Кулата на Жълтия Жерав (Антология на китайската поезия)

Какво ни привлича в китайската поезия? 0

от

• Лина Бакалова
• Анатолий Буковски

Избрани

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Книга на песните — Шъдзин
(1027–476 пр.н.е.)

Китайската литература започва с „Шъдзин“, т.е. „Книга на песните“ или „Книга на Одите“ — една антология от песни, поеми и химни. Тя се състои от 311 поеми (6 без текст), датиращи от династията Джоу (1027–771 пр.н.е) до периода Пролети и есени (770–476 пр.н.е.). Географски тези поеми са събирани от територията на днешен централен Китай и долната част на Долината на Жълтата река в северен Китай, където е започнала и процъфтяла Китайската цивилизация. Областта обхваща днешните провинции Шанхай, Шандун, Хънан и Хубей.

Този първи поетичен сборник е разделен на четири главни части:

~ Гуо фън (Обичаи на царствата): поеми или народни песни за обикновени хора;

~ Сяо я (Малки придворни песни): поеми или песни за живота на благородничеството;

~ Да я (Големи придворни песни): поеми или песни, възпяващи живота на владетелите;

~ Сун (Химни на замъка и на олтара): химни писани за религиозните церемонии на двора.

Независимо от многото интерпретации и коментари, писани поколения по-късно, влиянието на „Шъдзин“ върху китайската литература е огромно и неоспоримо. „Шъдзин“ не само поставя основите за формиране на стила и правилата за класическата китайска поезия, тя е също и често цитирана в други канонични китайски текстове и често е споменавана като пример за подражание на морал и истина.

Поемите, събрани в антологията, засягат всеки аспект от китайския живот по онова време. Някои описват емоции, чувства и преживявания на хора от различни обществени класи, други описват събития или засягат въпроси от обществото и управлението на страната, трети рисуват хармонията на природата. В „Шъдзин“ са описани около сто вида растения и дървета и деветдесет вида животни и насекоми. Различни видове музикални инструменти, метали, оръжия и амуниции, сгради, облекло, храна и т.н. често се споменават. Заради автентичността и разнообразието на поемите от тази антология, в допълнение към литературната й значимост, „Шъдзин“ е също така и един много ценен документ за интересуващите се от китайската цивилизация.

„Шъдзин“ е превеждана на английски от редица видни учени още от 18. век. Един от най-известните преводачи на „Шъдзин“ е Джеймс Лег (James Legge, 1815–1897).

 

По материали от Shi Jing (Book of Odes), C. Ming Lung of Chiense Text Initiative.

Народни песни „юефу“
(202 пр.н.е.—589)

От Хан династията (202 пр.н.е.—220) до периода на Северните и Южни династии (420–589), винаги е имало специален държавен чиновник, отговорен за събирането на народни песни и балади из страната. Лириката на тези песни е била наричана „юефу“ стил.

Неизвестен автор
(около I в. пр.н.е.)

Ян-ти
(569–618)

Ян-ти е император на династията Суей (581–618), по време на която Китай бива обединен отново през 589 г.

Цуей Хао
(670–727 или 704–754)

Цуей Хао е известен китайски поет от периода на династията Тан (618–907). Живял е, според някои източници, от 670 г. до 727 г., а според други — от 704 г. до 754 г. С поеми като „Кулата на Жълтия Жерав“ Цуей Хао се е утвърдил като един от най-видните поети на ранната Тан династия. Въпреки че това не е първата поема на тази знаменита тема, неговата е била окончателно призната за канонична, упражняваща оформящо и законодателно влияние върху поетичното представяне на тази историческа забележителност за следващите генерации поети. Поетът Цуей Хао е считан за първокласен поет именно заради тази поема. Дори и най-великият поет Ли Бай (701–762) е вярвал, че не е лесно да се напише друга поема, която да надмине нивото на Цуей Хао. Когато посетил Кулата, Ли Бай възкликнал: „Невъзможно е да се напише по-добра поема от тази на Цуей Хао, която да опише прекрасната гледка пред очите ми!“ За Кулата са писали и поети от по-късни епохи, такива като Юе Фей (Сун династия), Лу Йоу (Сун династия), Мао Дзъдун (1893–1976) и много други, но името на Цуей Хао продължава да се свързва и до днес с Кулата на Жълтия Жерав.

