Литературен алманах „Миналото“, Брой 1 (Български и чужди автори до средата на 20. век)

„Всякога, във всички епохи, е имало две литератури, които, съвършено различни помежду си, се развиват паралелно една с друга: една действителна и една илюзорна — лъжелитература. Първата дораства до висотата на трайна литература. Създавана от хора, които живеят ЗА изкуството, тя се развива сериозно и тихо, но съвсем бавно — ражда в цяла Европа едва една дузина произведения за цял век, които обаче остават. Другата литература, с която се занимават хора, които живеят ОТ изкуство, върви в галоп, с голям шум и вик от страна на нейните създатели, и изнася ежегодно много хиляди произведения на пазара. Но не след много човек се пита: де са те? Де е някогашната гръмка тяхна слава? — Едната — текуща, другата — трайна литература; и въобще: текущо и трайно изкуство“.

„Числото на книгите, които се пишат на един известен език, се отнася към числото на ония, които образуват истинската и трайната литература на този език, приблизително както сто хиляди към едно. И какви ли не изпитания прекарват тези последните, докато хвърлят в забрава другите сто хиляди и достигнат до почетното място, което заслужават! То са винаги дела на безкрайно велики умове и затова те са тъй рязко различни от другите; което впрочем става явно — рано или късно“.

Шопенхауер