Елена Феранте
Гениалната приятелка

Този проект е финансиран с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия.

„Гениалната приятелка“ е роман за израстването на две момичета, а и на цяло едно поколение в покрайнините на Неапол през 50-те и 60-те години. Това е първата част от тетралогия с проста и изчистена сюжетна линия — Лила изчезва и заличава всяка следа от съществуването си, синът й търси помощ от приятелката й от детинство, Елена, която решава да напише книга за съвместния им живот. Разказът се води от името на Елена, гениалната приятелка е Лила. Двете черпят сила една от друга, помагат си, но и си нанасят душевни рани, ограбват се взаимно в емоционално и интелектуално отношение. Феранте се занимава най-вече с вътрешното, невидимото насилие над психиката. И все пак атмосферата на бедняшкия Неапол, която пресъздава, е толкова жива, че в паметта на читателя неизбежно изникват кадри от времето на италианския неореализъм. Един шедьовър на психологизма в завладяваща епична рамка.

„Гениалната приятелка“ изригва от душата като лава от Везувий.

Ла Република

Един от най-нюансираните портрети на женското приятелство.

Вог

Прозата на Елена Феранте е кристална, разказваческата й дарба — първична и завладяваща.

Икономист

Най-доброто, което съм чел тази година, несъмнено е от Елена Феранте.

Ричард Фланаган

Информацията за Елена Феранте е твърде оскъдна — тя системно отказва публични изяви и общува с читателите чрез издателя си. „Дни на самота“ е вторият неин роман, последван от успешна екранизация. Един оригинален текст, поднесен ефектно, с модерен и ярък изказ, който приковава вниманието.

Бележка за преводача

Вера Петрова прави изненадващ и много успешен дебют като преводач — докато живее в Италия и преподава в университета в Пиза, превежда Йордан Радичков на италиански език. Книгата Gente, gazze e cavalli („Хора, свраки и коне“), в която влизат избрани разкази от „Хора и свраки“ и повестта „Спомени за коне“, има две издания от две различни издателства.

Работила е като журналист в Италия, била е кореспондент на български и международни медии, а впоследствие в България е ръководила различни списания. Автор е на два сборника с разкази — „Вместо книга“ (Gourmet Publishing, 2011) и „Завихряне“ („Колибри“, 2016). Редактор е на преводни книги от няколко езика и преводач на известни италиански автори на български език, между които Паоло Джордано, Маргарет Мацантини, Елена Феранте.