Кулата на Жълтия Жерав

Построена през 223 г., по време на периода на Трите Царства (220–280), Кулата на Жълтия Жерав е една от трите най-известни кули в Южен Китай. Легендата разказва, че в Учан имало винарна, собственост на младия Син. Веднъж един Таоистки свещеник, от благодарност за безплатното вино, нарисувал вълшебен жълт жерав на стената на винарната и му наредил да танцува всеки път, когато някой плесне с ръце. Хиляди хора идвали да видят представлението и винарната била винаги пълна с посетители. След десет години Таоисткият свещеник отново посетил винарната. Той извадил флейта и засвирил, после яхнал жерава, политнал с него към небето и изчезнал в далечината. Никой повече не видял свещеника, нито жерава, но хората все се надявали някой ден жеравът да се завърне. Син построил кула и я нарекъл Кулата на Жълтия Жерав, в памет на това събитие. Оттогава има поверие, че веднъж на всеки 1000 години жеравът се завръща и хората поддържат кулата в очакване на Жълтия Жерав.

След завършването й през 223 г., кулата служила като място за събирания на знаменитости и поети, за празненства и писане на поезия. През вековете кулата е била унищожавана от пожар многократно, но отново възстановявана, поради своята популярност. Сегашната кула е била завършена през 1985 г. като архитектурата й е една автентична репродукция на вътрешната и външна архитектура (с изключение само на добавена климатична инсталация и асансьор) копирана от рисунки от Цин династията (1644–1911). Кулата има пет етажа, висока е 51 метра. Покрита е с жълти гледжосани керемиди и се подпира на 72 огромни колони, има 60 извити нагоре корниза, разположени на пластове един върху друг така, че откъдето и да се погледне кулата, тя изглежда винаги по един и същ начин в своето великолепие.

Установено е, че до царуването на Тунджъ от династията Цин, са били намерени около 300 поеми, посветени на кулата. Но поетът, който е направил кулата известна в цял Китай с поемата си „Кулата на Жълтия Жерав“, е Цуей Хао.

Мън Хаожан
(689 или 691–740)

Мън Хаожан е един от най-великите китайски поети от времето на Тан династията (618–907). Също като Тао Циен (365–427), от когото той се възхищава, Мън не успява в кариерата на политик и става отшелник в родния си Сянян, провинция Хубей. Бил е приятел с Ли Бай (701–762) и Уан Уей (700–761), на които е посветил стихове. Мън Хаожан е най-старият от най-значителните Тан поети. Предмет на поезията му са пейзажите, легендите и историята, както и подробното описание на флората и фауната на родния му край, където прекарва почти целия си живот. Името му често се свързва с това на Уан Уей, като един от най-прочутите поети на пейзажа, но Мън Хаожан е фокусирал творчеството си преди всичко върху живота на хората, използвайки пейзажа като фон. Той притежава талант за писане на свежи, естествени и много вдъхновяващи стихове в уникален стил.

Фан Ган
(697?–763?)

Фан Ган (да се прави разлика от Фънган или „Големия Жезъл“) е китайски поет, живял от 697(?) до 763(?) г. Името му се свързва с Цин стила в поезията и песните от времето на Тан династията.

Ли Бай
(701–762)

Ли Бай (познат също като Ли Бо, Ли Тайбо и др.), смятан за най-великия китайски поет на всички времена, е живял в епохата на Високия Тан период (713–756 г.), когато Тан династията достига своя зенит. Това е златната ера на китайската поезия, произвела двамата най-големи поети: Ли Бай и Ду Фу. Ли Бай е известен с екстравагантно въображение и поразителна таоистка образност в поезията си, както и с голямата си любов към алкохола. Като Ду Фу той прекарва голяма част от времето си в пътуване, въпреки че в неговия случай то е защото богатството му го позволява, а не защото бедността го принуждава. Роден е през 701 г. в степите на Централна Азия (в днешен Киргистан), потомък на китайски бегълци от режима на създателя на Тан династията Ли Юен. През 705 г. семейството му се завръща в Китай и се установява в Съчуан. Към 725 г. Ли напуска дома си в Съчуан и около 20 години се скита от място на място, понякога търсейки държавна работа. За кратък период (742–744) той се радва на привилегията на дворцов поет в столицата на Чанан, но после възобновява скиталчеството си. В късните години на живота си е въвлечен във въстанието на Принц Лин и заточен в Йелан (Юннан) (758 г.), но помилван преди още да пристигне там. Умира през 762 г., като се твърди, че се е удавил в река Яндзъ, падайки от своята лодка, докато пиянски се е опитвал да прегърне отражението на луната във водата. Ли Бай е между най-почитаните поети в китайската литературна история, наричан е Шъсиен („Поета безсмъртен“). Около 1100 поеми са останали от него до днес. Западният свят е запознат с творбите му чрез доста свободните преводи от японски версии на стиховете му, направени от Езра Паунд. Един кратер на планетата Меркурий е наречен на негово име.

Ду Фу
(712–770)

Ду Фу, известен още като Ту Фу, се смята, редом с Ли Бай, за един от двамата най-велики китайски поети не само за епохата на Тан династията, но и изобщо. Той е роден през 712 г. в Шаолин, в обедняло семейство с императорско потекло, а умира в една лодка — беден, болен и самотен — през 770 година. Започва да пише поезия на седемгодишна възраст и в ранните си години е считан за много талантлив, но противно на всички очаквания пропада на държавния си изпит, с което се лишава от възможността да заеме добра служба. На 20 г. напуска дома си и се отдава на пътувания из Китай. Следват десет години служба в Чанан (сегашен Сиан), столицата на Тан династията, докато бива заловен от бунтовници след едно въстание и успява да избяга в Чънду, където си построява колиба и води скромен живот в продължение на четири години. През тези години Ду Фу написва повече от 240 поеми, засягащи мизерията на обикновените хора, много от тях популярни и днес. Поетът има обичай да експериментира с китайския поетичен език, като например използва съществителни в ролята на прилагателни, глаголи или наречия, оставяйки на читателя да реши как да интерпретира текста. Ду Фу, най-великият поет на една страна, отдадена на поезията, счита себе си за неуспял. Обрат в живота му настъпва след срещата му през 745 г. и последвалото приятелство с Ли Бай (701–762), както и по време на гражданската война. Ду Фу е откровен критик на кръвопролитията при граничните войни и последвалите ги въстания, противопоставя се на войната изобщо и на принуждаването на селячеството към военна служба. За разлика от лекия стил на охолно съществуващия Ли Бай, Ду Фу се отнася сериозно към всичко, за което пише, и творбите му показват по-голям интерес към събитията и живота на съвременниците му. Той се счита за по-емоционален и същевременно по-интелектуален поет от Ли Бай. Смята се, че Ли Бай е най-големият майстор в поезията, с изумителна техника, но това, което ни говори през вековете, е хуманизмът на Ду Фу.

Бай Дзюи
(772–846)

