повярвай, лесно се живее

със затварачка за компот.

 

Морето голо се показва

с процентите полезен йод —

ти не заничай в чужда пазва —

дръж затварачка за компот.

 

Животът с риковия фактор,

цеди от нас сълзи и пот —

ти нямаш „Форд“ или пък трактор,

а затварачка за компот.

 

Но щом задуха Северняка

ще видиш как ще ти е гот —

в мазето щастие те чака

до отварачка за компот.

Муха и паяк

Веднъж мухата,

както си летяла,

неволно връхлетяла

на паяк в мрежните обятия:

— Проклятие!

За милост няма да те моля,

изслушай ме, пък твоя воля —

кръвта ми ще изпиеш безвъзмездно,

но

жива ще ти бъда по-полезна.

— Е, казвай да те чуя!

— Когото искаш, ще оплюя.

Пролетен мираж

Зад стобор с овощен двор

разцъвтя красива слива,

а до нея в храст до гуша

гърбавее дива круша.

Сливата се кипром-кипри

рой цветчета бели дипли —

гледа тя с усмивка крива

крушата дивачка-дива.

И когато сянка просва,

дебне да не я доксва.

 

Вярно, тя е слива млада,

но я чака изненада,

щом узнае — ще е слисана,

че е круша ашладисана.

Басня за бора

Отсекли ниския бор,

издигнали го в чин „Топор“,

а истината ще рече —

безслънчевата злоба

ще му стигне

братята си да загроби

и сече,

без окото му да мигне.

Парадокс

Жалко!

Псувни много — деца малко.

Битка в офиса

Фатална е грешката,

защото е на колежката.

Радост Крушева

— Може да съм круша скапана,

но нали не съм нахапана.

Морска изцепка

— Водите ми са славни —

всички глави правя равни.

Академично

След много труд

и много яд,

изобретихме

крава-автомат.

Вярно е,

че тази крава

мляко и месо не дава,

но от друга страна

не приема храна.

БЮРОкритическа

Към главния Въпрос практически

подходих супер стратегически.

Но бях шутирана физически

от под-Въпросчета мръснически.

Вопли в Рая

Посред разцъфналата ръж

снага протегна Ева:

— Какъв ти рай, Пресвята Дево —

същински ад с единствен мъж.

 

Що е рекъл пък Адам

 

— Това от всички се разбира —

в охолство райско Ева измутира.

И щом върти любов със злото,

обратно искам си реброто.

Предметна епигра-мистика

Модната обувка

— Може да съм тъпа,

но съм скъпа.

Жилетката

Чак и изпукаха ставите:

— Дайте да запретнам ръкавите.

Кантарът:

— И този бакалин я кара

без чувство за мяра.

Огледалото:

— Имам само един дефект —

показвам външния ефект.

Басня за зъба

Облечен със злато кътният зъб,

на другите зъби обърна гръб,

но кучешкият смигна на верев:

— Е, златен си, но нямаш нерв.

За държавника

Щом бърка в мед, ще ближе пръсти —

това по право му е кяр,

но как човек да се не кръсти —

изял меда с качето барабар.

Кораб „България“

Корабът обичан,

тъй демократичен,

до брега заседна —

ах, Родино бедна,

глътна те морето.

Бре, да се невиди —

в хоризонта, ето,

нещо се провиди.

Господи, благати,

помощ май че иде.

 

Идваха пирати.

Балкански синдром

Ни луда крава, нито луд овен

за износ можем днес пробута,

от свои сме ошущкани — освен

залежите от завистта ни люта.

 

Одумват ни тормозно, че била

опасен вирус от балканеца

и кръсти се Европа, че беля

такава може да прескочи граница.

Спец-венец

На падналите

от нападналите.

Вятърна мелница

Вятърна, вятърна, но

мели брашно.

Препирня

— Жената днес така е равноправна,

че отдавна е главна.

— Но горе-долу,

все е отдолу.

Любовен намек

Влудяващ дъх и повей без следи,

уханен вихър преди лягане…

Къкъвто искаш ти бъди,

но не и въздух под налягане.

