Георги Божинов
Кукувица кука (Документални разкази и пътеписи)

За автора

Георги Петров Божинов е роден на 27 януари 1924 г. в с. Крива бара, Ломско. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“ с втора специалност „Руска филология“. След дипломирането си работи като кореспондент на БТА, във вестниците „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“ и „Труд“. След публикацията на пътеписа му „Гора зелена, вода студена“ в сп. „Септември“ през 1975 г., където документира свидетелствата на петима българи, лежали в сталинските лагери, той е уволнен от работа. Почива на 25 май 2004 г.

В края на 2014 г. издателска къща „Хермес“ преиздаде романа на Георги Божинов „Калуня-каля“. Само за няколко месеца забравеният шедьовър се превърна в любима книга на хиляди български читатели. И до днес романът е сред най-търсените и продавани български книги.

Георги Божинов е автор и на пътеписите „Кукувица кука“, „Черешови води“, „Вдън гората Дикчам“, „Юлень“, на сборника с разкази „Сивият скиталец“, на приказката „Босул“ и на една документална повест.

През 2015 г. издателска къща „Хермес“ преиздадохме и завладяващата историческа повест „Караджата“. Божинов е автор и на пътеписите „Черешови води“, „Вдън гората Дикчам“, „Юлень“, на сборника с разкази „Сивият скиталец“.

В новото издание на „Кукувица кука“ за първи път се публикува в книга разказът „Старите портрети“ за съдбата на петима българи, лежали в сталинските лагери. Появата му в сп. „Септември“ през 1975 г. предизвиква огромен скандал. Георги Божинов е уволнен и остава дълго без работа, уволнена е и съпругата му.

„Той пътуваше много, беше наистина скиталец — пеша, с мотор, с каквото позволяваше теренът… Имах чувството, че познава всяка река и всяка махаличка по чукарите. Беше обсебен, слят с българската земя по един наистина първичен, страстен начин.“

Милка Рускова, дъщеря на писателя

„Георги Божинов не се изкуши от фалшивата свобода.

Той вървеше до последните си дни по пътищата на родината, за да дири истината — без злато и без власт, но с ясното съзнание за величието на Природата и Непокорния човек. Затова ни е ужасно необходимо да го четем — нека чуем кукувицата, чиято песен никога не бива да замлъква.“

Георги Цанков