Бай Дзюи, познат също като Бо Дзюи и По Чу, поет и държавен служител, е един от най-великите писатели от периода на китайската Тан династия. Той е роден в Тайюен в Шанси, после се установява в Чанан, близо до северозападната граница. Заемал е длъжностите дворцов библиотекар и губернатор на няколко провинции, през 806 г. е приет в престижната академия Ханлин, събрала най-добрите писатели. Многократно му е забранявано да критикува политиката на правителството. През 832 г., на средна възраст, той се оттегля в манастира Сяншан (Благоуханния Хълм), близо до източната столица Луоян и се отдава само на писане. Там прекарва последните си години, като приема поетичния псевдоним Пенсиониран Учен от Благоуханния Хълм. Бай Дзюи е един от най-продуктивните китайски поети, но е по-известен с късите си стихове, написани на прост и лесен за четене език, верен на принципа си: „Ако прислужницата ми не разбира моята поема, изхвърлям я.“. Въпреки че поезията му създава общо впечатление за лек характер, той е доста язвителен срещу управлението на правителството, нехаещо за съдбата на обикновените хора, и смята, че законите би трябвало да бъдат на страната на човека. В един от ранните си протести той пише дълъг меморандум, критикувайки продължителната война срещу дребно погранично племе. Антивоенната му сатира привлича вниманието върху радостта да си жив и безполезната загуба на човешки живот във войната. Острото му перо се проявява и в кратките сатири на философска тематика и за ползата от учението. В по-леките си стихотворения поетът пише за събития от ежедневния живот, собствени преживявания и размишления върху смисъла на живота. Той отбелязва как скъпоценно е времето, когато си стар, учудва се защо сади дръвче, след като няма да го види да порасте. В късните си години е парализиран и трудно се движи, но бодро понася парализата и зове приятелите си да не го съжаляват. Седейки нощем край реката, гледайки тъмното течение, осветено само от един лъч, той мисли за самотата и величието на вечната природа.

Ли Гоу
(1009–1059)

Ли Гоу, познат още като Ли Тай-бо, е поет от времето на китайската Сун династия (960–1279). Роден е през 1009 г. в земите на днешната провинция Дзянси. Въпреки че е писател и на проза, Ли Гоу е известен главно с поезията си. Познат е също и като основател на Сун философията, както и като реформатор, заради опитите си да приложи основни конфуциански принципи в една обновителна програма за държавното устройство.

Ли Цинджао
(1084–1155)

Ли Цинджао, позната още като Ли Чин-Чао е китайска поетеса, известна като майстор на лирическата поезия от времето на Сун династията (960–1279). Тя е родена в семейството на държавни чиновници и литератори. Получила е много добро образование. Цинджао е оставила блестящи образци на изящната лирика „ци“. Сунските „ци“ са поставяни редом с танската поезия, заедно те съставляват най-висшето проявление на китайския поетически талант. Само около сто от нейните поеми са оцелели, главно в „ци“ форма и проследяващи променливата й съдба. Един кратер на планетата Венера е наречен на нейно име.

Чън Дзъ-лун
(1607–1647)

Чън Дзъ-лун е роден през 1607 г. Той става войник и през 1637 г. побеждава бунтовника Су Ту. След самоубийството на последния император Мин, той предлага услугите си на принцовете Мин, които все още се противопоставят на манджурите. През 1647 г. Чън Дзъ-лун оглавява заговор за поставяне на принц Лу на трона. Плановете му са разкрити и той е арестуван от манджурските войски. Изплъзнал се за миг от тяхната бдителност, Чън Дзъ-лун скочил в река и се удавил.

Следващата песен описва бягството на съпруг и съпруга от град, застрашен от настъпващите манджурци. Те намират цялата провинция пуста.

Ли Ю
(1610?–1680?)

Ли Ю е китайски автор от края на династията Мин (1368–1644) и началото на династията Цин (1644–1911). Ли Ю е роден през 1610 (вероятно 1611) по време на династията Мин в Жугао, провинция Дзянсу. От детството си е възпитаван според принципите на традиционното конфуцианско образование. Той живее в Дзянсу в продължение на 20 години, но след смъртта на баща му семейството се премества в провинция Джъдзян, откъдето са неговите предци. Когато е на трийсет години, е извършен военен преврат и династията Цин идва на власт, причинявайки сериозни социални вълнения за няколко десетилетия.

От 1648 г. той живее в Ханджоу, на езерото Сиху. Именно тук той започва да се занимава с литературна дейност. Десет години по-късно писателят напуска Ханджоу, и се установява в Нанкин, където живее до 1678 г. и се среща с много знаменитости от онова време.

