Опасно (Криминална фантастика)

КРИМИНАЛНА ФАНТАСТИКА, съчетание на КРИМИНАЛНА и ФАНТАСТИЧНА ЛИТЕРАТУРА — какво би могло да бъде по-привличащо и вълнуващо за всички читатели, обичащи тръпката, неизвестното, загадката, странното в литературата? Но тогава защо са толкова редки примерите на криминално-фантастични произведения? Защо така трудно се удава съчетаването на два, на пръв поглед така близки жанра — неочакваният обрат, логиката, напрегнатите ситуации и загадките са общи и за двата, нали? Изглежда, обаче, че някои вътрешни закономерности, присъщи поотделно и на двата жанра, но най-вече на криминалния, пречат това да става лесно. В „детектива“ е много важна и изключително фина тънката разлика между „възможно“ и „невъзможно“ и около нея се гради напрежението. Докато във фантастиката границата между „възможно“ и „невъзможно“ е съвсем условна и много подвижна. Като че ли само Айзък Азимов („Голото слънце“, „Стоманените пещери“, „Роботите на Залеза“ и другите от серията) има истински успехи в писането на футуристични детективски истории и постиженията му се дължат до голяма степен на спазването на едни утвърдени строги правила за регулиране на роботското съществуване.

Въпреки тези трудности стотици автори се пробват в „крими-НФ“. В началото това е вълната от произведения, в които за разследване на престъпленията се използва не само логиката и лупата на Шерлок Холмс, но и множество нови (все още въображаеми) научни открития. Ще споменем Хюго Гернсбек и списанието му Сайънтифик Детектив Мънтли, Мърей Лейнстър, Джон Кямпбел, Рондъл Гарет и Дестър дел Рей. След Втората световна война „престъпленията и разследванията“ са до голяма степен преплетени с темата за тоталитарните общества и конфликта на индивида с „новия ред“. Екзотичните футуристични полицейски сили са цяла отделна подтема, разработена през 60-те години от Хол Клемънт, Пол Андерсън, Азимов, докато по-романтичния подход рисува често престъпника от бъдещето като положителен герой и, разбира се, супермен. Особено чести са кръстоските между различни други поджанрове и криминално-фантастичния, сред които не можем да не споменем тези със сатиричната фантастика.

СС:Спейс — частният детектив 4,7

отУилям Нолън

Избрани

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

„Гений“ не може да греши 4

отДжеймс Макинтош

Избрани

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Специалната експозиция на музея 6

отРобърт Шекли

Избрани

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Маникюрът 0

отДжеймс Блиш

Избрани

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Авторите

Уилям Нолън — роден през 1928 г., най-напред професионален артист и автомобилен състезател. Има над 30 книги, от които 8 са посветени на автомобилни състезания, 14 са НФ, а останалите са трилъри и биографии. Най-известен е с „Бягството на Логан“, която по-късно бе филмирана и стана основа за телевизионната серия под същото название.

Джеймс Макинтош — шотландски писател и журналист, известен и като автор на нефантастична проза с истинското си име Джеймс Макгрегър. „Роден лидер“, „Един от триста“ и „200 години до Коледа“ са романите, които му създават име на силен писател. Сред по-новите му творби „Извън хаоса“ е типична следкатастрофична история, „Време за смяна“ е експеримент с пътуване във времето, а „Норманското завоюване 2066 г.“ може би ще бъде публикувана в нашия НФ ТРИЛЪР следващата година.

Робърт Шекли — едно от най-популярните имена, които по принцип не представяме само в няколко реда. Неговата склонност към почти абсурдистки творби през последните години може би го поотдалечи от главния поток на НФ любители.

Джеймс Блиш — 1921–1975 г. Носител на наградата „Хюго“ за 1959 г., с име на интелектуален фантаст, разработващ метафизични, религиозни и биологични теми в творчеството си. Позволява си и по-леки творби, например „Стар Трек“ — серия книги, базирана на оригиналната телевизионна серия.