Лирично-биологична

За всякакви световни драми

и революции разбрах,

но по-голяма, Боже, няма

от тази в празния стомах.

СТАРОпоговорка

Търнето,

на лична длъжност бе прието,

че важната особа — щърка,

удобно в него с клюн да бърка.

 

Кархицата рече:

 

— О, прави Боже,

кой ли може

да ме утеши —

роден за власт,

мушник съм аз,

но без уши.

Катъриада

Удари катърат

с юмрук по масата:

— Аз съм

за чистотата

        в расата!

Едрохапник

Захапалият едра пита

за мене, дребния, не пита.

Балонът

Колкото да се надуна,

една карфичка струва.

Наздравица

Звучно кихна простак —

какво нахалство,

— Наздраве, началство,

кихни пак.

Стара драма в нова епиграма

Страх ме хваща

в дъжд и лошо време,

(сякаш нямам друг кахър),

срещу мен върви ли

дявол да го вземе,

някой с български чадър.

Думи на ухо

Не завиждай на богатите —

ланци златни — златен звън,

както са богати те,

всичко имат — нямат сън.

Стъкло и елмаз

— Каква проказа —

Стъклото за Елмаза

        каза —

нацепва ми снагата.

А блогородният Елмаз

виновно проговаря:

— Такъв съм аз,

щом на Стъкларя

съм в ръката.

Вълча перестройка

Слънцето догаряше в немара.

Вълкът долази до Овчаря —

на две се сви пред неговия праг:

— Овчарю драг,

недей ме съди,

омръзна ми самин да бъда —

вземи ме ти на служба

в една човеко-вълча дружба —

и звярът клетва ще положи.

Овчарят рекъл:

— Може,

но ако тук заложиш

пред мен и пред кошарата,

кожата си — старата.

Видело на хоризонта

Работата с тока

никак не е стока —

скочихме на нож,

че нощта ни стана ден,

а денят ни нощ.

 

Ако питат мен,

иде Видов ден,

даже вече е довтасал

за народа вампирясал.

Магарешко конско

— И пак отиди в първа глуха,

системата ти дългоуха!

Не хвърляй къч

със злъч —

ти магаре си богато,

с цели три товара злато.

— Не ме мислете толкоз прост —

запъвам се, че съм на мост.

Стара максима

Колкото и да тежиш,

не задълбавай на дълбоко —

ти лек бъди, това важи

да се издигнеш на високо.

Авто-криза

Щом ровиш тук и там,

в епицентъра не влизай —

да не се препънеш сам

в собствена кирлива риза.

Аз — човекът

Отелен до вола

езстрадах въпроса —

истината гола

била чисто боса.

КръгоУзорно

Новият ни идеал —

взел-дал,

стигна до там

салам-килограм.

Морски пасквил

Не съм по вицовете лански,

но не понасям мъж по бански

и не защото ми звучи брутално —

не се познава как е материално.

Плаж

Морски плясък,

топъл пясък,

аполони и бикини,

силикони, монокини —

да изгубиш чак ума си.

… А пък аз съм до мъжа си.

Ноктюрно

Луната

в лунната пътека,

пилее

златната си сгур —

стоя измамно

меко-лека,

над острия си маникюр.

Импресия

Ако се усещаш лош

и те стряска нечий смях,

ако виждаш всяка нощ

утрото да сипе грях —

 

повече от сянка тих

нахрани със своя стих

и врабчето босоного —

в мир изпратено от Бога.

Към читателя

Таз книжка тънко-анемична

за гладно време е типична,

но истина вековна знам —

талантът не върви на килограм.

Допълнителна информация

$id = 11596

$source = Моята библиотека

Издание:

Автор: Мичон Войскова

Заглавие: Дамски гамбит

Издание: първо

Издател: Аскони-издат

Година на издаване: 2005

Тип: сборник

Националност: българска

Редактор: Николай Цонев

Художник: Генчо Симеонов

Художник на илюстрациите: Ивайло Нинов

ISBN: 954-8542-87-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19954

Бележки

[1] думата е личен подарък от поета-сатирик Николай Цонев