Бин Син
(1900–1999)

Бин Син е измежду най-продуктивните и уважавани китайски писатели от двадесети век. Истинското й име е Сиун Уанин. Бин Син публикува първия си текст през 1919 в „Чънбао“ (Утринен вестник). Тази година поставя началото на литературната й кариера, продължила почти цял век, от 20-те до 90-те години. Докато нейните литературни постижения покриват широк спектър, от новели до стихове, тя е най-известна с поредицата си „Писма до младите читатели“, с която е стимулирала и възпитала поколения млади читатели. Писателката е известна с идеите си за важната роля на майката в семейството и обществото и с убеждението си, че майчината любов е лек за много социални проблеми. Поетеса, есеист, писател на къси разкази и автор на детска литература, Бин Син въвежда уникален по рода си стил за китайската поетична литература. Повлияна от Рабиндранат Тагоровата „Безпризорни птици“, тя публикува две антологии „Звезди“ и „Пролетни води“, лирични стихосбирки в т.нар. „звезден“ стил, въплътяващи духа на майчинството и любовта като най-естественото и чисто човешко чувство. През 1921 г. тя участва в Дружеството за литературни изследвания. През по-късните си години Бин Син активно участва в Асоциацията на писателите и Китайската федерация за литература и изкуство. Преводач е на Р. Тагор и Халил Джубран.

Пан Мохуа
(1902–1934)

Пан Мохуа е поет и писател на къси разкази, роден в китайската провинция Джъдзян. Влиза в Пекинския университет през 1924 г. От 1927 г. до преждевременната си смърт в Тиендзин през 1934 г. е политически активен в Шанхай, Сямън, Хънан и Хъбей. Изявява се на литературната сцена на Ханджоу, от 1920 г., когато става член на литературната група „Езерно крайбрежие“ и публикува поезия заедно с поетите от тази група Ин Сиужън (1900–1933), Фън Сюефън (1903–1976) и Уан Дзинджъ (1902). Групата „Езерно крайбрежие“ е допринесла много за създаването на новата китайска поезия и особено стиховете на любовна тематика. Тяхната поезия е характерна със своята простота на изразяване и искреност.

Джу Сян
(1904–1933)

Джу Сян е модерен поет, известен критик и пионер в превеждането на западна литература на китайски език. Той е роден през 1904 г. в Анхуей и завършва университета Цинхуа. След това продължава образованието си в САЩ, в Лоурънс университет и в университета на Чикаго, а през 1930 г. се завръща в Китай, за да преподава в университета на Анхуей. Две години по-късно напуска работата си и започва да пътува из страната. През 1933 г. се удавя в река Яндзъ. Между издадените негови поетични сборници са „Лято“, „Дива природа“ и „Каменна порта“.

Фън Джъ
(1905–1994)

Фън Джъ е съвременен китайски поет, който пише в свободен стих. Допринесъл е много за развитието на модерната китайска поезия. Тема на творчеството му е главно любовта, отношенията с близките и приятелството. Издал е антологиите „Песни от вчера“, „Северна обиколка“ и други.

Хъ Цифан
(1912–1977)

Хъ Цифан е съвременен китайски поет, есеист и критик от провинцията Съчуан. Получил е класическо образование, а през 1931 г. записва философия в университета на Пекин. Писателските си изяви започва през 1936 г. с колекцията от есета „Запис на рисувани мечти“ и поетичната антология „Градината Хан“, която създава заедно с приятелите си от Пекинския университет — Биен Джълин и Ли Гуантиен. През 1938 г. отива в Янан. След 1949 г. Хъ Цифан играе активна роля в литературния и културен живот като член на Асоциацията на писателите, редактор на „Народна литература и литературна критика“, и учен в Академията за социални науки.

Син Ди
(1912–2004)

Син Ди е китайски поет, критик и преводач, от фамилията Дзянсу, роден през 1912 г. в Тиендзин. Истинското му име е Уан Синди. През 1935 г. завършва Факултета за чужди езици на университета Цинхуа в Пекин. През 1936 г. отива да учи английска литература в Единбургския университет. По това време Син Ди среща Т. С. Елиът, Стивън Спендър и други английски поети. Връща се в Китай през 1939 г. и преподава в различни университети в Шанхай, а по-късно работи в банка. След Втората световна война сътрудничи в редактирането на „Нова поезия“. След 1949 г. работи в индустрията, като продължава да играе активна роля на литературната и културна сцена.

Цай Цидзяо
(1918–2007)

Цай Цидзяо е китайски поет, роден в Дзиндзян, провинция Фудзиен, през 1918 г. През 1938 г. отива да учи във факултета по литература на Лусунската академия на изкуствата в Янан. Работи като преподавател в Колежа по литература и изкуства към Обединения университет на северен Китай, преподава и води изследователска група по обучение в Института по литературно лекторство на Пекинската асоциация на китайските писатели, заема длъжностите вицепрезидент, хоноруван президент и съветник на Фудзиенската асоциация на писателите, вицепрезидент на Китайското поетическо дружество. Издал е поетичните сборници „Отразяване“, „Защита“, „Двойни дъги“, „Стихове, писани във Фудзиен“, „Срещу вятъра“, „Пияна скала“, „Песен на Живота“, „Избрани творби“, „Лирика“, „Стихотворения в 8 тома“ и други.

Сун Дзинсюен
(р. 1930)

Сун Дзинсюен е съвременен китайски поет, роден през 1930 г. Истинското му име е Сун Йехъ. Неговата първа книга „Аз те очаквам“ излиза през 1950 г. Работи като редактор в редица списания, свързани с изкуството, и е продуктивен създател на лирична поезия. Многобройните му заглавия включват дългата поема „Син на Жълтата река“ (1979), „Сто лирични стихотворения“ (1983) и „Жълта земя“ (1987).

Шу Тин
(р. 1952)

Шу Тин е псевдоним на Гун Пейю, родена през 1952 г. в Дзиндзян, провинция Фудзиен. Тя е водеща поетеса в Китай през 80-те години на миналия век. По време на Културната революция е изпратена да работи в бедните селски райони, преди още да завърши прогимназия. По-късно тя работи в циментова фабрика и текстилен завод. Въпреки преживяванията си от онова време, твърдата й вяра в човешкия дух я довежда до поезията. Шу Тин се свързва с групата „Мъгливи поети“ и започва да публикува в „подземното“ списание „Днес“. Поезията й засяга емоционалното осъзнаване, с което поколението, доминирано от Културната революция, се идентифицира. През 1979 г. публикува първата си поема, а през 1983 г. е приета в Съюза на професионалните писатели и по-късно става негов председател. От средата на 1980 г. започва да експериментира с модернизма. Поезията й обаче си остава изразителна и подчертано женствена. Между по-известните й стихосбирки са „Бригантини“ (1982), „Избрана поезия от Шу Тин и Гу Чън“ (1985), „Избрани стихове. Авторска колекция“ (1994), „Мъгла в сърцето ми. Избрани стихове от Шу Тин“ (1995). Носител е на национални награди за поезия (1981; 1983).

Гу Чън
(1956–1993)

Гу Чън е съвременен китайски поет, един от най-известните от групата „Мъгливи поети“. Син на военния поет Гу Гун, той прекарва четири години в отдалечен край на провинция Шандун по време на културната революция в Китай. Първият му сборник с поезия „Очите на тъмнината“ е публикуван през 1986 г. От средата на 80-те години неговите творби стават все по-експериментални и той избягва блестящата лиричност и сложни метафорични построения от предишното си творчество. Написва няколко дълги цикъла от сюити като „Списъкът на Булин“, „Хвалебствени светове“ и „Живак“. Гу Чън се самоубива в Нова Зеландия през 1993 г., след като убива жена си Сиун Йе. Неговата посмъртно издадена книга „Ин-ър“, описва живота му в чужбина. Следните му книги са издадени на английски: „Избрани стихове на Гу Чън“ (1990), „Ин-ър: царството на дъщерите“ (1995) и „Есета, интервюта, спомени и непубликувани материали на Гу Чън“ (1999).