Вирджиния Улф
Стаята на Джейкъб

„Стаята на Джейкъб“ (1922 г.) е първият истински експериментален роман на Вирджиния Улф след традиционните й „Далечно плаване“ и „Нощ и ден“. Романът е портрет на млад мъж и проследява живота му от детството, годините на учение, после сред светския елит на артистичен Лондон и странстванията му из Средиземноморието, преди войната да започне и промени съдбата му завинаги.

Отначало виждаме малкия Джейкъб Фландърс да играе на пясъка някъде по ветровитото крайбрежие на Корнуол, а после и като студент в Кеймбридж, докато неуловимият му, подобен на хамелеон характер се разбулва бавно и постепенно чрез серия бегло свързани помежду си случки, преживелици и впечатления: писмата на майка му, откъслечни разговори с приятели и колеги и най-вече разсъжденията на жени, които го обожават. Виждаме го и в Лондон като млад мъж, който кръстосва улиците на града. Годината е 1914, той е на двайсет и шест, а Европа е на прага на война.

В този свой роман Вирджиния Улф рязко скъсва с традиционните методи на повествованието и именно тук намира своя истински писателски почерк, с който ни е добре позната от „Госпожа Далауей“, „Към фара“ и „Вълните“. „Стаята на Джейкъб“ представлява експериментална импресия, литературна игра, в която времето и реалността се смесват със спомените и желанията.

За автора

Вирджиния Улф (1882–1941), родена Аделайн Вирджиния Стивън (на английски Virginia Woolf, Adeline Virginia Stephen) е британска романистка и есеистка, която заради репутацията си е смятана за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература на XX век.

Между Първата и Втората световна война Улф е значителна фигура в лондонското литературно общество и член на кръга „Блумсбъри“. Между най-известните й творби са романите „Госпожа Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция „Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза“.

Бележка за преводача

Иглика Василева е родена през 1947 година в София.

Завършва английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Превежда проза от английски език. Сред преведените от нея произведения са „Одисей“ на Джеймс Джойс, големите романи на Вирджиния Улф, прозата на Уолт Уитман, още заглавия от Владимир Набоков, Пол Остър, Иън Макюън, Джон Банвил, Лорънс Дърел, Е. Л. Доктороу, Айрис Мърдок и Хенри Джеймс.

Носителка е на многобройни награди, включително на националната награда „Христо Г. Данов“ за литературен превод, награда за най-добър англоезичен превод на Съюза на преводачите в България, награда за художествен превод „Кръстан Дянков“ и почетна грамота на Министерството на културата за принос в развитието на българската култура.

Този проект е финансиран с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия.